Човек започва да се възпитава на обноски още като малък от родителите.След това той сам си избира интересите и предпочитания, но все си е добре, ако не на опера, то поне на театър да отиде един път месечно(или на кино).Театъра обаче е с цени от 10 до 20 лв т.е. за цялото семейство 40-80 лв.С киното е по-евтино,но то едни " съдържателни филми", само ефекти ...Така че със средни заплати от 300 лв. остава само кабелната ТВ и Интернета.А пък от там такава "култура " ни залива, че ти замъглява съзнанието.

Жалко, наистина. И все пак светлина в тунела има. Не може да не има.
Ако не можеш да отделяш пари за театър или концерт /киното не го броя за високо изкуство, повече е комерсиалното у него според мен/ веднъж месечно, прави го на 2-3 месеца. И без това не всяка продукция си струва гледането, така предварително ще проучиш и ще прецениш доколко удачен е изборът ти. Може да не ходи цялото семейство вкупом, което е, разбира се, идеалният вариант. Да речем 2-ма членове от семейството могат да се редуват с другите при посещенията на така наречените "културни събития". Взаимно да си разказват за своите впечатления и т. н. ... Компромисни варианти винаги могат да се намерят. При добро желание.
Без любов към изкуството, и заринат в пари да си, няма да влезеш в концертна зала. Няма и не може да има оправдания само с парите. Те наистина не са всичко. И слава Богу!

Бих искала да ви разкажа за един съвсем обикновен човек, който не се отличава наглед с нищо от хората по улицата. Защо обаче ми е интересен той?
За да опознаеш и разбереш някого, нужно е да вникнеш в навиците, хобитата и пристрастията му /дори понякога да обуеш неговите чехли!/- парафразирам една реплика от филма с Х. Богарт "Да убиеш присмехулник".
Та думата ми е за моя познат, нещо повече, аз го чувствам свой приятел. Най-обикновен строител по професия, тих, дори невзрачен. Но влезеш ли в скромния му дом /чист, спретнат, подреден/ оставаш приятно изненадан от атмосферата там. От музикалната уредба се носи прелестна музика, която прави помещението по-уютно и приятно; един прецизен музикален вкус. Огромен, красиво аранжиран аквариум с ята яркоцветни рибки освежават обставовката в единия край на стаята. До тях композиция от стайни цветя - поддържани, с лъскавозелени листа - също колекционерска страст на домакина. Оттатък - кафез с пойна птичка...От тези любими занимания у собственика най-предпочитано е рисуването. Една от картините му е нарисувана на специална плочка и залепена направо на стената на стаята... Негова творба.
Иска ми се да са повече хората като него - с усет към красивото, с желанието и таланта за творчество, с духовната аристократичност.
Защо ли ви разказвам всичко това? Имам немалко познати, на които и през ум няма да им мине да намерят у себе си някаква страст, хоби, увлечение или както щете го наречете. Имат пари и време, но не и желание да си купят/направят нещо ей така, за радост на душата. Харчат си парите за луксозни развлечения, ресторанти и дрехи, а не дават и 50 стотинки на уличния музикант... Да не говорим за театри и концерти...
Такива хора като скромния ми приятел са ми безкрайно по-симпатични от богатите, задоволени от всякъде, пъчещи се с имането си хора. При вас как ли е?

В нашето семейство книгата си остава основното културно занимание. По достъпно е и по-ефтино като занимание. Всички сме записани в библиотеките на различни читалища. Годишната такса е 5 лева, но не вярвам да е станала по-голяма.
Всеки от нас се интересува от различни теми. Понякога си позволяваме лукса и да си купим някоя нова книга, но нали знаете, че са скъпи и това става когато семейният бюджет може да си го позволи.
В читалищните библиотеки има разнообразни по теми книги. Давам Ви тази идея като пример от личният ни живот.

Поздрави :

Моите скромни впечатления са, че като че ли хората /и по-младите предимно/ малко позагърбиха добрите стари библиотеки. Незаслужено при това.
Аз също се ползвам понякога от услугите им. И не само когато ми потрябват справочници и спец. литература. Не виждам нищо назадничаво в това.
Но светът се развива - има интернет, където можеш да намериш всичко. Интересът към книгата е намалял, въпреки опитите за възраждането й. Все по-малко се чете, или ако това се прави, ориентацията често е към жълтите, нискостойностни книжки.
Та, такива ми ти работи...:)

Да сме живи и здрави

А може ли някой да ми го обясни това за културата и безпаричието? Какъв е смисълът човек да има културни интереси? Ако целта е само получаването на удоволствие от потреблението на културни развлечения то по какво това се различава от материалното потребление - споменатото "харчене на пари за луксозни развлечения, ресторанти и дрехи"? С какво един "духовно богат, културно задоволен от всякъде" културен потребител превъзхожда един материален потребител? Или правенето и харченето на пари не може да бъде "страст, хоби, увлечение... радост на душата"!
Ако пък "духовно богат" означава нещо като "познаващ човешката история култура и психология, човешките взаимоотношения и процесите в обществото и желаещ да твори" - защо човек с подобни качества дотолкова не може да планира действията си, че не може да си осигури пари и време поне за най-скромните си културни интереси като купуването на книги например?

