Из творчеството на големия английски писател Уйлям Съмърсет Моъм:

От "Души в окови" или of Human bondage:

"Той видя "Лоенгрин" и това беше още търпимо. Скучно, но не повече. А ето "Зигфрид"! Тук професор Ерлин подпря с длан главата си и се разрази в смях. Нито една мелодия от самото начало и до самия край! Представям си, как Рихард Вагнер седи в ложата си и до колики се смее на онези, които приемат музиката му сериозно. Това е най-голямата мистификация на XIX век! Професорът поднесе към устните си чаша бира, отметна назад главата си и я изпи до дъно. След това, изстривайки устата си с обратната страна на ръката си, произнесе:
- Повярвайте, млади хора, преди да завърши деветнадесетият век, за Вагнер никой няма и да си спомни. Вагнер! Та аз ще отдам всичко, което той е написал за една опера на Дониц;ети."


Горе във вилата - Up at the villa:

Може би имаше нещо в самия тоскански въздух, който така леко се дишаше, който възбуждаше човека така, че даже физическите усещания се възприемаха като музика от Моцарт, мелодична и весела, но с меланхоличен подтекст, музика, която довежда слушателя в такова блаженство, че душата му, изглежда, се освобождава от земните окови и за няколко вълшебни мига се възвишава над жизнената суета и тленност, разстваряйки се в небесните сфери на Хармонията и Красотата!

Уйлям Съмърсет Моъм

"Вкусилият нирвана"

Той седна зад пианото и изсвири една от частите на Бетовенова соната. Свиреше не много добре. Погледнах върху нотите - Шуман и Шуберт, Бах и Шопен.

"Завръщането"

Техният живот беше патриархален и хармоничен, което му придаваше завършената красота на симфония от Бетовен или на картина от Тициан!

Чак се стреснах като видях, че са минали 10 години. Но добре помня как Бозата ме нави за

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно четиво за няколко пъти! Бозата пускаше интелигентни мнения.
А времето се изнизва.....

Срещам сравнения между тези два вида изкуство.
Ето един пример:

"Всеки цвят има свой собствен тон, а при съпоставянето си те създават нов оттенък, подобен на интервала в музиката. От тази гледна точка Делакруа е един от най-големите "композитори на живопистта"!

Печално е да се мисли за това, че човекът, който е написал квинтета в „Майсторите-певци” е бил нечестен по въпроса с парите и вероломен по отношение на онези, които са му оказвали помощ. Но е възможно, че ако той нямаше тези големи недостатъци, той не би имал и големи достойнства. Не съм съгласен с мнението ,че трябва да си затваряме очите пред пороците на знаменитите хора: според мен, по-добре е, да знаем за тях: тогава, помнейки, че ние не сме по-малко порочни, ние все пак можем да вярваме, че и техните добродетели са достижими за нас.

Summing up - Обобщаване - Уилям С. Моъм