Обикновено се говори за цивилизацията на Китай, но малко хора си дават сметка, че всяка цивилизация върви с огромни парични средства, а паричните средства означават възможност за упражняване на глобално влияние. Китай наистина бива завладяван от монголите, но какво става, скоро монголите приемат будизма. Всъщност грабежът дава на монголите еднократен доход, и дори те всяка година да изискват своя откуп, то с тези пари те отново закупуват стоки от икономиката на Китай. Това означава, че монголите не държат нищо в ръцете си, а скоро парите се връщат в китайския фискален басейн.

Но каква ни е думата, за какво може да използва тези парични средства Китай. Една идея, която ни идва на ум е да се финансират нашествията на азиатски племена в източна посока - към Европа. Така Китай ще може да се спаси от техния натиск и също така евентуално ще успее да си създаде опорни бастиони дълбоко в посока Европа. За това с какви огромни парични средства разполага Китай говори самият проект на китайската стена.

Едно нещо, което не се харесва на китайците е тъгровията, която европейците започват да развиват с Индия. Чрез взаимна търговия Европа и Индия си засилват икономиките, да не говорим, че арабите, които играят междинната роля също намазват нещо значително и даже тръгват на разширение към Китай (Афганистан и Пакистан). Очевидно това изобщо не се нрави на китайците. Какво е разрешението - Османската империя. И защо е нужна османската империя, за да се блокира морският път между Европа и Индия. Другият проект, който се реализира са немците. Там през мост с Османската империя се залагат базите на друга форма на мислене, свързано с Китай.

Освен огромните финансови ресурси, Китай се базира и на фанатичната дисциплина, която е била заложена от будизма, която може да се изрази и във фанатична работоспособност, наблюдавана при немците и при самите китайци, когато се наложи. Нормален човек, колкото и добре да осъзнава ползите от труда, пак не би се наел с такива колосални усилия или пък когато натрупа известно състояние, би "разхлабил" хватката. Но в будизма няма подобно нещо. Същото се усеща и при протестантската етика на труда.

В крайна сметка следите се губят. Европа отново възстановява връзката си с Индия покрай Африка. Развиват се континентите Южна Америка и Северна Америка. Но все пак разликата с Китай по отношение на фанатичното усърдие остава. Освен това не е ясно само германците ли имат връзка с Китай или цялото протестантство е продължител на такава тенденция; може би не или въпросът е "в зависимост" накъде ще задуха вятърът.

В интернет вече има всякакви материали за Ротшилд, Рокфелер, масони, франкисти, йезуити, комунисти, Вавилон и други подобни. Всичко обикновено се свежда до евреите. Само че мен ме съмнява, че без подкрепата на един голям отвъден "брат" евреите ще постигнат подобни резултати. Пък и какви са резултатите, доста често виждаме директно разделение и противопоставяне на диаспората, непрекъснати конфликти, навличане на неприязън и т.н.

Обикновено казват, че евреите са забогатяли с лихварство. Добре, но как така са започнали да упражняват лихварство, докато другите спят. А и едно е да започнеш лихварство с една златна ябълка, а друго е с милиони.

Също първоначалната история на венецианските търговци е много интересна. Търговецът работи, но банката или патронът му отпуска парите. Търговецът сам по себе си не е бил истинският капиталист. След завладяването на Рим е съмнително дали местната аристокрация си е запазила някакви богатства. Запазено богатство, което също така е било в състояние на циркулация евентуално може да има единствено сред "пиратите" в Средиземноморието. Обаче едно е да си пират, а друго е да започнеш мощен поход обратно в континента с банки. Струва ми се, че някой постоянно трябва да дава пари, за да се осъществи това. И то не някой, който е в движение насам-натам (в морето) или стои в гетото, а някой, който черпи паричния ресурс от богата страна като Китай. Единственото нелогично тука е какъв ще е интересът на Китай в толкова отдалечена география като Европа. Всъщност от древността е вървяла търговия между Китай и Рим, като примерно са се внасяли копринени платове. Друга голяма страна, която е можела да отпусне финанси е Персия. Наистина, въпросът е, че ако една група, примерно евреите са готови на нечисти сделки и на риска, който върви с тях, те вече могат да получат финансиране от различните конкуренти на Европа в световен мащаб.

Разбира се, с времето онези, които оперират с парите могат да придобият достатъчно самочувствие, за да се еманципират от патрона си. Може би точно тук се крие въпросът с "очернянето" на Ротшилд, Рокфелер и други подобни. Ако си толкова богат, няма логика вече да не се занимаваш само с филантропия и всички да не те обичат. Обаче точно обратното, дори най-богатият в случая е уязвим. Това е неестествено, освен ако истинският собственик на главните пари не му организира кампания. Също да се мисли за някаква психологическа особеност като прекалена алчност за причина на това развитие е нелогично. При толкова пари, човек може да си позволи да е предпазлив, а не да се впуска от една задкулисна история в друга.

Въпросът с конкуренцията е интересен, един вид, че ако не са действали по този начин, някой друг е щял да ги измести от позицията им. Но това също ми се струва нелогично, защото конкуренцията върви с разбиране за стабилно и стратегическо развитие на финансовата позиция. По-скоро главният собственик организира извънредно засилена конкуренция между отделните пазарни участници, за да постави играчите си на място.

