Bjah na konzerta v NDK s Milen Nacev.
Spored men e kochtunstvo da se sviri duhovno proizvedenie s takiva extremni tempa.Tova NE E
simphonij ili svetska kantata!!Zatova ne moge da svarchi za 80 minuti,kato trjabva da e nad 100!!
Otdelno ne moge taka da se krechti pri takiva sakroveni momenti.Tova moge da stane samo pri "Dies Irae".Samo i edinstveno.
Inace pevzite pjaha prilicno...No sam razocarovan.

Absolutno vjarno!Tozi Requiem trjabva da se slucha samo s golemi izpalnenij,kato na Muti,Abbado i Karajan.Inace njama smisal...

Абе Били, ти в НДК ли живееш.:о))) Щото концерта свърши в 20.40.
Сега нямам възможност, но по-късно ще опитам да споделя впечатления.
Иначе и аз съм със смесени чувства...

През февруари 2000 слушах Реквема на Верди със Софийската филхармония, Светослав Обретенов и Емил Табаков., Имаше цикъл от концерти с реквиеми/ тези на Верди, Дворжак, Табаков и Матеус Пасион на Бах/ Трябва да кажа, че бях потресен от гениалното произведение на Верди и за мен то бе добро изпълнение. Започна в 19 часа и завърши някъде в 20.20 часа.Представях си,че слушам Реквиема в Миланската скала или в катедрала в Италия.
Не искам да възхвалявам Софийската филхармония, но съм съгласен,че такова произведение трябва да се изпълнява с много голямо вникване и точност и от големи диригенти като Караян, Абадо,Мути, Бърнстейн и именити оркестри.

Не знам навремето какви темпа е определил Верди, но времетраенето на Реквиемът винаги си е било приблизително 80-85 минути. Вчера, през деня, ми зададоха същия въпрос. Отговорих - около час и половина. Предполагам, че Били го подвеждат минутите изписани в програмата.
Затова не забелязвам нищо екстремно. Виж например с каква "скорост" се изпълнява Dies Irae при Моцарт.
Нещо друго ме смути. В изпълнението, не казвам, че беше вяло, си имаше и трагизъм и лирика. Но си остана цялостно усещане за разпокъсаност, неравностойност между отделните части и се загуби чувството за единство. Само един пример - Милен Начев (не омаловажавам работата му, постара се доста) направи най-произволна пауза в третата част, някъде между Lacrimosa и Domine Jesu май беше.
Солистите показаха качества. Впечатли ме темброво басът. Все ми напомняше Спарафучиле.:о))
Хорът, общо взето, си правеше каквото си иска.
Не съм убеден, че този Реквием се получи съвсем...

Оркестърът.
Имаше известни разминавания. Виновен си е диригентът. Прекали с подскоците. Особено, когато подаваше форте. Някакви шибани микрофони свистяха непрекъснато.
Но се получи добра звучност.

Солистите.
На мецосопраното – брависимо!
Калуди подлизваше малко, но държеше високите.
Басът – това момче има страхотно бъдеще!
Сопраното – нормално.

Капелата.
Пълни мърди! Стават и сядат като недопасли коне, когато им хрумне. Половината със сака, другата половина със смокинги. Половината закопчани, останалите с развети пешове. Всички с папионки, един с вратовръзка. И още един – съвсем разгърден... Е как да не си нахлузиш джинсите и маратонките. Така и направих.:))))

Публиката.
От 5000 души сигурно 500 разбраха за какво става въпрос. Другите си разходиха роклите и пет минути след финала се усетиха, че всичко е свършило. Даже ги питах около мен защо не пляскат.:))))))

Bili, ako vsichko ostanalo mi e jasno, objasni mi, ako obichash, kak moze da merish muzikata na "kilo"? Kakvo shte kazesh ako edna interpretazija e napr. 99 minuti?

Не съм бил на конкретното изпълнение, а и по принцип не ми харесва особено реквиемът на Верди, но ми се прииска да се хвана за една твоя дума - светско - точно реквиемът на Верди винаги ми се е струвал, за разлика от този на Моцарт, че е именно светски, а не дълбоко религиозно-проникновен. Може да е субективно, но на мене Бог не ми говори изобщо чрез точно тази музика. И някой може ли да ми обясни, защо у нас е наложено от години това прехласване по Вердиевия реквием, а Моцартовият не знам изобщо кога за последен път е изпълняван.

Beware! Big Browser is watching you!

