Някой гледа ли филма за него? Какви са ви впечатленията? Иска ми се да чуя чуждо мнение, преди да споделя моето. :о))) Не е увъртане. Само сверяване на часовника. ;о)

Видях снощната първа част.
И се колебаех между възможностите дали да гледам музика (която ми е безразлична) или да отида да чуя звуците на "Дух и материя" в рухналата къща на Андрей Николов.

Не се заяждам.

Не питах за онези 99,9%, които са предпочели нещо друго пред музиката, която им е безразлична, а за незначителния процент, който случайно или не е гледал филма.

Нищо, ако съм единствената, здраве да е. Тъкмо ще съм уникат. :о)))))

Гледах пъвата част и с чиста съвест пропуснах втората.
Между повече или по-малко изпросените комплименти от японската публика ми се губи целта на филма.Освен с прословутото гръмогласие на българските певци,не виждам с какво друго спектаклите биха могли да направят впечатление.Бе какви ти "спектакли" с Гена?!Жената си изпява партията и толкоз.Край.Поклон.

но прехласването на Даниела Кънева действително е в състояние да откаже човек от филма. И от Операта. И от Япония. Суперлативът не е лошо нещо в журналистиката, но когато тече в момент, в който покатерват Бойко Цветанов на две стъпала над Гена, за да могат да се прегърнат без да е толкова комично, колкото е... Или когато дават познатите ни от пет години декори, направени наново специално за това турне... Или когато направо изнудват публиката да каже колко е "субарашии" (прекрасно) и "сугои" (чудесно) и я карат да сравнява постановките с тези на Метрополитен, примерно... Не съм нихилист и си давам сметка, че вероятно скромността не винаги е правилният път и води до комплекси, но май наистина си беше изнудване на публиката...

Въпреки всичко - чу се за наша, почти отписана от самите нас, културна институция. Успех е, безспорно. Само дето националното ни отразяване понамирисваше на поръчка, пропаганда, надувка.

Дали не е възможно и журналистиката да бъде нормална? Особено когато е обслужваща по отношение на културата. Все пак според мен има разлика между отразяване и биене на тъпана. Прекалената хвалба май звучи малко или много съмнително.

- нова и модерна концертна зала
- как са облечени японците, когато ходят на театър
- колко струват билетите
- аплодисменти по половин час
- разбрах, че всички са познавачи
- извоювали сме си нова покана след две години
- чух, че сме велики

Останалото сте го казали. Мнението ми не е по-различно.
Даниела Кънева е добра журналистка, но патосът при нея не е прецедент. Жалкото в случая е, че това попречи за представяне на един обективен анализ на турнето.

А, прегръдката на Гена с тенора направо ме изпоти от неудобство. Впрочем, поради подобни причини навремето премиерата на "Травиата" е била пълен провал.

Слаб филм. Затова без никакъв ентусиазъм си останах с първата му част.