Грехът на аристокрацията / Религия и мистика / Конспиративни теории

Искам да разгледам един грях на аристокрациите на различни държави, който даже може да е отговорен за упадъка на обществените системи, които са били създадени. По-точно ще говоря за начина, по който аристокрацията е уреждала семейните взаимоотношения на децата си. Уреждането на брака при аристокрацията се е свеждало до изчисляване на политически и материални интереси. В резултат на това отбелязваме различни проблеми: от спадане на плодовитостта на аристокрацията, през отклоняване на общественото развитие в странични и маловажни въпроси, до нарушаване на взаимовръзката между мъжа и жената.

Форми на аристократичен "грях" по отношение на брачното ложе:

а) женитби между педерасти и лесбийки - тъй като не изпитват никакви чувства към естествения пол, то и двете страни могат съвсем гладко да се обвържат в един брак по интереси; но този подход първо лишава аристокрацията от плодовитост и от желание за развитие на науките и обществото с мисъл за съдбата и просперитета на децата и второ, пряко насочва културата в "празни" занимания, или пък се обособява твърде агресивна борба за власт и пари.

б) близкородствени бракове - осен генетични малформации, тук проблем е, че аристокрацията се ограничава твърде тясно в собствената си линия и така губи връзка с целия спектър от човешки реакции и емпатия с по-общото население; тогава аристокрацията не може да задвижва цялото общество към смислени проекти, тъй като тя самата не разполага с достатъчно енергия за цялата разработка, а пък начинът, по който се опитва да предаде проектите на масите не се възприема от тях.

в) бракове решени от семейството - например при арабите или при индийците - проблем тук е, че прекалено голяма част от културата се насочва към компенсиране на проблемите, които възникват заради тази несвойствена и задължителна конфигурация. Културата се опитва да разработи изкуствени методи като луксозни артикули, като различни поетични излияния, музика, танци, кухня, само и само да се опита да създаде една връзка между двете страни, която е твърде трудно да възникне. А тази връзка между мъжа и жената не възниква, защото в продължение на поколения браковете са били уредени. При арабите пък жените са скрити, сякаш така евентуално те могат да предизвикат интерес, след като поне никога не си ги виждал. Но в крайна сметка дали става така - мъжете се движат в мъжки компании. Само големите владетели или по-невзискателно действащият редови жител може да заобиколи нуждата да се ожени според политическото обкръжение и да си вземе какъвто си харем иска. Но все пак зависи колко генерации преди това този владетел е бил под естествено възпроизводство или пък при по-изкуствено уредено.

Накратко, преодоляването на "егоизма" на аристокрацията за крайна концентрация и приемането на по-егалитарно бракосъчетание в дългосрочен план има много добри последствия за здравето и на обществото и на проектите, които това общество развива.