Безпокойството дали ще закъснеем, дали ще се справим с нещо, безпокойството какво ще последва, ако не се справим, какво ще каже този или онзи, как да признаем, че поради зависещи или независещи от нас причини не е станало.

Ей това го преодолях от едно известно време. Казвам си, че няма да се притеснявам и става. Преди се притеснявах за много неща. Притеснявах се дори, ако не стане нещо, без да зависи изобщо от мене. Исках перфектно да се получи нещо, но често поради ред причини, не ставаше. Сега разбирам, че разликата от това да се безпокоя и това да не се, е само моето лично възприятие.

Дълго време наблюдавах много близък човек, който умее да не се безпокои, не се притеснява нито като удари кола, нито като го окрадат, нито за нищо и взех да прихващам помалко от това.

Защото аз много се притеснявах за всичко. А сега, направо се чувствам като дебил. Съвсем по различен начин, едно такова удовлетворено как няма да се притесня за едикакво си. Даже ми е смешно как съм се притеснявала преди. Не знам как го постигнах, но стана някак изведнъж. Не знам на какво се дължи дори. Сигурно е на някой астрологичен аспакт. Порастнах ли, достатъчно опит ли добих вече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Lucky Eva на 12.06.14 18:56.

Зaвиждaм нa тези, дето не се притеснявaт зa глупости. Aз зaсегa прекaлявaм с рaботните проблеми...

#СЪБЛЕЧИСЕБЕ

И аз се притеснявах много заради разни поръчки, които поради липса на някой от артикулите, примерно, не мога да изпълня, или пък някоя от колите се развалила. А напоследък не ми пука. Обаждам се на клиентите, обяснявам им, без изобщо да се притеснявам и те приемат затруднението ми. Почти не ми се случва да не го приемат. А преди, като се притеснявах, ме усещаха и тогава беше по-лошо от сега.

не съм го постигнала...това е разумен подход, тъй като част от нещата не зависят от нас, но...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Трябва да пробваш. Удивително се чувстваш. Нямаш представа колко е облекчаващо. Усещането, че ще стане точно същото, но без притеснения и безпокойство.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

знам...аналитично го знам, но не сме само разум

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, пак се изпитват чувства, но повече позитивни, отколкото негативни.

Аз се паникьосвам,не се безпокоя. И не е често, а постоянно.
Помагай! Сещай се как си го превъзмогнала това безпокойство и давай акъл, че вече сама не се търпя.

Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.

Случвало ми се е. Например, че съм си загубила мобилния - търсиш го, нещо сякаш те прерязва, не знаеш къде е. Нещо такова ли?

За жалост все още ми случва да се тревожа. И действително нищо не се решава като зависимост от това дали се тревожиш или не.

Кретенчето, дето е направило бот-никовете да се връщат автоматично да му изсъхнат ръчичките дано!