Никога не съм и няма да ползвам българска мартеница. Първо е грозна и е лишена от всякакъв дизаин, опасна е- ако е от тая дето се инсталира с топлийка в областта на гръдния кош може да ми нарани анаболните гърди или да боцне цицката на някоя силиконова манекенка, която се опитва да ме гушне, а ако е от типа, който е любим на комплексарите- за ръката, то неизменно ще събера бактерии и микроби, още повече, че през по-голямата част от денонощието ръцете ми са в най-разнообразни полови органи. По ръцете и врата се поставят само и единствено златни гривни и ланци, а не вълнени конци. Манистите по мартениците не предпазват от уроки, а са предмет на магии. Мартениците се продават на сергии по улиците и подлезите от най-различни клошари и от Слави Трифонов, а не в cat walk или Adidas. Символите на българската мартеница Пижо и Пенда са грозни и безлични хора, които нямат нито анаболни фигури, нито силикон в гърдите и екстейшин и винаги стоят увесени, вместо да бръмчат с брониран Мерцедес, от който Пижо да слуша чалга във високи децибели, а Пенда да надвиква тубата на Harman Kardon с кавъра на сръбски.
Мартеницата е евтина стока, която всеки може да притежава- следователно не е годна за парадиране из столичните и слънчевбрягските заведения.
Вместо да ми се подаряват мартеници, по-добре да ми дадат 0.40лв; вместо да ми пожелават "Честита баба марта", по-добре да ми направят свирка.

Аз имам само една, с някакво мече. Сладка е!

П.С. Който употребява често израза "колко е сладко", "сладко е" и т.н. вероятно е много рус. Как познават тези хора се чудя аз, ако имаш отговор ми кажи.

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

прати ми на лични линк към профила си във фейкбука