когато ги оставяте сами?
Нашият хубавец големи ревове реве... Днес ми се наложи на обяд да си отида до вкъщи. Дъщеря ми вече беше излязла за училище. Чуваше се още пред вратата на апартамента. Такива жални вопли - направо да ти се скъса сърцето... А как ми се зарадва като ме видя!!! Почувствах се ужасно от това, че само след 10-тина минути отново го заключих сам в къщи... Защо няма детски градини за дакели?!? Щях да си го водя и да си го прибирам, както децата като бяха малки...

плачеше до скоро, сега му купуваме кокали и разни сушени кожи и черва и преди да излезнем му ги даваме, а и той обича да си поспива след ядене. не знам после дали плаче, но засега да чукам на дърво няма оплаквания от съседите.
всички кучета страдат, когато останат сами, виждала съм предавания, в които заснемат със скрита камера какво правят животните (дори котките), когато остават сами... направо ужас! къса ти се сърцето...

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts

А на каква възраст е вашият дакел? И изобщо дали това е свързано с възрастта?
И аз купувам от време на време разни кокали за гризане, ама той много бързо ги унищожава... Не мога да му насмогна финансово . Не че не ми изгриза сума ти други неща, ама...
Ох, какво да правим, като така или иначе се налага да го оставяме сам. Извинявай за въпроса, може да звучи глупаво, но възможно ли е да изпитва страх, когато е сам? Питам, защото нали вече рано се стъмнява и като се прибирам вечер вече е тъмно. Отключвам, светвам в коридора, събличам се - той изобщо не се обажда /оставяме го затворен в стаята, в която е най-топло/. Чак като отворя вратата започва да скимти от радост и да играе танца на радостта - въртене на дупето и припишкване. В същото време, когато сме в къщи - реагира на всеки шум, при всяко отваряне и затваряне на вратите на съседните апартаменти. Та се питам, дали от страх, че е сам, си мълчи и се спотайва. Макар, че от друга страна си мисля, че би трябвало да ме е познал още при отварянето на вратата... Например, когато дъщеря ми се прибира, още преди да е звъннала, той вече е скочил, а щом звънне започва едно удивително придвижване до входната врата - движение по спирала, придружено с въртене около самия себе си - голяма картинка е!

нашият стана вече на 8г.
мисля, че все пак мъничко олегват с възрастта, но все пак всички кучета плачат, защото за тях оставянето сами е вид наказание или се чувстват необичани.
на нас например ни се наложи веднъж да го дадем за 5 дни на кучешки хотел, защото нямаше на кого да го оставим /живеем в чужбина/.
когато го оставяхме се съдра да плаче, дори и на мен ми се дорева, докато си тръгвахме.
когато се върнахме му беше разранена муцунката, защото се бил опитвал да прегриза плетената ограда /въпреки, че имаше съседи кучета, с които се сдуши веднага/.
когато мъжът ми го доведе в къщи, ни беше сърдит два-три дни, но после му мина.
оттогава, когато излизам с него на разходка и ми се наложи да влезна някъде да купя хляб набързо, се съдира да скимти и после хората ме хокат, защото съм го оставяла с часове самичък...
хубавото е, че при нашите професии много рядко е сам по цял ден, затова вече не плаче толкова отчаяно, когато го оставяме, но винаги гледам да му дадем всичките играчки, разни кучешки бисквитки и от тези декоративни кокалчета

тук кучетата от малки ги водят на училище за маниери (да не лаят, да не пишкат където им скимне), което по самосебе си не е зле, но иначе са без всякаква духовност - като копие на притежателите си стават.
много рядко се заиграват с нашия, а той си умира за компания, затова ми става мъчно за тукашните кучета... някак деформирани са.
например когато излизат на улицата, тръгват веднага покорно след стопанина си, няма опознаване на територията (в смисъл "я да видим кой е минал днес оттук"), а си вървят като коне с капаци. на мен пък това възпитание не ми се нрави много, защото така отнемат характера на кучето!
нашите хазяи имат един такъв примерен пекинез, който след разходка, при влизането в къщата си бърше лапите на изтривалката точно така, както човек си изтрива краката!
вярно, когато го видях за пръв път, умрях от смях, но после само ми стана жал.
такива ми ти работи...

.......Wissen ist Macht.
Nicht wissen macht nichts