Класик ФМ радио представи в две предавания всички опери на Верди по хронологичен ред с коментарии и музикални илюстрации. Гледх по Канал 1 филма "Травиата" с Хосе Кура и Зубин Мета и съм съгласен, че едно добро филмиране на опера и при това с надписи на български има голямо въздеаствие. Снощи пък присъствах в Зала"България"на концерт, организиран от Италианското посолство в София по повод 100 години от смъртта на Верди. Концертът носеше наименванието "Arend di Verona . Италианският посланик в София произнесе встъпително слово и след това Фестивалният оркестър с италиански диригент и четирима италиански певци изпълниха откъси от оперите "Аида", "Набуко", "Трубадур"0," "Риголето", "Травиата. Певците бяха на добро ниво.

Абе аз от оперите на Верди ужасно си падам по "Силата на съдбата", не знам съвсем защо. Някоя сродна душа тук по този конкретен въпрос?

Докато се появи душата, малък поздрав от мене с цитатче от същата опера и пожелание Господ да ви пази, вас и клуб "Класическа музика":

La Vergine degli angeli
Mi copra del suo manto
E me protegga vigile
di Dio l’angelo santo...




Beware! Big Browser is watching you!

организиран от италианското посолство по случай 100 годишнината от смъртта на Верди.

Значи - оркестърът - добре.
Четирима солисти, прясно пристигнали от Арена ди Верона. Добре. Започнаха със сравнително най-силните си парчета (извинявайте за думата, но четете по-нататък и ще разберете). Не зашеметяващо, но без забележки.
Само дето тенорът, като всеки тенор - шушумига. Ами какъв може да бъде един тенор, собствено. Най-добре беше в началото на кваретата от последното действие на "Трубадур". Зад кулисите, нали разбирате...
Сопранката - обработен глас, но никакъв.
Мецосопранката- наспорил Господ глас, обаче то поза, то подвиквания, то претенция... Иначе на външен вид - чудесна Амнерис и кошмарна Азучена. Сопранката (отново за сценичния вид) - типична, пищна, трудно възприемаема като умираща от туберкулоза Виолета, да не говорим пък за измъчената Елеонора...

Лично на мен най ми хареса баритона - не блестящ, но без груби грешки и ръкомахания.

Е, не чак ужасно, но мисля, че всеки четирима, взети напосоки студенти от Консерваторията биха свършили подобна работа.

Обаче (на бис) квартетът от "Риголето".... Е, не, не, това си беше.... Комично! Николай Бинев като блудница и Рашко Младенов като квинтов сопран от онези прословути първоаприлски концерти, са си по на мястото от тези четирима сладури снощи. Ама смях ви казвам! С глас и сълзи! Ъхъ.

Айде някой да ме оспори ако успее и ако има очи! :о))))))))))

Редактирано от зy на 31.01.01 13:39.

Не се сърди, ама си го написал като сводка на Информбюро.:о)))))

Добра идея, да се направи вечер посветена на италианския Шекспир! Жалкото е, че на такива празници ходят преобладаващо амбасадори и други случайни елементи, успели да се вредят с безплатни покани и билети...
Както се казва - сефте.:о)))

Какво видях и чух.

Досега знаех, че Манрико е герой. В нашия случай се яви около 40 - годишен трубадур, молещ 20 - годишна Азучена с думите "мадре, мадре"! Малко преди това тя (Азучена) не разбра, че арията й е песен, а не крясък и отпуши, та се замъгли цялата.
Не мисля, че за целта е достатъчно да си отгледан от цигани или пък да си си такъв. Важи и за двамата:о))

Гениалният квартет от Риголето пък го превърнаха в мелодраматична (по-скоро хумористична) квартална, семейно-битова сказка. Където комшиите банално се кискат зад стената.

Много съм любопитен какво ли се чува на Арена ди Верона при тия слаби и неотработени гласове. При всички случаи, без излишно патриотарство, нашите ще ги бият по всяко време!

Иначе, барабар с диригента, стават за артисти.
Признавам!
То затова и наш'та публика викаше "браво".:о)))))))

обаче да се позаям за разкършване преди сън ;о))))) . И какво й беше артистичното на Азучена- та? Да си приглажда роклята по бедрата, когато пее обезумяла за изгорената си на клада майка, особено пък с с текст: "Stride la vampa"!!! А да забрави да си я приглажда, когато играе... да я наречем... желана жена с меко сърце в "Риголето"? :о)))))

Или Радамес да заявява на всеослушание "Son' pronto a morir" като тръска мъжествено няколкото си прошарени перчема, а очилцата му пробляскват героично и самоотвержено... като на истински спасител на великия Египет...

Е, е, не се връзвай, моля, кучето ме захапа за малкото пръстче на крака, та търсех на кого да си го върна. :о))))) Ама не на тебе, да не помислииииш! Нееее, аз на ония там, снощните... :о)

"Парче" не било вече еретично слово!
Менят се времената, значи. Ами да! Нов милениум, нови кръгозори...:о)))))

Като гледам, добре сте ги начесали горките италианци.
Това, че певците не бяха традиционно застинали в поза "мирно", беше окуражаващо и симптоматично.
Нещо подобно направи Гюзелев с "Бълхата" на по-предишния Новогодишен фестивал. Но той го направи премерено, с вкус.
А тия приятели преиграха и омешаха в едно и Египет с Етиопия, и катуните, и кралят, който се забавлява...

Добре, че Верди ни е оставил музиката, а и оркестърът ни показа как става това!:о))

Един от съвременниците на Верди, казал за "Аида": "не толкова звуци, колкото сълзи".
Е, ние пък се посмяхме от сърце...:о)))

Е, и ересите се менят.... обаче "парче" си остава много дивашка дума за класическа музика.

Зу, що се излагаш така бе, момиче? Не съм го очаквала от тебе...

"Stringi! Stringi!"
;р

Още две такива вечери и ще започне да й харесва.
Гаранция!:о)))))