Международният валутен фонд коригира прогнозите си за нуждите на редица държави в Източна Европа от спешно външно финансиране, след като централни банки, икономисти и журналисти оспориха изчисленията му от април. В резултат на поправката, която бе оценена от "Файненшъл таймс" като унизителна за репутацията на международната институция, днес картината за района изглежда не чак толкова мрачна. Съотношението между обема задължения, които трябва да се покрият тази година, и валутен резерв е коригирано в някои случаи в пъти. Конкретно за България поправката е от 188% на 132%. В публикуваните във вторник данни няма обяснение на какво се дължи грешката. На 6 май МВФ призна и се извини за нея, като в някои случаи посочи, че тя идва от погрешно въвеждане на данни и два пъти въвеждане на един и същ вид задължения в схемата за изчисляване. Но дори и след корекцията, всички държави без Чехия, остават над критичния праг от 100%. Нуждите от краткосрочно финансиране са особено важен фактор за Източна Европа, където икономическият бум се основаваше в голяма степен на наплив от инвестиции и щедро раздаване на кредити. По-рано тази година се твърдеше, че западноевропейските банки за раздали 1.7 трлн. долара, което предизвика паническо разпродаване на активи от инвеститорите и оттегляне от държави с толкова висок риск от спиране на плащанията. Същевременно се появиха и критики, че тези данни за раздути и че по-реалистичните данни са от порядъка на 188-300 млрд. долара. Новите данни са: за Полша - от 169% на 141%; за Унгария - от 171% - на 101%; за Литва - от 425% на 204%; за Украйна - от 208% на 117%. Преди седмица вече бе обявена корекцията за Чехия от 236% на 89%. За една държава обаче - Естония, поправката е доста нагоре - от 210% на 346%.