Последната гледна точка е евреите един вид да са били "мафията" или "сивата икономика" от римско време, като всеки, който е искал да действа извън закона, вече се присъединява и смесва с евреите по един или друг начин. Добре, но икономическите агенти могат да лавират и в рамките на собствената им система. Изобщо не е нужно да излизат извън закона, а могат да повлияят на самия закон в подходяща за тях посока. Възможно ли е мафията при упадъка на Римската империя да се е утвърдила до такава степен, че от една страна да прокара абсолютно неумолими закони (с религиозна подплата), така че всички икономически агенти да нямат нормалното влияние, което може да се очаква да упражняват, с оглед на положението им. Хубаво, но каква е тази мафия, че да може в течение на хилядолетие да държи всички останали икономически агенти в "шах". Такава трайност не може да се очаква без външно финансиране. Пък и защо мафията, след като има такова влияние просто не излезне "на светло" и да вземе управлението в ръце, пък и хората да трябва да стоят в гетата. Евентуално когато излезне "на светло" се оказва, че не е достатъчно силна, онази подпора отвън, която е съществувала изчезва.

В съвременно развитие - комунистическият свят не може да издържи, а западният свят си отдава технологиите и производството на Китай. Кажете сега къде е логиката. Ако приемем комунистите за "мафията", която е излезнала на светло, тя не е успяла да издържи. Ако пък приемем западния свят като мафията, която е в сянка и подчинена както преди, то тя пренася технологии и производство към Китай или Индия, а когато развива технологиите на своя глава, търпи мощно очерняне по свой адрес. Изобщо, кое да предпочетеш?

Предимството на външното влияние е това, че може да има "мозъчни тръстове" по периферията на региона, в който се оперира, така че планирането да се осъществи по-добре и да има по-голям ефект при по-малък риск. В периферията на Европа откриваме арабите, но едва ли те имат такива финанси, че да подкрепят операциите. Ако имаха въпросната сила, защо не се разширят към Европа, а трябва да си стоят в пясъците. Освен това днес технологиите и производството изтичат към Китай и Индия, а не към арабите. Явно в определени арабски градове може да е имало бази, но те не са били в подчинение на арабите, а арабите просто са били въвлечени в същата далекоизточна игра. Това е влияние, което е закодирано в религиозна обработка, но също така финансирането трябва да се потърси. Ако арабите или евреите бяха толкова силни или имаха такъв превъзхождащ мозъчен тръст сами по себе си, това би проличало още по времето, когато Рим се разширява. Не виждаме нищо подобно, араби и евреи не могат да се защитят. Значи едва впоследствие от някъде другаде започва да им се засилва играта. Дали в това няма пръст Персия или може би Златната орда, нещо по средата. Въпросът е, да кажем, че някаква знатна група е съществувала на времето, то голяма е вероятността тя в момента да се е смесила с различни фамилии в Китай и вече да представлява китайците сами по себе си, затова в случая можем да говорим за Китай. Освен това ако говорим за такава древна група, то най-богатото нейно крило би продължавало да е в Китай или Индия, защото това са богатите световни страни (изключвайки 200-300 години модерна история).

Организацията на християнските манастири напомня тази на будистките манастири и тук евреите нямат никаква сходна традиция. Как тогава може да се твърди, че християнството идвало от евреите. Кое е по-влиятелно, интелектуалното хитруване или изграждането на цялостната институционална структура? Също така, ако видим как е организирана Османската империя, то става ясно, че това е по принцип един механизъм, който не зависи от народите. Също така няма аналог в организационно отношение, освен някъде към Китай. Значи и при двата случая на преден план не са народностите и религиите, а интелектуалният и финансовият център, който може да изгради подобни структури. За Рим векторът на влияние е през Атила, който се разправя с папата, а за Османската империя - Тимур. Що се отнася до Византия, те от едно време са изпаднали в "исихазъм" и "упражнения по дишане", които са сходни с тези на будистите.

Разглежда възникването на протестантството (Лутер) и на масоните като свързани с венецианската мрежа на влияние. Венецианската система се основавала на олигархична конструкция на обществото, като олигарсите обединявали интереса си в една обща идеализирана държава и тази държава всъщност обслужвала техния интерес. Венецианска партия се създава във Франция и други страни, но особено добре се утвърждава в Холандия и оттам в Англия, създавайки модела на Британската империя. Интересна връзка с нашата "китайска" теория е това, че в началото Венеция се появява по времето на Атила, а самите венецианци считали себе си за вид ориенталска сила, подобно на Византия, упражняваща влиянието си срещу запада.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да обобщим. Без да съм имал предвид този отговор в началото, в крайна сметка се оформи следната гледна точка. В Европа има 2 влияния и 2 посоки на финансиране. Първото е персийско-индийско и то се прокарва по линията Персия-Делфи-Спарта-Рим-Византия-Венеция-Холандия-Британската Империя. Второто влияние е китайско-монголско и се прокарва по линията на Атила и възникването на папата с манастирските институции, а във Византия чрез исихазма и институциите на манастирите, които се различават от системата на патриарха като служител на императора. Що се отнася до Османската империя, то тя може би е някакво помирение и синтез едновременно на персийско-индийското и на монголо-китайското влияние. Също така, когато стигнем до Холандия и до Британската Империя, може двата клона да са постигнали някаква координация. Самата Венеция макар и да е срещу папата, също показва признаци на лавиране между всички страни.

Да помислим за арабите, какво представлява ислямът. Ислямът се създава при "цивилизоването" на култове на финикийците и Картаген. Тъй като Персия преминава към шиитската версия на исляма, то явно ислямът също е свързан с персийско-индийското влияние. Но имайки предвид, че сунитите се отделят като различен и доминиращ клон, то изказваме мнението, че финикийците и същностните араби изглежда въвеждат китайско-монголско влияние, което между другото им позволява те да са търговците, диктуващи условия в Индия, а не обратното. Обаче това не може да доведе до пълно скъсване с персийско-индийското влияние, примерно имайки предвид произхода на династията на Птолемеите в Египет.