|
http://lex.bg/news.php?lang=bg&id=5892
На 20 юни 2001 г. се разиграва един от най-големите резили в българската правосъдна действителност. По измислени обвинения смъртният враг на Никола Филчев - бившият главен прокурор Николай Колев, е арестуван от цял взвод командоси от Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), ръководени от прокурорите във Върховната касационна прокуратура Петьо Петков (днес той е военно-апелативен съдия) и шефа на отдел "Следствен" - Цеко Йорданов.
Няколко минути след "операцията" Николай Колев е затворен в ареста на Транспортна полиция, но около 19 ч. вечерта му прилошало. Той се оплакал от болки в бъбреците и затруднено уриниране и по предписание на дежурния лекар в следствения арест - д-р Данка Шенкова, е откаран в болницата на МВР. След направените му изследвания дежурните лекари констатирали, че Колев не симулира и го настанили в урологичното отделение. Пред стаята му застанали на пост старши сержантите Цветан Маринчов и Никола Любенов, а д-р Шенкова оформила задължителната в такива случаи документация.
На 20 юни 2001 г., около 22.50 ч., в МВР-болницата внезапно пристигат Цеко Йорданов, Петьо Петков и десетина тежковъоръжени и маскирани барети. Двамата тръгват да влизат в болницата, но постовият - главен сержант Иван Николов, отказва да ги пусне и иска от тях да се легитимират.
След като вижда служебните карти на прокурорите, полицаят ги информира, че не е уведомен за настаняването на Николай Колев. Освен това той им съобщава, че не може да ги пусне вътре, защото според инструкцията на МВР за охрана на ведомствената болница влизането в сградата в извънработно време става само с разрешението на дежурния лекар.
За да изпълни задължението си, главен сержант Николов веднага уведомява дежурния по болница д-р Владимир Паскалев, който веднага слязъл на централния вход. Между него и върховните прокурори обаче избухнала ожесточена разправия, след която докторът се прибрал в болницата и повече не излязъл.
След още няколко неуспешни опита да влязат двамата прокурори заплашили постовия с арест, а той уведомил дежурния по "Комендатура" Петър Терзиев за инцидента. "Началникът" обаче разпоредил на Иван Николов да открие веднага д-р Паскалев и да го свърже с него, а дотогава да изпълнява инструкцията на МВР, т.е. да не пуска прокурорите в болницата без разрешението на дежурния.
Около 23 ч. в МВР-болницата пристига тогавашният председател на Софийската военноокръжна прокуратура полк. Трендафил Трайков, "вдигнат на пожар" по телефона от Цеко Йорданов и Петьо Петков.
Без много да се помайва, полк. Трендафилов заповядва на полицая Иван Николов незабавно да го последва, защото е... арестуван. Постовият прави последен опит да съхрани личното и служебното си достойнство и отново звъннал на дежурния по "Комендатура" Петър Терзиев, но отговорът на "коменданта" го втрещява: сержантът трябва да запази спокойствие и да остане на поста си, докато не дойде смяната му.
Иван Николов уведомява полк. Трайков за заповедта на прекия си началник, но военния магистрат отсякъл: "Не мога да чакам и не ме интересува, че постът остава без охрана". И... заповядал на баретите да оковат Николов с белезници и да го откарат в Софийската военноокръжна прокуратура. По-късно сержантът е преместен в ареста на Националната следствена служба, където Николов прележал 14 часа в единична килия.
Всички тези процесуални действия, осъществени от военния прокурор Трендафил Трайков, не са придружени с нито един писмен документ, което е грубо нарушение на Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Около два часа през нощта на 21 юни 2001 г. Николай Колев най-сетне е "изнесен" от болницата на МВР и върнат в следствения арест на Транспортна полиция. А привечер на същия ден срещу полицая Иван Николов е повдигнато обвинение по чл.270, ал.1 от Наказателния кодекс, гласящ следното: "Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода от три месеца или глоба до три лева".
Според Софийската военноокръжна прокуратура, Николов е нарушил чл.119, ал., т.2 и т.6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които "при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може да извършва лични проверки и да взема всички предвидени от закона мерки при наличие на данни, че може да се извърши престъпление от общ характер или друго закононарушение", както и чл.119, ал.2 от ЗСВ: "Разпорежданията на прокурора, издадени в съответствие с неговата компетентност и закона, са задължителни за длъжностните лица и за гражданите".
Обвинителният акт срещу Иван Николов е внесен в Софийския военноокръжен съд в края на 2001-ва. Година по-късно - на 17 януари 2003 г., процесът срещу него започва, а на 25 март 2003 г. Иван Николов е признат за невинен по всички повдигнати обвинения. В хода на съдебните заседания става известно, че на 20 срещу 21 юни 2001 г. прокурорите Цеко Йорданов и Петьо Петков са изпълнявали личните прищевки на бившия главен прокурор Никола Филчев, а "операцията" по извеждането на Николай Колев от болницата на МВР е координирана по телефона от заместник главния прокурор и ръководител на ВКП - Христо Манчев.
На 5 август 2003 г. оправдателната присъда на Иван Николов е потвърдена от Военноапелативния съд. А на 17 юни 2004 г. той спечели делото си в Софийския районен съд (СРС) и осъди Върховната касационна прокуратура (ВКП) по Закона за отговорността на държавата за щети, причинени на гражданите. В момента това дело е в Софийския градски съд след протест на държавното обвинение и предстои да бъде гледано в най-скоро време
|
[