За всички, които чуха ораторията тази вечер, думите са съвършено излишни! За тези, които отсъстваха, предавам финалната част на Хора: "Ний сядаме с очи в сълзи И към гроба ти мълвим: Във мир почивай, почивай в мир. Мир на ръцете и краката изнурени, че гробът ваш и тази плоча за съвестта изплашена са най-удобно ложе и пристан за душата. И в най-върховно изтощение, очите се затварят с упоение." Либретото си е на самия Бах. А музиката...музиката е постигнатото невъзможно... По-съвършен финал за "Седмиците", в годината на Бах, не може да се измисли. Музикална София беше на колене...

Наистина прекрасно! Но публиката, преди да падне на колене, беше на крака! И искаше бис!:)))

въпрос и към двама ви. :о) Всъщност към всички Мислите ли, че музика от... ох, не мога да кажа "класата", ужасно е... може би "от измерението" на Бах може да бъде до такава степен принизена от лошо изпълнение, че да престане да бъде чудо? И кое е по-разрушително - лошо инструментално изпълнение или груба намеса на човешки глас? Много ми се иска да мисля, че когато някой случайно е попаднал в музиката, той може да омаскари себе си, но не и ТВОРЕНИЕТО. (Пак напомням, че говоря за онова измерение, което е непосилно за носене. Не за второразрядни "добри" композитори.) Хуан Хъ, Облако, Дъга, кажете, може ли някаква си завеса да спре слънцето?

Отговорът на горното е във въпросите ти!

си прав. И въпросите са тъпи и евентуалните отговори. Всеки да си отговаря поединично. И всеки да си слуша сам. И всеки да си говори сам. И всеки да открива всяка нота сам.Разбрал-недоразбрал. Абсолютно си прав. Всички отговори са в това, че въобще си задаме въпросите.

Аз мисля че слънцето не може да бъде скрито. Не можем да се сърдим за това че не всеки е идеалист.....

Какво означава лошото /слабо/ изпълнение? За кого е такова? Нали си гледала състезания по "фигурно пързаляне" и "художествена гимнастика"? И сега, на европейското, се избиха да вдигат "десетки". Където и когато трябва! Без да е вярно. Не ги понасям! И не ги гледам... Какво общо има Бах с нас? Нищожествата, като мен, позволили си лукса да дават оценки. Но, когато човек е усетил необходимостта от подкрепата на силата и е успял да се докосне, за миг дори, до творението ЧОВЕШКО, няма илюзии. Защото ТЕ са всичко! Има разочарования понякога. И те са мигновени. Остават като лош и любопитен /за разказване/ спомен. Ето виж - събуждам се сутринта в шест часа /каква нелепост, никога не го правя/ с онзи невъзможен фойерверк на финала на втория клавирен на Сен-Санс, като преди това те е упоила предразсъмващо втората част на втория на Рахманинов /Томи, къде е Вайсенберг?/. И дори не се замислям КОЙ го прави. И откачаш напълно. Т.е. зареден си за целия ден и не ти пука. Защото знаеш, че Слънцето е вечно. Заради нас, де. Не наужким.:о))))

Разсърдих се на себе си, защото малко преди това на друго място АЗ обяснявах как думите са празни съдове и всеки си ги пълни с нещо си, което за другите означават друго. А след това дойдох тук и започнах да искам от вас да хвърляте празни шишета по нещо, което е извън, над, отвъд и свръх- думите. И затова казах, че всеки САМ трябва да слуша. И САМ трябва да говори. Ако чувства необходимост да запълни празното. А не така, заради сръдните на някого си...:о) Съжалявам, че те накарах да кажеш всички тези ужасно дълбоко твои си неща. Недоразумение. Дано следващият път, в който изпиташ вътрешния напор към музиката, да го оставиш да действа без формулировки и без да го стягаш в калъпчетата на думите. Извинявай пак.