Благодаря за въпроса. С удоволствие ще отговоря, но не за да си доставя кефа да изглеждам по-интелигентна и по-културна, отколкото съм действителност, а защото темата наистина не ми е безразлична.
Нека и аз на свой ред да попитам: Кой е казал, че посещаващият културни събития човек е нещо повече/превъзхожда тези, които не се интересуват? Знанията и културата на човек са индивидуални неща, за тях няма и не може да съществува "таван". Зависи и от това кой каква потребност и какви приоритети поставя в живота си. Щом някой е доволен да живее само с филия хляб и чаша вино на ден - ОК, нямам нищо против. Макар в Писанието да е казано, че не само с хляб ще живее човек... Ами какво да правим с музиката, поезията, изобразителното изкуство - те не се ядат - да ги изхвърлим в кофата за боклук ли, щом споко можем да минем и без тях?
Правенето на пари и съответно харченето им може да бъде "страст, хоби, увлечение... /дори радост на душата/"!?, но нима ТОВА е достатъчно?
Човек "квинтесенция на праха" ли е или нещо повече? С какво се различава от животните? Няма ли си интереси и стремежи извън мисълта за храната и насладите на тялото?
Моите симпатии повече клонят към хората с т. нар. по-духовни интереси, просто защото имам какво да си кажа с такива, научавам и обогатявам знанията си за общите теми, които ни свързват.
Не съм съгласна, че "духовно богатия", както се изразяваш, не можел да планира и осигури пари за изкуства.Това просто не е вярно. Един истински почитател на изкуствата би отделил време и средства за някое от тях. Този човек може да се лиши от някоя и друга материална придобивка, но не и от "храната за душата". Така е според мен.
Поздрави,:)

"Кой е казал, че посещаващият културни събития човек е нещо повече/превъзхожда тези, които не се интересуват?"
Ти например :-) "..не само с хляб ще живее човек" "..нима ТОВА е достатъчно?" "Няма ли си интереси и стремежи извън мисълта за храната и насладите на тялото?" "..имам какво да си кажа с такива". Всичко води към извода че човек с културни интереси има нещо повече от "хляб и чаша вино" или "пари и съответно харченето им ".
Въпросът е дали това нещо в повече е просто още едно (пък било то и аристократично) забавление ИЛИ средство за получаване на знания и самоусъвършенстване. И ако е второто - защо доста често тези които не ползват това средство "Имат пари и време, но не и желание " (цитат от зайо), а "духовно богатия" трябва да се лишава за да си осигури храна за душата. Защо аристокрацията/елита - групи които по принцип имат изградени културни интереси (не говоря за тук и сега) почти никога не са били пример за подражание по отношение на ценностната им система?

Не смятам, че елитът/аристокрацията в миналото и днес "почти никога не са били пример за подражание по отношение на ценностната им система". И днес има немалък брой спонсори /в миналото наречени меценати/, които богато и прескъпо заплащат труда на хората на изкуството. Дали го правят от снобизъм, от суета или поради истинска любов към изкуството - няма значение. Преди няколко века та чак до днес в повечето висши кръгове много се ценят високото образование, умението да се свири на 1 /или 2/ музикален инструмент, пеенето, чуждите езици и т. н. За какво разминаване в ценностната система говорим?
По принцип хората на изкуството и артистичните натури въобще не винаги успяват да се справят финансово - днес са добре посрещнати, утре - на дъното. Бохемите не умеят да разпределят бюджета си - може да са блестящи, на върха на обществото, а да умрат в мизерия. По правило гениите, новаторите и неординарните хора са зле възприемани и често отхвърляни от съвременниците си.

Малко съм възмотен от простодушието ти. Аз уча строителство и направо ми става лошо на моменти. Понеже се занимавам с танци и когато си говоря с някой от клуба и ме питат с какво се занимавам и кажа строителство има всевъзможно тъпи реакции.

Та чудя се елементарното мислене дали се удоволетворява дори и само на пръв поглед от професии като пожарникар, пилот(по възможност военен) и т.н. Мисля, че гледането на стриптиз в детската възраст е промила мозъка на някои мацки.

Толкова е тъпо. Един мой приятел, който също е един от най - добрите в салса средите е счетоводител. Или по логиката на тая мацка такива квазимодовци и скучни типове, човек трябва да ги опознава и да им нахлузва чурапите за да излезе от ограничения си мироглед.

Ааааааааааааа ...
Крайно съм възмутен