Според Hans Gal,австрийски музиковед и автор на биографичен очерк за Вагнер , последният е имал следното отношение към някои оперни / и не само / композитори. "Вагнер с уважение говори за Росини, с небрежност за Белини, с презрение за Доницети. Името на Верди, чиито опери са заемали първите места в репертуара на тетрите в Германия, Вагнер никога даже не е споменавал."
Вагнер не е харесвал Майербер, изпитвал е ужас от Офенбах. В книгата си " Еврейството и музиката" поставя под общ знаменател Майербер и Менделсон. Вагнер е бил под влиянието на Ницше, но последният се е отдалечил от композитора. Титанът Вагнер е бил приет от железния канцлер Отто фон Бисмарк - обединителя на Германия, но канцлерът не е възприел идеита на Вагнер и затова композиторът е намразил политика. Хал казва: Историята произнесе своята присъда на Вагнер-реформатора. "Той съумя да стане римски папа в музикалния свят, но не съумя да основе своя църква. Зданието на неговата теория, не по-малко радикална от 95 тезиса на Мартин Лютер - това е исторически куриоз, нищо повече. Най-парадоксалното е ,че възнамерявайки да унищожи операта, Вагнер създаде за оперните театри най-репертуарните произведения".
За мен Вагнер е велик композитор и източник на вдъхновение. Той, както отбеляза Телрамунд, е владеел положението и знаел към какво се стреми.

Брат Руиз,

Да не те е споходил бацилът на Ванерианството?:)) Внимавай, както писах веднъж някъде, то е като да погледнеш Дракона в очите - ще те изгори, но няма да те изпепели - просто няма да си никога вече същият след това... Може би заради това наше Зу си признава, как от ранна детска възраст се бори с Вагнеровата напаст - май без особени изгледи за успех, както гледам.

За това, което си писал искам тука мимоходом да отбележа две неща - то не е ясно, кой на кого повече е повлиял - Вагнер на Ницше, или обратното: Ницше е бил силно привързан към Вагнер, в един период е бил чест гост у него вкъщи, предполага се, че се е влюбил в Козима, откъсването му от Вагнер е болезнено - виж, ако те интересува произведението му "Случаят Вагнер", което пише във връзка с това откъсване.

Вагнер и политиката: голям цирк е историята с експлоатацията на Вагнер за полтически цели:
(копие от мой постинг в друг клуб):

"Да, това за Вагнер че е забранен в Израел за съжаление е вярно, за това има две причини - има твърдения, че Вагнер е бил антисемит - не знам дали е вярно, защото не съм му чел литературните творения и писмата, но с абсолютна сигурност мога да твърдя, че в произведенията на Вагнер няма нищо такова.
Другата причина е, че Вагнер е бил любим композитор на Хитлер, и изобщо творчеството му е било използвано много за пропагандните цели на 3. Райх. Това често се говори, а не се знае всъщност каква е била историята - Хитлер е злоупотребявал с творчеството на Рихард Вагнер, но изобщо не се е обичал със сина на Вагнер - Зигфрид (който си падал малко нещо обратен), и даже се предполага, че Хитлер има пръст в не много ясната смърт на Зигфрид през 1930 г. Жената на Зигфрид е била любовница на Хитлер, даже когато овдовяла, се говорело за сватба между нея и Хитлер, но тя го чупила през 1932 г., след като веднъж Адолфчо я помолил учтиво да го нашиба с камшик.
Дъщерята на Зигфрид (и внучка на Вагнер) по време на нацизма е била в изгнание в Швейцария, откъдето е водела яка антинацистка пропаганда.
Разправям ви всичките тия пикантерии, за да стане ясно колко нееднозначни са нещата, да не говориме пък, че всичко това няма нищо, ама нищо общо с титаничното творчество на Вагнер - ама на, така е тръгнало и така ще е сигурно още дълго време.

Ами по подобна логика разни простаци на времето не даваха на Караян виза за Щатите, щото бил сътрудничал на нацистите (Караян е бил при Хитлер най-младият музикален директор в Германия).
Та така..."

Та така (so it goes). Повече - на следващата сбирка!


Beware! Big Browser is watching you!

Драги Иво,
Благодаря ти за мненията по темата Вагнер. Благодаря и на Телрамунд, който също даде съдържателен отговор на поставен въпрос относно титана. Може би съм заразен от бацила Вагнер, защото живея с неговите опери. За съжаление освен на касетки "Летящият холандец", "Танхойзер" и откъси от "Лоенгрин" нямам други негови произведения. То сега не може да се намерят негови опери, а дори и да ги има на диск, са много скъпи. Тук пак носталгично ще спомена за едни магазин на Алабин, с фирма Classical, Jazz, където имаше почти пълен асортимент на класика.От Вагнер имаше освен горните опери още Тристан и Изолда, и целият пръстен,само на откъси или highlights и вероятно с тези откъси, които препоръчваш за слушане в един свой постинг. Споменаваш и за Борис Годунов. Да имаше я с Борис Христов и май с Гяуров. Харесваш Лучия . Моля, имаше. И имай предвид, че с класни оркестри и изпълнители. Аз например, съжалявам, че не успях да си купя останалото от Вагнер и от оперите Аида, Силата на съдбата, Дон Карлос, Бал с маски, Cosi fann tutte на Моцарт, Freischuetz, на Вебер Rosenkavalier von Strauss. Освен това останах без Дебюси, Реквиема на Моцарт / но не е беда има ги на диск с различни цени в зависимост от състава и фирмата. Имаше голям асортимент с произведения на Йохан Себастиан Бах и при това и с из Глен Гулд. Да спра до тук. Наистина е за съжаление и ще ми останат спомените. Навремето пък си набавях постепенно грамофонни плочи, натрупах колекция и сега ми стоят на купчина на балкона.
Сега в този магазин продават чанти. Ще взема да мина покрай него, белким е станало някакво чудо, но не вярвам.
Е не искам да звучи трагично. Друг е въпросът, че в къщи нямам време да слушам музика, пускам като фон Класик ФМ и то не редовно.

