|
Въпросът не е към мен, но ето какво открих:
Производителите на козметика водят битка за нас, потребителите, по различен начин. Някои искат да ни спечелят като ни удивят с екзотични съставки, включени в техните продукти, а други – с използването на суровини, максимално близки по състав до биохимията на нашата кожа. Трети уверяват, че продуктите им не съдържат често предизвикващите алергии животински продукти, като декларират върху опаковките си, че са използвали само натурални компоненти от растителен произход.
Наистина запознанството с един козметичен продукт започва с прочитането на етикета върху него, където са декларирани съставът му, срокът на годност и начинът на приложение. Фирмата-производител е длъжна от една страна коректно да изброи в низходящ ред вложените в продукта компоненти, но потребителят от друга страна трябва да притежава известни, макар и най-общи познания за козметичните съставките, както и култура на потребление. Те ще му помогнат да се ориентира в океана от предлагана козметика и да избере тази, която най-добре ще отговори на неговите потребности. За да се оцени правилно даден вид козметика, действително е необходимо да се анализират нейните съставки, да се знае тяхното действие върху кожата и оттам – очакваният резултат.
Названията на повечето козметични съставки обаче обикновено са неразбираеми за широкия кръг потребители. Те са посочени така, както го изисква INCI – Международната номенклатура на козметичните съставки, разработена съвместно от козметичните промишлености на ЕС и САЩ. У нас задължителното изписване на съставките на даден козметичен продукт върху опаковките съгласно INCI вече се прави от производителите съгласно Наредба №26 на Министерство на здравеопазването в съответствие с хармонизирането на нашето законодателство с това на ЕС.
Така например названия като диметикон или кокамид диетаноламин, които дори се четат трудно, звучат съвсем непознато на широката потребителска публика. Всъщност диметикон е силиконово вещество, което се добавя главно в дневните кремове и маски, защото образува траен слой върху кожата, предпазва я от вредното въздействие на околната среда и задържа влагата в нея, а кокамид диетаноламин е съставка, извлечена от кокосовото масло, която влияе стабилизиращо върху емулсията (кремообразната маса).
Дори и най-често използваните в козметиката витамини често се крият под други химически названия, а именно – витамин А е ретинол, витамин F е линолеова киселина, а витамини С и Е обикновено се отбелязват като антиоксиданти.
Съставката парабени (метилов и пропилов) фигурира почти в 80% от етикетите на козметични продукти. Това са синтетични консерванти с универсално действие и широкото им приложение се обяснява с това, че тяхното наличие удължава срока на годност на много кремове, лосиони, гелове. Факт е, че козметичните смеси, представлявайки комбинация от естествени и изкуствени мазнини, вода, екстракти от лечебни растения и др. са идеална среда за размножаването на различни видове бактерии. И докато в домашни условия за консерванти се използват сол, оцет или захар, то в козметичните продукти против микробиалното заразяване като антисептик се използват парабените. Те увеличават срока на годност на козметичните продукти 6-7 пъти, не встъпват в химична реакция с другите компоненти и не променят консистенцията на продукта, в който са вложени.
Често пъти като рекламен надпис върху опаковката е отбелязано, че са използвани не синтетични, а натурални консерванти. В този случай обикновено са използвани прополис, екстракт от листа на евкалипт, бреза и гроздовидна череша Padus racemosa.
Знае се, че всеки крем се състои от миниатюрни капчици мазнина и вода, и емулгатор, който предотвратява разслояването на кремообразната маса. Често пъти в състава на крема влизат и ароматизатори, консерванти и активни биодобавки.
Животинските мазнини и растителните масла са основата на всеки козметичен крем и тяхната роля е да възстановяват естествената мазнина на кожата, която се губи при почистването й.
В близкото минало често основата на крема е бил ланолинът – животинска мазнина, получавана от вълната на овцете. Той омекотява кожата и подпомага нейното заглаждане. Дерматолозите обаче отчитат, че ланолинът не носи само полза за кожата, а често предизвиква и възпалителни процеси, запушвайки порите й. Поради това понастоящем той почти не се използва в козметиката.
Спермацет е друга естествена животинска мазнина, която се получава от черепа на кашалот.
Напоследък, едни от най-често използваните натурални мазнини, са какаовото и царевично масло, зехтинът и маслото от авокадо.