Bili,prez april zapisvahme Verdi-Requiem s Bremenska filharmonija-sigurna sam,4e izleze okolo 75 min.kato vremetraene,zastoto goneh vlak za v kasti!:))Extremni tempa taka mu prili4at na tozi rekviem,4e njama pove4e nakade.Namiram go za otkroveno svetska muzika!A predi dva meseza mi se slu4i da go svirja i s edin neprofesionalen orkestar:))-tam izleze okolo 120 min!Konzertat be6e tozi pat v zarkva,no tova ne pomogna osobeno na kachestvata na izpalnenieto:).I vapreki tova-az sam za tova da se sviri tozi rekviem,dori bez znachenie s kakvo kachestvo e izpalnenieto!Ima proizvedenija,koito prosto zvuchat-neverojatna muzika!Daje i v nai-loschija sluchai-ne vjarvam da kultivirat osobeno losch vkus.E,az,razbira se,ste prodaljavam da obogatjavam fonotekata si samo s otbrani zapisi!Sajaljavam,che ne sam prisastvala na vaprosnoto izpalnenie v NDK.

И на мен не ми е ясно защо толкова се реве по този реквием.
Музиката наистина е предимно светска. Може би затова само премиерата е била в "Сан Марко" в Милано.
Оттам нататък се изпълнява предимно в концертни и театрални зали.

За да не ви карам да ровите по мрежата, копирам част от рецензията в последния брой на "Култура". Изводите ги оставям без коментар.
Но не успявам да се въздържа - последното изречение е фамозно...

"Не знам защо Вердиевият Реквием се оказва като че ли най- обичаният от организатори и диригенти. Разбира се, че нямам нищо против тази гениална творба, но би могло - и трябва! - отсега да се помисли с какво ще започват и приключат празниците догодина. Все пак началото на столетието и Реквием май не се връзват много. А може би е точно обратното! Изпълнението на Радиооркестъра, Националния филхармоничен хор (диригент Георги Робев) и солистите под диригентството на Милен Начев бе динамично, въодушевено. Галя Горчева е стабилно сопрано с изразителен глас, чудесни височини и музикалност, която пролича в изпяването на някои ключови за партията фрази. Удоволствието да слушам Калуди Калудов винаги е било свързано с красотата на неговия тенор и с умението му да те приобщи към емоцията, заложена в музиката. Емилия Ботева е мецосопрано в развитие - звучно, тембристо, спяващо се в ансамблите с останалите солисти, а Орлин Анастасов, ученик на русенския педагог Георги Делиганев, несъмнено е явление. Неговите солови изяви в Mors stupebit и Confutatis демонстрираха изключителен бас, пеещ със съзнанието за силата си, макар още да е в началото на една блестяща кариера (вече е канен и пее на някои от най-престижните сцени в света). Разбира се, че пътят ще е дълъг и предстои гласът още да се шлифова, както и да се включат музикалността и интелектът в полза на интерпретацията - необходимо условие за пълноценно развитие. Милен Начев постигна една характерна контрастност в съпоставянето на драматизъм, епичност и извисеност на чувството и мисълта, отправени към Бога."

Извинявам се за дългия цитат.

"характерна контрастност"? Хм. "Контраст с характер"... "характер на контрастите"... "контрасти, пречупени през характера (на диригента? на творбата? на изпълнителите? на публиката? на повода за концерта?)", "контраст на характера на творбата и изпълнението", "контрастност между характерните елементи на творбата", "контраст между намеренията и постигнатто"... Хм. "Характерна контрастност"... добро измъкване. :о)))

Така можеш да оправдаеш всичко и да не разбереш нищо.

Все пак в една статия освен мисъл има и задължителен брой думи. План, един вид. Производствено задание. :о)))

"Нека който не е грешил (в това отношение) пръв да хвърли камък" (с поучително вдигнат пръст!);о))))))))))))

Алюзии приемаме всякакви.
Ликуването - по-късно!:о)))))))

Просто авторката на статията ми е лично симпатична, та търся от девет хидромелиоративни източника вода, само и само да я оневиня. Т.е. не да я оневиня, а да обясня... Айдееее, и аз се заплетох... :о)))))))))))

аз не бях слушала Реквиема на Верди преди този концерт. Като излизах от него се питах за пореден път пак ли аз нещо не разбирам? Сега като чета вашите мнения се поуспокоих малко :))

