Re: Холокост / Религия и мистика / Конспиративни теории

Да, но истината може да се разкрие на няколко пласта.

Първо: типичната военна обстановка, Русия със силни еврейски центрове в нея и евентуално подозрение, че част от евреите в Германия могат да сменят страна. Имайки предвид, че те имат достъп до ключова информация от немската страна (университетски професори и други постове), не може да не се организира едно изолиране. Това обаче само по себе си изобщо не значи, че като цяло тези евреи няма да са лоялни на немците, в чиято държава живеят (изключая една по-малка част), нито пък се очакват трагични последствия освен изолацията.

Второ ниво на истината: тук отиваме към унищжението на царската фамилия Романови в Русия в резултат на болшевишката революция. Родословието на тази фамилия има връзки с немския нобилитет, което значи че има известно синхронизиране на политиката на двете страни. Такова грубо разрушаване на моста, който представлява тази фамилия е безпрецедентно. От друга страна руските царе са известни с разпространяването на френска култура в Азия, което е добре от гледна точка на изглаждане на противоречията между Азия и Европа. На всичко това е сложен край с Октомврийската революция, която е осъществена със съдействието на местните евреи. Очевидно тези евреи в никакъв случай не действат според благоразумието, свързано с интересите на останалите евреи в процъфтяващите центрове на Европа и САЩ. Те искат свои богатства, като зажаднели азиатски анархисти, гледащи как другите се радват на разцвета на цивилизацията.

Третото ниво на истината достига до самия Карл Маркс, като отговорен за създаването и разпространението на комунистическата идеология. С времето се изяснява, че тази идеология сякаш е цял проект на азиатското еврейство и се осъществява в близка координация именно с тези евреи. Но това е беда и за самите богати евреи от запада. Само че азиатците не слушат, а освен това имат и голям естествен прираст. Много човешки материал за хабене и сравнително умен народ води до голямо разбъркване на азиатския фронт.

Четвърто ниво на истината. По принцип, макар Османската империя да е разглеждана като агресор в посока Европа, то тя е "близка" за дипломатически контакти и не разполага с онези ресурси с които разполага един азиатски агресор от широкия азиатски континент. Освен това османските султани добре се координират с папата и италианците и осъществяват общо взето разбираема политика. Тоест, търсят си интереса, но не и като онази крайна заплаха. Също ако гледаме фактите, походите спират до Виена, макар и тя да е обсадена (а походите са полезни сами по себе си, защото задвижват икономиката). Всъщност османското разширение се насочва на юг към Близкия изток и Африка. Така османците по принцип имат ролята да държат в контрол границата на Европа към Азия. Обаче чрез различни политики и машинации вътре в страната, от време на време азиатския център в Русия успява да обърне походите на османците към Европа. Но това по принцип не е толкова фатално и не бих казал че султаните са подведени или контролиране от Азия. Обаче просто във времето Русия прекалено много започва да се засилва и Османската империя започва да се явява недостатъчна за защитата на източните и северните европейски граници . Тогава европейските държави тръгват да консолидират нова защитна граница срещу Руската мечка, но това не може да стане, без евреите, разположени на целия театър на въпросните действия, да заявят точно и ясно своите лоялности. Ясно е, че при толкова значителни геостратегически интереси не може да има двойнствена роля на тази страна.

Като цяло мисля, че унищожението на определена част от немските евреи е неблагоприятно стечение, защото се губи тяхната защитна роля в интерес на Европа. Но тук явно си оказва влияние невъзможността да се привлече тяхната лоялност, защото тях изглежда прекалено много ги тегли това от гетата да преминат към експанзивния проект, който им нашепва Руската империя. Като лакмусов тест тука може да се вземе развалата на духа на Виена, която е стар бастион изобщо на европейския континент и култура. Със своето по-скоро азиатско поведение във Виена, въпросните евреи едва ли не демонстрират открито, че вече заемат позиция не стремяща се към европейските ценности, ами са готови да използват азиатския опортюнизъм и корупция. Освен това руската страна, в чието управление и политика са замесени руски евреи започва да демонстрира открито агресивни намерения както чрез идеология, така и с унищожаването на Романови. Освен това, след като е премахната шапката на обвързаните с Германия царе в Русия, всички проекти по формиране на нации в Югоизточна Европа и Балканите преминават директно в ръцете на руски евреи, без никаква обвързаност с европейските виждания. Всички тези събития са три пъти недопустими и прекрачват много червени нишки. За абнормалността на руската идеологическа школа можем да съдим по обществената организация в страни като Северна Корея. Това е дизайн на обществените институции, като че ли роден в нечия болна фантазия. Представяме си, че пред опасността от такава система, наистина такива жертви са допустими. Но пак казвам, това са все едно жертви, дадени от собствения народ; в никакъв случай не са искани, но условията и събитията са крайни.