Широко приложение в козметичните продукти имат и синтетичните заместители на естествените мазнини, поради това, че натуралните нямат дълъг срок на годност, лесно гранясват и с това предизвикват неприятни алергични реакции. Мазнините, синтезирани по химичен път, носят названия като изопропил миристат, бутил стеарат.
В кремовете се влагат и т.н. структурообразуващи вещества, които също са натурални или синтетични. Натурални са пчелният восък, растителните восъци, получени от палмата Copernica cerifera и от вид кактус, растящ в Тексас и Мексико, както и маслото от жожоба (всъщност то е течен восък). Те стимулират липидния обмен в кожата, стабилни са в козметичните продукти и добре се понасят от всеки тип кожа. Синтетични структурообразуващи вещества, с които се сгъстяват кремовете, са например глицерил монтанат и дестилиран моноглицерид.
Съставките, определящи в най-голяма степен действието на крема, се наричат активни или стимулиращи. Най-често това са екстракти от растения (лайка, невен, авокадо), както и еластин, колаген, серамиди.
Серамидите са мазнини, които по своя състав приличат на холестерина. В началото серамидите са били получавани от животинска и растителна тъкан, понастоящем се синтезират основно чрез високи биотехнологии. Те действат изключително благоприятно на всеки тип кожа като запълват пространството между мъртвите клетки на роговия слой на епидермиса, укрепват го и предотвратяват загубата на влага от най-дълбоките слоеве. Кожата става еластична, малките бръчки и неравностите по нея се изглаждат.
За забавяне процесите на стареене на кожата в кремовете за лице се използва една от най-скъпо струващите козметични суровини – хиалуронова киселина, която се получава от червения гребен на вид петел или от някои растения. Тя е изключително хигроскопична, само 1 g от нея превръща 1 литър вода в гел! Образувайки защитен слой върху кожата, тя не допуска изпаряване на влагата от дълбоките слоеве и по този начин създава отлични условия за регенериране на клетките. Може да се каже, че има отличен лифтинг ефект.
Хитозан е природен полизахарид, получаван от хитина на морски продукти, с действие, аналогично на скъпата хиалуронова киселина. Той образува тънък защитен слой върху кожата и съхранява влагата в нея.
Един от най-деликатните овлажнители от групата на захарите е сорбитолът. По механизъм на действие прилича на аминокиселините. Образува мек слой върху кожата, който задържа влагата в роговия слой. Значително подобрява текстурата на козметичните продукти. При съдържание обаче над 10%, прави крема неприятно лепкав.
Глицеринът е известен като най-древният овлажнител в козметиката, добре абсорбиращ влагата от въздуха, но и от дълбоките слоеве на кожата. Поради тази причина козметолозите смятат, че препарати, съдържащи глицерин над 20%, могат да имат обратно действие и да доведат до изсушаване на кожата. Синтетичният му аналог пропиленгликол също възпрепятства загубата на влага от кожата, освен това се използва в козметичните препарати и като много добър разтворител.
Козметиката, съдържаща млечна киселина и натриев лактат, има отличен овлажняващ ефект, благодарение на добрата съвместимост между тях и кожата. Солта на млечната киселина - натриевият лактат, има свойството да задържа влагата. Установено е, че допустимото съдържание на тези две субстанции в козметичния продукт не трябва да бъде повече от 1.5%, тъй като в противен случай кожата започва да се лющи.
Много популярни в козметиката са плодовите киселини (AHA), които оказват омекотяващ ефект върху кожата и увеличават ефекта на вложените в козметичния продукт овлажнители. Обновяват и оздравяват вида на кожата като ускоряват процеса на отмиране на остарелите клетки. Плодовите киселини се получават от боровинки, френско грозде, ябълки, лимони, захарна тръстика. Една от най-ефективните е бадемовата киселина.
Уреята силно овлажнява кожата при съдържание 3-5%, но при съдържание по-високо от 10% предизвиква лющене на кожата. Поради това използването й продължително време във високи концентрации може да предизвика изтъняване на епидермиса. Най-често се използва в кремовете за ръце.
Вазелинът и силиконовите масла образуват защитен слой върху кожата и я предпазват от изсушаване и вредното въздействие на околната среда като при това не нарушават дихателните й функции. Освен това увеличават времето на действие на биологичноактивните добавки (витамини, ферменти, UV филтри), а наличието им позволява да се намали съдържанието на маслената фаза в емулсията и кремът да не бъде мазен.
От билката черен оман се получава алантоин, който свива порите, омекотява и дори лекува малки ранички по кожата.