Няма да скрия, че твоето посещение в този клуб ми е приятно.
Добре дошла!
Не се тревожи чак толкова за въпросния реквием. В скоби ще ти кажа, че за първо слушане той не е и толкова лек...
Като всяко нещо и при музиката има за "първи път". После е къде лесно, къде с болка, къде с възторг, къде с порив за излизане от задължителните орбити на материалния свят...докато ти остане усещането за липса на допира с възможното и невероятно очарование.
И започваш да го търсиш.
Без съмнение ще го намериш. Щом си говорим за реквиеми, чуй този на Брамс и на Сен-Санс.
За Моцартовия - мълча.
Поздрав и успех!:о))

защо мълчиш за Моцартовия? Аз него го знам наизуст. Дори докато бях на концерта успоредно с Вердиевия реквием в главата ми зазвучаваха части от Моцартовия... Малко объркващо :))
По принцип на концерт не мога да слушам музиката така, както си я слушам в къщи на запис- все нещо ме разсейва. Примерно на този концерт много ме веселеше човека на тимпаните, също и един от хора- на най- горния ред, втория отляво надясно...:)) Или се заслушвам в отделен инструмент и изпускам цялото. Или на някой наоколо му звъни мобилния (и такива имаше). Просто не мога да се концентрирам достатъчно :))

но както се казва - думите отлитат, писаното остава!:о)))

Това, че евентуално с Боянка Арнаудова сте се разминавали по русенските улици, а пък аз не съм, не ми дава капка основание да се чувствам изморен и да се откажа от сантименталните си пристрастия към трудно уловимото ви, но изпълнено с жар, творчество!:о))))))

Чие творчество? Ама и тя ли е от Русе? Кой да се е уморил? :о)))

Тук ми намирисва на някой, който в последно време е ходил не на концерти, а на театър и се е поразсеял малко от материята... Пардон за личната заядка, обаче...
:о)))
А Боянка Арнаудова вероятно поради това, че преподава в музикалното училище, тоест на ученици, все пак е един от малкото хора, които пишат на разбираем език. Защото аман от херметици и елитари! Които освен, че си чешат самолюбието там, където не ги сърби, само могат да отдалечат широката публика от тази музика и да я принудят да търси нещо по-достъпно и разбираемо. Особено след напрегнат ден. Тъй че - бързичко си вземай думите назад. Ако не искаш за наказание да ти пратя тутакси няколко статии, в които ако разбереш за какво точно става въпрос, или дори само за кое изкуство, моментално те обявяваме да председател на МЕНСА. Вардаааа! :D

нали щяхме да си ходим...
И после пак някой не бил организирал терора на хаоса!:о))

По колко впрочем са купоните в мензата?
Nowadays?

Ти врабче-доносник ли си имаш? Казвай бързо, иначе никакъв театър!:о)))))))

Хихи, някой май бърка Менса и менза, а? Дали е нарочно, или гладна кокошка...:))

Beware! Big Browser is watching you!

Редактирано от Ивo на 25.01.01 16:56.

великите сили се правят, че преговарят, а аз все още не мога да си намеря джаз-сюитите на Шостакович!:о(((((

Горкият Верди...

употреба на неразрешени медицински средства. От вида на ароматизиран спирт, тип "Тройной" :о)))))

Извън темата - що, какво му е на Верди? Според мен си добрува човекът. След като е по-удобно на публиката непрекъснато да й се пробутват познати и отдавна сдъвкани неща...

Сто (100) години!

И след тия 100 години, в една зимна януарска вечер установяваш, че хотмейлът е фалирал.:((

Заради тия мушмороци зу и Иво, днес не успях да ти обърна внимание, за което разчитам на великодушието ти!:о)))
Виж ги само - единият го мързи да прочете една ЦЯЛА статия на любим автор и му се привиждат руские духИ, а другият е заседнал в областта на потъмняване на съгласните.
Но аз нали обикновено си гледам отгоре (не от високо), та не им забелязвам и им прощавам недоразуменията!:о)))))

Въпросът ти е много интересен. На запис или на живо? Мисля, че този момент се дискутираше в една стара тема, но там не успях да взема участие.
С две думи, струва ми се, че на концерт виждаш цялата "демократичност" на изпълнителите. Тук се измества центърът на тежестта в посока визуалното и лъсва искреността на музиканта. Искреността, която би могла да ни застави да мислим.
Безусловно, ако един оркестър не възприеме достойно отношение към публиката, творчеството отива на кино.
Затова добрият запис на качествено изпълнение е за предпочитане. Макар че пък в този случай се лишаваш от пореден празник...

