Във вчерашния брой на в-к "Култура" има публикувана прелюбопитна статия под заглавие: "Жоао Мартинш свири Бах".
Автор - Димитър Христов. Предполагам, че това е композиторът, професор.
В цялата втора половина на материала е направен професионален анализ на интерпретацията на бразило-американския пианист.
В първата част Жоао е противопоставен на Глен Гулд с много голямо въодушевление, като апотеоз на изпълнителското изкуство на бразилеца!
Ако не сте си купили вестника този адрес ще свърши работа - http://www.online.bg/kultura/

Струва ми се възможна дискусията затова кой всъщност е най-добрия интерпретатор на Бах?
Дори само на база статията.

В един двучасов разговор по радиото преди месец и половина, Жоао Карлуш Мартинш беше представен като най-великия! изпълнител на Бах. Нещо, което доста ме озадачи, понеже наистина не е толкова известен в Европа. Дори мислех да пускам тема по случая.
За съжаление разговорът се въртеше около новия диск на Анжела Тошева със сонатите на Скарлати и пуснаха малко Бах в изпълнение на Жоао.
Не останах потресен.

Не бих казала,че има най-добър интерпретатор на Бах.Той точно затова е гениален - защото може да се изсвири по много и най-различни начини.Казвам го от собсвен опит.

Това, че Гулд свирел исторически автентично и поради това сухо, ме хвърли направо "в музиката".

С начинът, по който се обяснява свиренето на Жоао, а именно "силно изменчиво при различни обстоятелства", може да се оправдае всяка една, каквато и да е, интерпретация. Нещо, с което въобще не мога да се съглася. Защото мисля, че Бах е гениален със съдържанието си, а не с провокация към изпълнение.

Жалко, че никой не прочете статията...

И все пак съдържанието трябва да се изсвири,за да се усети гениалността.Музиката е изпълнение и слушане ,а не гледане на ноти.
Все пак поддържам мнението си,че Бах може да се интерпретира по много начини.Няма върхове в музиката,има само мечти.

Е, има някои, разбира се. Като в статията, за която спомена Щурец. Според която единият бил схематичен и скован (защото свирел автентично), пък другият бил безкрайно разчупен и пъстроцветен (понеже привнасял нам си кво си). Едно към едно! Това "да", това "не"! При това е мнение изказано не от някакъв самонадеян аматьор-отрицател, а от професионалист, който би трябвало, би трябвало да изкаже мнението, което ти току-що изказа. Съжалявам, че в момента не съм в състояние да я коментирам по-надълго. Канех се да се въздържа до утре, но твоята реплика ме предизвика.
Бах. Мечта. Слушател. Изпълнител. Коя е най-добрата пропорция на тази смес? И защо всеки да не си я избере сам?

Аз съм за автентичността. Понеже Бах е мислил музиката по този начин, за този инструмент. Ограниченост в рамките на съществуващите технически възможности. Може. И какво от това? Това Е Бах, с безкрайността и ограниченията си. Сигурно той е и другото - отворената към гъмжащите възможности система. Въпрос на избор, темперамент, цялостно отношение към музиката и света. Без прехласване и отрицание. Да, хиляди начини. Но и да, право на избор.

Лека нощ.

Хващам се за думите на зу - Бах е писал именно съобразно техническите възможности на съществуващите тогава инструменти.
Гулд направи точно това. Опита се да ни доближи максимално до тембъра на времето. Затова и променИ техническите характеристики на пианото.
Не отричам други варианти на мислене и съвременно изпълнение. Допускам, че техниката на свирене не стои на едно място 200 г.
Но непременно се получава нещо като свирене ПО Бах.
И идва разочарованието.

Mnogo bih iskal da procheta statiata sa Bach vav vestnik "KulturA", no ne otkrih broia po sergiite, a v Internet e daden broi 48 ot 8 dekemvri. Ne pretendiram, che sam spezialist. Po moe mnenie Glenn Gould e goliam pianist i vdachnoven interpretator na Jochan Sebastian Bach.
Golemi pianisti na XX vek sa Walter Gieseking, Wilhelm Kempf i Backhaus. Slushal sam gi na zapisi da ispalniavat Beethoven i Mozart. Dopuskam, che v repertoira si sa imali i proizvedenia na Bach.

от 24 ноември. Ако имаш малко време - прочети я наистина. интересно е да сравним мнения за начина, по който се пише за музика. Приятен ден. :о)

Като влезеш в страницата на "Култура", чукни на архив и ще видиш броя (46).

Вилхелм Кемпф наистина е голям пианист, но съм го слушал (имам го) само с Бетовен.

