Moga spokoino da zazha,che tazi goliama pevica
otdavna veche ne e onova,koeto predi godini e bila.Ochakvah njakak si s pojavjavaneto si da mi
povlijae mnogo po silno,a s peeneto si (kolkoto i
neprecizno da beshe to) da me razvalnuva.E,za
sazhalenie ne se poluchi kakto ochakvah.No,za smetka na tova,puk,filharmonijata se spravi otlichno sas situacijata, kojato,uverjavam vi,
beshe mnogo slozhna.Po-zapoznatite(ako ima takiva)
sigurno znajat,che s dirigenta-ispanec,doshal v
poslednata minuta s notite,sa repetirali minimalno
neshtata,a s Moncerat-tochno 5 min.
Blagodarenie na malkoto otgovorni hora,svireshti oshte v tozi orkestar i,razbira se,na strahotnija dirigent,s chiito letjashti raze i nepoklatimi zhestove, iztragvashe Muzika ot orkestara,
naistina si zaprilicha na edin dostoen,za da si spomnjat horata s usmivka, konzert.
Da ne zabravja i gvozdeja na vecherta-velikolepnata Ina Kancheva,chiito glas ozari i
osvezhi slushatelite,kato edin nezhen i krasiv
angel.Mnogo shte se govori za tova talantlivo
momiche,sigurna sam.Zasluzhavashe si napalno
priznanieto na goljamata si uchitelka,i, kakto
Caballe sama se izrazi - neina krasnica.
No, ne biva da priemate tova kato njakakva samo-
celna kritika, a prosto kato edno sabitie,opisano
ot men taka, kakto az go pochustvah.
Da zhivee Muzikata !!!

защото не се наемам да твърдя, че разбирам от пеене. А единствено заради идеята, не си струваше. От друга страна винаги изпитвам леко смущение от "масови" прояви, клонещи към истерия.
Затова пък в дъждовната неделя ходих в зала "България" и смело мога да кажа, че съм изключително доволен и безкрайно изненадан. Не съм вярвал, че нещо като "the best of" може да достави такова удоволствие.
Много добре подбрана програма!
Табаков държеше здраво и филхармониците (личеше си, че го правят с желание) свириха по най-убедителния начин. И в съпровода и в чистата музика. Е, крайните първи цигулки нямат вибратото за нищо, ама то си е по традиция така. Не само тук...
Румен Дойков направи много добросъвестен Манрико и един шеметен Калаф и заслужено обра овациите.
На Гюзелев отново не му достигаше височина и дъх в Набуко. Даже накрая изфалшиви. Донякъде реабилитира с Дон Базилио...
Обаче Александрина Милчева с цялата мощ на внушението, действително показа какво означава художествена ценност! Тая нейна жива и близка, покъртителна Азучена заби иглички в цялото тяло...Абсолютно майсторско изпълнение. Толкова фино, че и за първи път да го чуеш, няма начин да не си помислиш - какъв гений е този Верди!
Браво, за творческата воля на Милчева!
Браво и на капелата. Бляскави и непоклатими! Достойни партньори и истински участници в този празник!

Съгласна съм с Вашето мнение.За съжаление Примадоната Кабайе се представя по този начин не за първи път.Концертът и в Румъния протекъл дори като една репетиция .Това поне не стана в България.