В козметиката за подмладяване на кожата често пъти се използват аминокиселини, които се получават от сърцевината на различни видове плодове, захарната тръстика, както и от млечната суроватка и сметана. Подпомагайки отделянето на мъртвите клетки от повърхността на кожата, те стимулират регенеративните процеси в нея.
Колаген – това са протеинови влакна, които са основна част в структурата на кожата. С напредване на възрастта те се разрушават и кожата става тънка и грапава. Колагенът се добавя в козметиката за борба със стареенето на кожата и в шампоаните и балсамите за сухи и третирани коси.
Ментолът се използва в козметични препарати за грижа за кожата, запазва здравия й вид и я освежава.
Пироктон оламин е биокатализатор, който остранява причините за появата на пърхот. Включва се в състава на шампоани, лосиони за коса.
Триклозанът е активнодействащ компонент, влаган в пастите за зъби, с цел предотвратяване появата на налепи.
В дрождите и житните зърна се съдържа провитаминът В5, т. н. пантенол, често използван в средствата за грижа за косата – лосиони, балсам-маски, лакове за коса. Той има съдоразширяващо действие и стимулира жизнеността на клетките.
Тирозинът е аминокиселина, която се влага в слънцезащитната козметика. За възпрепятстване стареенето на кожата при излагане на слънце в кремовете и в червилата се добавя и оксибензол.
В почистващите кремове и скраб-маски за лице присъства полиетиленът – вещество, частиците на което отстраняват мъртвите клетки от повърхностния слой на кожата.
В мъжката козметика за бръснене, както и в различни препарати за третиране на косата се използва повърхностноактивното вещество лаурилсулфат. Прониквайки дълбоко в кожата и косата, то има свойството да разрушава мазнините и естествените замърсявания, след което те лесно се отделят с водата при миене.
В препаратите за третиране на целулита се използва активното вещество бензил никотинат, което засилва кръвообращението в проблемните зони и спомага за заглаждане на “портокаловата кожа”.
Синтетичното масло изопропил миристат има свойството да омекотява кожата, подложена на изсушаващото действие на спирта. Използва се в дезодорантите.
В заключение би могло да се направи следното обобщение на суровините, използвани в днешните козметичните продукти:
* Вещества, използвани в козметиката от древността и преоткрити в наши дни – мляко, суроватка, восък, мед, някои животински и растителни мазнини и етерични масла, билкови извлеци от лайка, невен, коприва, алое.
* Вещества, открити от науката и намерили приложение в козметиката, като например синтетичните заместители на животинските и растителните мазнини или антиоксидантите.
* Вещества на високите химични технологии, които изключително добре повлияват външния вид на козметичните продукти, съхраняват ги за по-дълго време, улесняват проникваето им в кожата и действат много ефикасно и бързо на външния й вид. Оказва се, че в наши дни повечето козметични препарати съдържат главно тези компоненти на “голямата химия”, докато древните, познати суровини и откритията на науката служат по-скоро като рекламно послание към потребителя.
Високоефективни съставки
Anthium Dioxide
Окислител за бързо разтваряне на хранителни налепи. Особено ефикасен в пастите за зъби и изплаквателите за устната кухина, защото унищожава налепите и неприятния вкус.
Cross-Linked Elastin of Low-molecular Weight (Desmosin and Isodesmosin)
Тези съставки липсват на повяхналата кожа. Влизайки в състава на препаратите те увеличават еластичността и мекотата на кожата.
Dobecylbenzene Sulfonic Acid (DDBSA)
Най-добрата досега почистваща съставка за косата и кожата.
Fenugreek and Perfluoropoly-Methylisopropyi Ether
Предпазващи и не дразнещи кожата съставки. Заздравяват и подмладяват кожата.
Fractionated Hyalyronic Acid
Съставка с ниско молекулно тегло, която подобрява еластичността и влажността на кожата.
Retinyl Palmitate Polypeptide
Рядко срещана водноразтворима форма на витамин А с протеинов фермент. Много ефикасен за кожата на главата и тялото, лесно попива в нея, като я прави изключително еластична.
Rose Hips Oil
Лековито масло от семената на дива роза Маскета съдържа много екзотични и ефективни съставки. То допълва липидите на кожата с нужните й елементи.
Polysorbate 60 & 80
Добре познати емулгатори на кожната мазнина в торбичката на косъма и на натрупаните мазнини.