За Моцарт си мълча, защото нямам смелост да коментирам величието му. Пък и сме го правили...
Наизуст е, разбира се.:о)))

Тръгна вече, бегай де си четеш пощата!:))

Beware! Big Browser is watching you!

Облаче ле, бяло,

Извинявай, че се намесвам в разговора ти с несъмнено симпатичния ник Су (който няма нищо общо, надявам се с изстребителите СУ-29:)), ама една дума от твоя постинг ми породи разни мисли - демократичност в оркестъра, макар и в кавичики. Аз съм си мислил по въпроса, и смятам, че в един оркестър не може да има демокрация - със или без кавички - диригентът трябва да е авторитарна личност, диктатор, тиранин, ако искаш. Той трябва да хипнотизира оркестрантите, които да му подчинят напълно волята си...
Кво мислиш за това?

Един мушморок (квото и точно да значи тва

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Ивo на 25.01.01 23:49.

"мушморок" най-вероятно е нещо симпатично. Ако не беше, досега да съм сдъвкала автора на "термина" и сега да плюя дребни костички... :о)))))

Относно оркестъра. Че си прав, прав си. Но тогава солистите? И те ли? И тогава каква ще е разликата между две изпълнения? (ако е само до тембър и обхват на гласа, примерно - това и с компютър можеш да го догодиш). А ако за тях не важи, значи почваме да делим музикантите на няколко "пресноти" (ох пардон, пустият Булгаков, като хване - не пуска. Цял живот. :о))) Да не стане обърквация. Повечето от световните диригенти-диктатори са ми кумири. Но и колко амбулантни диктаторчета има! Трябва ли години наред един оркестър да робува на мегаломанията на един такъв кандидат-безсмъртник?
Тази постановка би било приложима и за актьорите. Тогава дали ще е Елизабет Тейлър или Глен Клоуз...

Затова може би не е зле да разграничим случаи или поне да узаконим изключенията от правилото... ;о))))))))

е, да, тържествеността на живото изпълнение е нещо, което определено си заслужава. Стига да я има де... Щото май понякога досадата избива над официалните дрешки...
Както и да е. Мога ли да помоля за вашето мнение относно предстоящия концерт на 9 февруари в зала България? Този от златния цикъл на симфониците... Аз мисля да отида.

За мен концертът на 9 февруари е направо интересен. Руските класици: Прокофиев и Скрябин: Симфонията -концерт за виолончело и оркестър е много сериозно произведение и с Александър Сомов . Преди година и половина го слушах като солист / бе с тъмни очила/ и е фантастичен. Доколкото си спомням началото на карирерата му е свързана с Англия. С интерес искам да чуя Скрябин. / не съм го слушал изобщо, пък не са го и предлагали за слушане. /. Ще отида, ако не ми попречи нещо. Надявам се да намеря билет.

Булгаков ми е любим, особено тази безсмъртна книга, естествено...
Бегемот ужасно ми харесва:))))))))

Beware! Big Browser is watching you!

Я бързичко по темата. Един път да говоря сериозно и пак всички да ме вземат на подбив... :о(
:о))))

Слушкам, веднага по темата (ама все пак държа да кажа, че повече ме зарадва Булгаков, що да си кривя душата?:).
А солистите - тях някак си не ги възприемам като част от оркестъра - те са всъщност за мене равноправни участници в тайнството, заедно с оркестъра (то може би неслучайно се казва "концерт за пиано и оркестър", "цигулка и оркестър", и т.н.). Така че, тяхната индивидуалност не се потъпква от диригента, а даже в много случаи, съзнателно или не, солистът в един момент почва да води оркестъра.
А, виж, ако е посредствен кандидат-диктаторът - какво да се прави - ами какво - бунт и марш оттука. Обаче, пък от друга страна, много съм против тая практика, оркестрантите да гласуват и да си избират диригента.

P.S.: Между другото, що пък реши, че някой те взема на подбив? Не съм забелязал такава тенденция в клуба, може да е имало някой изолиран случай само.


Beware! Big Browser is watching you!

Редактирано от Ивo на 26.01.01 12:50.

обаче това си беше формен рекет спрямо теб - да те чуя как ще ми отговориш на провокацията :о)))))))))))

Нежен рекет... Не ми е било неприятно, във всеки случай:)

Beware! Big Browser is watching you!