|
|
|
Тема
|
 "Плагиатство" при собствени произведения
|
|
| Автор |
lyubomir_st-11779 (любител) |
| Публикувано | 25.11.15 20:40 |
|
|
Става въпрос за използване на едни и същи мелодии, музикални теми от един композитор при различни негови произведения. Разбира се това не плагиатство в буквалния смисъл.
Росини използва една и съща увертюра при три свои опери.
Ето две о тях:
Същата увертюра е и при "Елисавета, кралицата на Англия".
Моцарт използва музиката от свои опери в инструментални произведения. Даже има и сходство между инструментални концерти: концертът за кларинет и оркестър се трансформира в концерт за фагот и оркестър.
Малер използва в своите симфонии музика от своите песенни цикли.
Този вид "плагиатство" буди възхищение, защото показва майсторството на композитора да смесва различните музикални жанрове от своето творчество.
Редактирано от lyubomir_st-11779 на 25.11.15 20:49.
| |
|
|
|
В другата тема постнах за Пучини, който използва в оперите си голяма част от инструменталната си музика - камерни композиции, оркестрова и църковна музика, пиеси за глас и пиано.
В "Манон Леско" са използвани:
Меса за четирима солисти и оркестър — Kyrie, Gloria, Credo и Sanctus и Agnus Dei. Музиката на Kyrie е използвана в операта "Едгар", а Agnus Dei
Mentìa l’avviso – речитатив и ария за тенор и фортепиано, стихове от Феличе Романи
Три менуета за струнен квартет
този Piccolo valzer – за фортепиано е използван в "Бохеми":
| |
|
|
|
Малко офф (не точно автоплагиатство):
Michael Haydn, останал в сянката на брат си Joseph Haydn, пише този прекрасен през 1771.
Обърнете внимание от 15:57 нататък.
Двадесет години по-късно (1791) - , 34:00+
Всъщност Моцарт го пише по образец на реквиема на М. Хайдн.
| |
|
|
|
По въпроса за плагиатството:
Анн Грей в кингата си "Пътеводител в класическата музика", в глава 21 "Симфониите -най-внушителните музикални произведения" пише:
"Симфония №88 е сред най-ведрите на Хайдн.
Франц Шуберт е заимствал доста некоректно игривата тема от последната част за финал на своята Шеста симфония , написана през 1818, девет години след смъртта на Хайдн. Не е имал повод за безпокойство, тъй като в онези времена авторските права не са били много ясни"
| |
|
|
|
Е, нали темата беше за СОБСТВЕНИТЕ "плагиатства". Иначе примерите относно чуждите са неизброими.
Като врътката Хаслер-Бах в знаменития хорал в Пасионите. Бяхме писали в клуба за това.
| |
|
|
|
Изпитвам известно колебание дали точната дума е "плагиатство". Но я приемам с кавичките.
Моят принос в темата е Шнитке.
Тангото в операта "Живот с идиот" е същото от 1-вото му Кончерто Гросо.
Впрочем, умирам за това нещо. Гениално ми е слаба дума, като определение.
Между другото, понеже Руиз се кефи на разни коментари в Тубата, в този случай (линка), взех, че ги прочетох. Ама, верно пълна скръб.
Тук коментарите са далеч по-нормални.:)
| |
|
|
|
Проблемът е в по-голяма степен в макро- отколкото в микроструктурата. С други думи развитието е по-важно от използвания материал. Има гениални творби с използвани мотиви и теми от други автори. Все пак по-чисто е да се използва собствен материал, а даже и да не се повтаря един и същ в различни творби. Съчиняването на тематичен материал е по-лесно от развитието му. Колкото до използването на една и съща увертюра в различни опери от Росини, това вече отива към безотговорност. Понякога цитат от друга творба, била тя собствена или чужда може да има скрито символично значение.
| |
|
|
|
Ето какво чета за Доницети:
"Музиката на "Лукреция Борджиа е изпълнена с драматизъм, патетика, ярко е театрална, макар, както и в други произведения на Доницети, в операта да има немалко бледи страници и самозаимствания ".
Оперньiй словарь, А. Гозенпуд, Музьiка, Москва, Ленинград, 1965
| |
|
|
|
Дано не съм прекалено мнителен, нещо подобно при Росини и Паганини.
Разликата пак е около 20 години.:)
след 3 мин.
след 40 сек.
И в двата случая с подкрепящите арфи или пицикати, все тая. Макар и по различен начин, страхотно ги обичам и двете неща!
| |
|
| 
|
|
[