Руиз, моля те.
Само не на балкона! Ще ги съсипеш.
Виж, провери на ъгъла на Народната библиотека (срещу Университета), има сергия за касети. Предлагат всякакви записи по каталог и по желание. Включително Бах с Гулд.
Качеството е на ниво и не дерат кожи.:о))

Облаче, благодаря ти за съвета и указанието. Плочите са затворени в кутия и освен това балконът е остъклен. . Държах ги дълго време в шкаф, но заемаха място и стояха като експонати.Нямам друго място за съхранение. Ще проверя при университета за касети.

Само не слагай плочите една върху друга!!! Ще се изкривят! Да стоят изправени! Няма нищо по-хубаво от звук от плочата, ако и да пращи, аз моите не си ги давам за нищо!



Beware! Big Browser is watching you!

За отношението на Вагнер към други композитори – мисля си, че става въпрос не само за виждането му за музиката им по същество. Много голямо значение има личността му с всичките си характерни черти /а каква личност е бил Вагнер, мисля не е необходимо да обсъждаме/. С цялото си съзнание какво прави /поезия, музика/, какво го кара да го прави /според мен темите, които го вълнуват, сюжетите, които избира, формата, която създава и използва за своите произведения, говорят за ред особености на неговата личност/, какво му струва това, как се приема от хората и т.н. С цялото си виждане за себе си, геният си, значението на работата си /може би оттук и темата за Ницше, но много не съм наясно/. Трудно е човек да разбере за отношението на Вагнер към един или друг композитор, ако има предвид само музикалната страна на нещата. Освен това ми се струва, че не е характерно великодушното отношение на особено гениалните хора към останалите, това по-прилича на “по-умерено” гениалните.

Ами да, бил си е човекът Вагнер чешит отвсякъде, макар че саксонците са печени хора (знам го от собствен опит), за него се казва, че бил нервен, сприхав, използвач, експлоатирал приятелите си, егоист и т.н. До голяма степен това се е получавало, защото хората около него като че ли сами са се предлагали за такива "жертви" - попадали са под магнетичното му влияние, ходели са като шашнати и хипнотизирани. Това добре е разказано в книгата на унгареца (не му поня името) "Рихард Вагнер - Безкрайната мелодия".
Интересното е, че първата му жена Мина май не се е поддавала на тоя хипнотизъм и не го е разбирала никак...
Естествено, че има и много чисто личен момент в отношенията му с други негови съвременници-композитори - Майербеер, ако се вярва на същата книга, адски е дразнел Вагнер с умението си да обели една ябълка, без да прекъсне кората никъде, получавайки идеална спирала:))
Обаче да не се заблуждаваме, че на стария Рихард не са му били ясни нещата: обожавал е Моцарт ("Божествен гений на светлината и любовта"), с Бетховен е ходил специално да се срещне във Виена като тийейджър още, при което голяма част от пътя е изминал пеша! Да не забравяме, че театърът в Байройт е бил открит с едно много тържествено изпълнение на 9-та симфония.
Някой питаше тук за евреите - Вагнер дълбоко е уважавал Менделсон и Алеви, имал е приятели евреи (Херман Леви) и т.н.

Beware! Big Browser is watching you!

Ето още една любопитна история за отношенията композитор-композитор. Откъсът е от последния брой на "Култура" и включва спомени на Симеон Пиронков-син за бащата си:

"Подобно отношение* имаше и към музиката на автори, които ангажират слушателя изцяло със собствената си личност или със собствените си преживявания (сред тези автори бяха например и Бетховен, и Малер). Онова, което го дразнеше в музиката, беше суетата. Останах до края с чувството, че правеше определени жертви и компромиси даже в сферата на собствения си изказ и фактурно оформяне, само и само да не се създаде усещането за суета. Обичаше да казва, че ако трябва да самоопредели типа музика, която пише, то би я нарекъл лирична... Не случайно сред близките му автори бяха Шуберт, Росини и Й. Щраус (Росини - чувството за хумор, Шуберт - лиризмът, Й. Щраус - почти пълно отсъствие на суета, съчетано със силно развито усещане за вкус). "

*Става въпрос за проява на "лошия вкус" да ни занимават със себе си, от страна на Бетовен и Малер.

Боже! “Занимават слушателя със собствената си личност”, “суета”… “СУЕТА”! Сигурно не е случайно, че става въпрос точно за Бетовен и Малер. И двамата имат доста неща, които казват, с доста неща могат да занимаят слушателя, а пък – виж ти – ставало въпрос за суета! Наистина любопитен откъс.