|
Тема
|
IN MEMORIAM
|
|
Автор |
Vassilia () |
Публикувано | 21.01.16 11:44 |
|
На 18 ян. 1971 г. в самолетна катастрофа на летището в Цюрих загива световно признатия български диригент Месру Мехмедов (роден на 4 февр. 1935)
Последното произведение, дирижирано от месру Мехмедов, е Симфония №3 "Шотландска" от Феликс Менделсон.
Потърсих някакъв запис, но не намерих нищо
Преди години четох, че се работи над филм за него под заглавие “Да сънуваш музика”
Роден във Велико Търново на 4 февруари 1935 г. Учи в Дряново, където започва и творческата му кариера – като диригент на училищния хор към училище “Максим Райкович”, където първо помага на Христо Недялков, а по-късно сам поема хора и го извежда до финал на Младежкия музикален фестивал в София през 1953 г.
Завършва Ленинградската консерватория, където учи симфонично и оперно дирижиране при проф. Иля Мусин
Диригент на Пловдивската филхармония, а по-късно става и неин музикален директор. От 1962 до 1968 г. дирижира и хора на Пловдивското певческо дружество.
Носител е на Втора награда на авторитетния международен конкурс за диригенти “Николай Малко” в Копенхаген (1965 ), Първа награда и златен медал на Международен хоров фестивал “Золтан Кодали” в Дебрецен, Унгария (1966).
През януари 1969 г. участва в традиционния международен музикален фестивал за диригенти “Димитри Митропулос” в Ню Йорк. С фантазията “Франческа ди Римини” от Чайковски печели Първа награда и златен медал, дирижира Нюйоркската филхармония на гала-концерта, а председателят на журито, легендарният Ленърд Бърнстейн, го кани за свои помощник.
На гала-концерта посланикът на Република Турция в САЩ го кани да стане шеф на Анкарската филхармония. Отговорът на Месру Мехмедов е впечатляващ и за пример: “Разберете ме добре, Ваше Превъзходителство – аз съм роден и израсъл в България. Обичам родината си. И в бъдеще ще разнасям славата на музикалното изкуство на моята родина, която ме създаде и като човек, и като диригент… “
Репутацията на младия диригент расте бързо и през февруари 1970 г. той се превръща в първия българин, дирижирал Националния симфоничен оркестър на САЩ, с който изнася три много успешни концерта в столицата Вашингтон.
Признанието и от българската музикална общност не закъснява и след завръщането си в България, Мехмедов е назначен за директор на Софийската филхармония. Там се задържа за кратко, понеже същевременно дирижира Бостънския симфоничен оркестър и Филаделфийската филхармония.
| |
|
Много благодаря за припомнянето и информацията, Василия!
Навремето името на Месру Мехмедов беше достатъчно известно, за съжаление не съм слушал негови изпълнения, но са ми разказвали забележителни неща, които будят най-малкото уважение и огромно лично съжаление, че не съм успял да го чуя...
Ползвам случая да спомена (заради паметта ни българска), още едно голямо име - прекрасната Катя Попова!
Вчера се изпълниха 92 години от рождението й. Снощи, макар и по друг повод, бях в залата, която носи нейното име в Плевен.
Не ми е известно дали сме единствените, които тук си говорим такива работи, но понеже не чета вестници, а телевизия избягвам, дано някой в огруханата ни измислена държавица се е сетил да напише или каже някъде нещо...
| |
|
СФ ще посвети концерта си на 18.02 на паметта на Месру Мехмедов.
Днес в музикалните групи във ФБ се говореше доста за годишнината на Катя Попова, а следобед БНТ е излъчила концерта с Джиджи Пендачанска.
| |
|
Похвално за Филхармонията!
А, Фейсбук е вездесъщ! (не съм го гледал още). Включително всичките му тъпанарски "лайквания".
| |
|
На 12 октомври в Пловдив имаше концерт в памет на Месру Мехмедов с диригент Мартин Пантелеев и солист - Николай Маринов, ученик от класа по пиано на Светлана Косева в НУМТИ "Добрин Петков".
Програма: Менделсон - Увертюра "Сън в лятна нощ", Сен Санс - Концерт за пиано № 2 в сол минор, Оп. 22, Брамс - Симфония № 2.
Поканени бяха роднини на Месру Мехмедов и бивши музиканти от филхармоничнията работили с него
| |
|
Еее, чудесно е това за концерта! Ако знаех, навярно без колебание, щях да прескоча до Пловдив.
Браво и на Николай Маринов. Предполагам това е нашето момче с голямата награда от Щатите, когото някакси покриха у нас покрай нашумелите други имена...Умирам за този Сен-Санс, хич не е лесен.
| |
|
|
|
|