Кът ви глеъх ништатъ тукъ видях чи някуй мъй купиръл и писъл съштиъ ъмъ мноуг здрави шъ имъ. Ни е той ас. Штоту ас съм тос. Ъ не оня дет казвъ чи съм ас штоту ни е. Ръзбрахти мъ сигур. Емитирът мъ. Кът бънкнотъ. Ас съм прутиф тъквис рабути ъмъ многу съ угурчих чи сти ми махнъли ништатъ зъ Трут и Мутритур дет си бях изказъл мненийту кът читател. Што мъ исцинцуриръхти? Нъл живейм в сбубоднъ стрънъ? Свубудъ нъ словуту и пичатъ нъ устатъ тъй дъ съ кажи. Искъм дъ въ питъм инъ рабутъ. Кът мъ ништети къжети и шъ си ходъ. Няям ништу против штоту съ окулторих и хич ни ми тряя ваштъ страницъ начи. И дън мъ емитирът повичи кът ни ми ръзбирът душевнити вътрешнусти. Пък зъ цинзуриръниту вийй си знайти!

Нищо, ние нали си те знаем :)

Главатами буквално се взриви - да, ето, Той е на паркинга до летището. Натискам си парцалите - понасям се към него - без дъх... Снежецът продължава да вали, асфалтът ме потиска, облаците ме похлупват. Включвам, че това не е Деймиън Кърък. Благодарение на фаровете. Не че осветяват нещо, ама баш нищо не осветяват. Сърцето ми притуптява слабо. Първият работен ден на седмицата е, стават грешки. О, как ми е омръзнал, Боже мой. А тия безразлични, отчуждени хора - всички са се прибрали в домовете си,подло е, студено и ужасно. Предстоят ми около 4 часа страдание - всеки път заради тия фарове се лъжа, о Господи - Феърфакс, чуй моя вопъл. Изобщо не се замислих да поема ли към Филипопулу, след като той не е Феърфакс. Той уплашен и подтиснат в момента и има нужда от мен, от подкрепа, от ласка. Ооо!!! Аз просто трябва да съм до него. Къде си Деймиън, скъпи?. Преди минути, когато ми се обади и казах че това е най-щастливият миг на живота ми - припламнах, присветнах - и всичко в мен изтръпна. Очите ми се премрежиха. Той - жив ли е, къде го тъдява и защо изобщо съм жива без него... Егоистично е, но е факт. Аз бях щастлив, щастлив съм и сега, в този щедър сняг, въпреки охлювите, въпреки пародиите. Щастлив съм от това че ме има, че ми се размина страшната участ да сме заедно двамата с тоз досадник Фуньоблеър…

Фалшификатите не са достатъчно условие за пълно, ненакърнено като чистия сняг щастие. Фалшификат... Тръба... Тръба Тръбата свири сбор, А вие всички спите, Фалшификатори, терминатори идеотрафиканти О, цял отбор... Юнаци А в нашия обор Един козел мучи: "Недей, не ме мъчи Що мъка съм видял... " И мен ми стана жал - сълза пуснах, и се стреснах... А ти ми се говориш за некав тъп фалшификат... Ъ-ъ, Деймиън Народът тъгува, и за пари, брато, хортува

охо, радвам се да те видя отново :)

:))

Е, Деймиън, ти се появи. Не си удържа на обещанието и дойде да пораздвижиш замирисалия на тиня по време на отсъствието ти въздух. И слава Богу! Но забравяш нещо. Покрай сухото гори и мокрото. Не беше само ти цензуриран. Печално. Факт. Но от тогава мина време, признаци на изчерпване ли забелязвам или? И за какви фалшификатори иде реч? "Крадеца вика "Дръжте крадеца" Желая ти весели празници! Дано ти донесат тъй нужния прилив на вдъхновение и обновиш репертоара. Мъничко поне. Не се съмнявам. хххх: Тогава пърхалата

Ма т'ва ни е културен сайтъ ......

Що рекна бе,ма не мое да бъде...