Снощи, в камерната зала България, отидох да слушам музика.
Силна, прецизна, не случайна програма. С Прокофиев и Рахманинов.
В първата част - само Бах.
Весела Маринова показа едно много смислено и личеше си - осъзнато - свирене. Непоклатима техника и в най-трудните пасажи, никакви странични изхвърляния или занасяния.
Това здраво, с много разум изпълнение ми напомни Михаил Плетньов.
Звуците преливаха от тържество до тъга. Светлината нарастваше от умълчаната тъмнина след залязлото слънце до блясъка и сиянието на утринната надежда. Прекрасна работа с педалите. И всичко това слято в единството на гениалната Бахова идея и всичко, каквото може да се вземе от инструмента.
И въпреки всичко, усещах отшумелите звуци, гледайки отворения капак на рояла. Погледът ми се приплъзваше леко вляво, там където беше завит с калъф клавесина...
Продължавам да се питам. На какъв клавир е композирал Бах?!

Blagodaria na vsicki, koito me nasochiha kam statiata za Bach vav vestnik Kultura. Statiata e zabelezitelna i potresavashta. S goliam profesionalisam e dadeno mnenie za nachiana na izpalniavane na pianoto na Bach. Davat se biograficni danni za Martins. No avtorat iavno e pristrasten kam Martins i negovoto izpalnitesko izkustvo i naricha interpretaziata na Gould ednoobrazna, stilizirana, i s tova izsushava. Ne e li tova edno pochti otrichane na Gould? Hristov kato kompozitor svalia shapka pred izpalnitelskoto dorazgrashtane na Bachovi tonovi stroezi. Sledva prevaznasiane na Martins i profesionalen analiz. Bach moze da se ipalniava spored vizhdaniata na pianista. Saglasen sam s izkazanite mnenia, che izplnenieto na Bach e vapros na izbor ot hiliadite nachini i che ne e pravilno da se otricha izpalnenieto na niakoi i prvaznasia izpalnenieto na drug.

Този въпрос подробно се разглежда от Алберт Швайцер.С изобретяването на механиката,която дава възможност за фино и нюансирано туше върху пианото с чукчета,Бах предпочел слабия клавикорд пред пълнозвучния клавесин.Но с усъвършенстването на инструмента се търсел по-силния звук,а възможностите за изразителност се ограничили.Така че тонът на днешното пиано по нищо не напомня този на клавишния инструмент от времето на Бах,който се е образувал ясен и звънък върху дървената резонираща основа,за разлика от днес,когато той получава своя характер от желязната конструкция.

"Колкото по-глух е звукът на един инструмент,толкова по-малко е годен той за полифонично изпълнение,където всеки глас трябва ясно да се откроява редом с другите,за да може слушателят да го долавя от начало до край без всякакво усилие.Колко малко задоволява нашето пиано при изпълнение на тези пиеси с облигатни гласове,каквито са Баховите,преценяваме едва когато сме чули прелюди и
фуги на добър клавикорд или клавесин.Клавикордът е миниатюрен струнен квартет;всеки детайл изпъква на него пластично.При клавесина линията на гласовете изпъква от само себе си,защото всеки тон,тъй като струната се дърпа,звучи мното по-остро,отколкото на нашето пиано."

Засяга се и въпроса за силата на инструментите,което също е от значение,особено когато става въпрос за концертни изпълнения,където това качество е от особена важност.

За тази вечер от 18 часа е обявена среща на филхармоничното дружество в камерна зала"България" с Димитър Христов- авторът на статията "Жоао Мартинш свири Бах", около която тече дискусията.

Обаче няма да успея. :о(
Ruiz, ще ми направиш ли услугата ако ходиш на тази среща, да разкажеш с две думи? Даже повече ме интересува общото впечатление от Димитър Христов, отколкото конкретните неща, които би могъл да каже. Нали разбираш - прави ли впечатление на човек на крайните мнения и т.н. Може пък да сме го разбрали погрешно само въз основа на една статя. :о)

Вчера бях възпрепиятстван да отида на срещата с Димитър Христов.

Вчера бях възпрепиятстван да отида на срещата с Димитър Христов.

Днес във вестник "Стандарт" в рубриката стандАРТ прочетох статия с горното заглавие. Позволявам си да цитирам някои пасажи:
"Финалът постави "Рождественска оратория", дирижирана от Хелмут Рилинг, чието изпълнение обаче не се отличи с особени достойнства. От солистите на ниво беше единствено тексаският тенор Джеймз Тейлър. Академичният хор "Виктор Попов" се справяше с музикалния текст, но беше далече от бароковото звучене. Същото може да се каже и за ансамбъла "Московски виртуози", които излязоха на сцената без Владимир Спиваков.
Най-хубавото на концерта, дирижиран от Рилинг, бяха дървените духови инструменти - флейти, обой д'амур и обой да качча и групата континуо
/ басови инструменти с орган/. Самият Рилинг беше перфектен - точен, ясен, с верен усет към Бах.
Диригентът, който е лидер на музикалния живот в Щутгарт и директор на академията Бах, беше оставил от 6-тте части на ораторията 4 и ги пресъздаваше отчетливо, с контрастно темпо, уверено и ярко.
Рилинг всъщност показа как може да свири Бах по Баховски.