7.

а) Възможно е да се прехвърли вината върху несъвършенството на структурите на управление в новите държави, които търсят окрупняване, за да получат статута на значими сили при французи и немци, или пък извършват опити за формиране по национален признак за Италия, Полша, Русия и държавите в Източна Европа. Първо абсолютистките монарси, които управляват като диктатори, а след това и партийните системи показват слабости на управлението. Слабостите се изразяват в загубения консултативен капацитет, който преди това да кажем се е съдържал в църковните деятели, но впоследствие бива игнориран от абсолютистките монарси и от партиите. Партиите придобиват пълната власт без да имат капацитет да управляват обществените процеси. А пък антагонизмът в обществото преди това е бил засилен от обособяването на новата буржoазна прослойка, която в значителна степен разчита на материални или по-скоро търговски и опортюнистки способи за своето издигане, без същите да бъдат съпътствани от съпоставими способности за управление на обществото и за обществено помирение. Последното се наблюдава още от времето на абсолютистките монарси, а "загрубяването" или загубата на обществена чувствителност вероятно има и своята предистория в религиозните войни между протестанти и католици. Тука сякаш всичко следва своя неизбежен ход; но и въпросът е че нещата са били оставени на самотек или действията са били в близък хоризонт, без да се коригира крайната посока, която виждаме, че довежда до Първата и до Втората световни войни в сърцето на Европа.

Ако се върнем към системите на абсолютистки монарси (диктатори) и на партиите, виждаме, че те нямат далновидността и по-важното капацитета да управляват в далечен хоризонт и със стабилност. В тази ситуация на места възникват идеите за "опростяване". Една идея за опростяване например е расовата чистота. Ако обществото е по-хомогенно, сякаш тези неподготвени за управление структури биха се справили. Но тук проблемът е структурен. Въпросните структури по своя дизайн нямат нужната "мощност" за пълноценно управление. Пълноценното управление не се свежда до заемане на властта, а до интегриране и развиване на максимален интелектуален капацитет, за да може взиманите решения да бъдат напътствани в най-голяма степен. Друг опит за опростяване наблюдаваме при "чистките" на Сталин. Въпросът се свежда до идеята: "няма човек, няма проблем". Но нито расовите прочиствания, нито човекоунищожителните стратегии могат да разрешат един проблем, който се състои в неспособността да се организира далновидна управляваща структура.

б) Трябва да поставим под съмнение способността на селските населения да развиват една правилна мисловна дейност в условията на внезапна еманципация. Забележителна например е омразата на селото към леко преуспелите, например видимо от съдбата на "кулаците" при процесите в Русия. Също провалът на политическите системи води до "опортюнисткото" решение на селото да се довери на екстремистки партии. Селяните така да се кажат мислят прагматично и не са им толкова близки човеколюбиви или други философски идеи. Друг важен аспект е че селяните са движени от желанията за поземлена реформа. Накрая селото обича реда и простото функциониране. Хитлер дава много надежди в тази посока.

Да, имаме модела на простото и хубаво село, но тези желания сами по себе си не са достатъчни, особено когато стават жертва на популисти, които следват собствените си понякога мегаломански идеи. Въпросът е че селското ниво на политически процес, състоящ се от говорене, речи, убеждаване и пр. не притежава софистикацията (като да кажем на духовните системи, в случай, че не са корумпирани разбира се) да отсява онези лидери, които съдържат капацитета на управленската структура. В някои отношения мисленето на ниската средна класа (включително и на бюрократите) се доближава до мисленето на селянина, особено в ситуации, когато тази класа търпи осезаеми загуби като при Веймарската република.

в) Накрая можем да говорим и на абстрактно ниво за новата геополитическа и геопсихологическа ситуация, която възниква поради развитието на новите технологии, които скъсяват разстоянията, променят информационния, комуникационен и производствен процес. Имаме напредък на военните технологии, създават се възможности за силна централизация, на преден план излиза бързината на действието и риска, вместо децентрализираната и детайлизирана консултация преди взимането на обществено-важни решения. Развиват се индустриалните и буржоазни институции, също и банките, заедно с техния апарат за "проучвания". В условията на толкова много нововъведения, почти е невъзможно да не се стигне до един процес на "физическо" изпробване на степените, до които определени действия са допустими. Имаме "прекрояване", "казване на каквото може да се каже", даване на крайни жертви, докато се стигне до момент на обръщане на процесите към "закръгляване", "оптимизиране", включително "изпускане на парата", "успокояване".