Щракайки безцелно по каналите, снощи попаднах на Ванеса Мей с Берлинската филхармония.
Свиреха "Шотландската фантазия".
От стотината опуса, познавам 1-ви и 2-ри концерти за цигулка. Първият, между другото, беше поставен като най-слушано парче в класацията за ноември на английските почитатели на класическа музика.

През живота си съм слушал какво ли не. Тъжно, весело, драматично, възторжено, прозаично, лирично, красиво, милозливо, неспокойно, покорно, крехко, заплашително...и за каквото друго се сетите...

Но единствената музика, с която не мога да се преборя толкова години, е точно Шотландската. Действа ми угнетяващо и съсипващо. А е толкова хубава!
Защо ли така?

Това е мнообразието на музиката. Тя е един лабиринт без начало и край.Въздействието е различно. Тя може да развесели, да натъжи, да ободри, да окуражи.

"онази кокона Ванеса" (сори, един мой познат я беше нарекъл така ;о)))? Всъщност за изпълнението почти нищо не казваш.

Преди време някой ми разказа "Шонтландската" така, че без да съм я слушала я познах по радиото. Признавам, че и аз бях доста впечатлена, без обаче да ми действа съсипващо. Често свързваме музиката с момента, в който сме я слушали. Сигурно си я чул в тежък за теб момент.
Така или иначе тя е прекрасна - дали ще ти става весело от нея или тъжно... Или може би заради всичко това... защото тя съумява да го носи всичкото... :о)

Фантазията я хванах по средата и нямам пълни впечатления. А, е най-молитвена в началото...
За "коконата" и друг път сме говорили. Не е Яша Хайфиц!
В унисон с бурните аплодисменти на публиката между частите и нейното "тенк ю, тенк ю", можеш без угризения да си представиш градинско увеселение в чест на сватбата на Мадона...:о)))


А, как се разказва Шотландската?
Я, разправи, разправи. Умирам от любопитство!:о))))))

Edno
proizvedenie s izkliuchitelno tejko nachalo - muzika, pri koiato cigulkata
i plache, i se vyzmushtava, i nabira syrdita sili, za da se raztvori
po-natatyk v tipichno shotlahdski motiv i veselba /ne syvsem/, noseshta
pyrvata tema do samia krai, makar i v druga tonalnost. Tova nachalo e
tolkova ubiistveno, che v kombinacia s nastroenieto, moje da nakara niakoi
po-chuvstvitelen da se nagylta s hapcheta...

Ето така се разказва музика! А не като теб - сватбата на Мадона - тинрити-минтири! :о)))
Ти можеш ли така, а? Можеш ли? ;о))))))))

Що ли не ме запознаеш с този вярващ в свръхестствени сили?

Аз докато доплувам дотам, по-скоро молитвата ще се превърне в бунт, отколкото да си създам нови светове...:о)))))

що да не те запозная! Обаче си носиш сам отговорността за възможното придобиване на комплекси. Аз преди да се запозная с него се напъвах да говоря за музика, но оттогава - не смея!
Хвърлям ти ръкавица! :о)))

Вярно, аз нямам ръкавици
Останал бях с една протрита, със къдрици
не мога да я нося на двете си ръце
затуй ще я захвърля гордо върху едно лице.:о)))))

Виж си пощата!

Горното не беше разрив в редците на клуба, а приятна изненада от съвпъдъка на любими литературни герои. На които не им е мястото точно в този клуб.:о)))

Обаче защо всички си мълчат? Наистина ли никой няма мнение за Брух? :о)