Super Oxide Dismutase (SOD)
Най-добрия засега антиоксидант за кожата.
Theophyllianate Aiginate, Ethiodized Oil, TEA Hydroiodide, Lactoy Methylsilanol
И четирите съставки са ефикасни за изглаждане и омекотяване на кожата, засегната от целулит. Портокаловата кожа става гладка и изглежда много добре.
Вредни съставки
ВНИМАНИЕ!
Следващите съставки се считат за неефективни, а някои от тях дори са вредни за вашето здраве. Проверете козметичните средства, които употребявате! Четете информацията върху опаковката!
Бентонит (Bentonite)
Природен минерал, който се включва в маските за лице. Частичките на бентонита може да са с остри ръбове и да издраскат кожата. Повечето бентонити изсушават кожата.
Глицерин (Glycerin)
Рекламират го като полезен овлажнител, но най-новите проучвания доказаха, че при влажност на въздуха под 65% глицеринът измуква водата най-дълбоките клетъчни слоеве на кожата вместо да черпи влага от въздуха. По такъв начин той прави кожата още по-суха.
Колаген (Collagen)
Получава се от кожата на едрия рогат добитък и от крачета на пиленца. Той е чужд на човешката кожа, защото образува върху кожата ципа, която запушва порите и задържа излишната влага.
Каолин (Kaolin)
Природна глина с фина структура, която обезводнява кожата. Използва се в маските и като основа за фон-дьо тен. Задържа интензивно въглеродния двуокис и отровите в кожата, като я лишава от жизнено важния за нея кислород.
Липозоми (Liposomes)
Мастни клекти в организма. Предполага се, че те дават на кожата влажност и са радикално средство против стареене. Най-новите научни изследвания обаче не потвърждават тези предположения.
Лорамид Ди (Loramide Dea)
Полусинтетичен химикал, който се употребява за образуване на пяна и сгъстяване на различни козметични препарати. Използва се в миещите средства за домакински съдове. Може да изсуши косата и кожата, като предизвиква сърбеж и алергични реакции.
Пчелно млечице (Royal Bee Jelly)
Рекламира се като подхранващо и овлажняващо средство за кожата. Това вещество се добива от пчелните кошери. Научните изследвания на качествата на пчелното млечице показаха, че то няма никаква полза за човека.
Петролатум (Petrolatum)
Мазнина, която е продукт на нефтохимиата и има същите вредни свойства като техническото масло. Поради това, че задържа течността, петролатумът пречи за отделянето на токсините и нарушава проникването на кислорода.
Техническо масло (Mineral Oil)
Смес от течни въглероди, отделени от бензина. При използването му в козметиката като овлажнител, то образува водоотблъсваща преграда и задържа влагата в кожата. Може да предизвика симтом за сухота на кожата, като потиска естествените овлажняващи механизми.
Екстракти от плацента (Placental Extract)
Рекламират се като средства за подмладяване на кожата. Производителите на тези екстракти се опитват да убедят потребителите, че плацентата както храни развиващия се ембрион, така и нейният екстракт може да подмлади застаряващата кожа. Но екстрактите от плацента не могат да направят нищо подобно.
Пропиленгликол (Propylene Glicol)
Производен нефтопродукт, разяждаща течност. В козметиката го наричат овлажнител, в действителност той е антифриз за водно охлаждане. Приложен върху кожата, той дава усещането за гладкост, но това е в резултат от изтласкването на важни за здравето на кожата съставки. Един от основните дразнители на кожата, който спомага за появата на акне.
Содиум Лаурил Сулфат (Sodium Lauryl Sulfate - SLS)
Евтино миещо средство, което се получава от кокосовото масло и широко се употребява в козметичните почистващи средства, шампоаните, геловете и т.н. Това е най-вредната съставка на препаратите за косата и кожата. Той е отровен и прониквайки в организма се натрупва в тъканите на очите, главния мозък, черния дроб. SLS може да предизвика появата на косопад и пърхот.
Содиум Лаурет Сулфат (Sodium Laureth Sulfate - SLES)
Съставка №1 в почистващите средства и шампоаните. Образува много пяна и създава илюзията, че шампоанът е гъст. В действителност това е доста слабо миещо средство. Освен това може да влезе в реакция с широко употребяваните в шампоаните съставки, като образува канцерогенни диоксини и нитрати.
"Свободата, Санчо ... "
|
Ти по-специално на тези съставки обръщаш ли внимание ?
