|
Тема
|
Централен военен клуб 28 януари 19 часа
|
|
Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
Публикувано | 27.01.15 19:27 |
|
КАМЕРЕН АНСАМБЪЛ СОФИЙСКИ СОЛИСТИ
гост-диригент
ИВАН СТОЯНОВ
солисти:
ДИМИТЪР БУРОВ – цигулка
ЙОРДАН ДИМИТРОВ – цигулка
ЕВГЕНИ НИКОЛОВ – цигулка
ДЕСИСЛАВА ЩЕРЕВА - подготвено пиано
АЛГИС БРАЖИНСКАС (1937) - Литва Allegro (1969) (Из Концертино за струнен оркестър)
АРВО ПЯРТ (1935) – Естония
Tabula Rasa – Концерт за две цигулки,
струнен оркестър и подготвено пиано (1977)
„Игра“ , „Тишина“
/Посвещава се на 80 годишния юбилей на АрвоПярт/
ПЕТЕРИС ВАСКС (1946) – Латвия
Концерт за цигулка и струнен оркестър
„Далечна светлина“ (1997)
| |
Тема
|
Re: Централен военен клуб 28 януари 19 часа
[re: Oблak бял]
|
|
Автор |
tom7O (познат!) |
Публикувано | 29.01.15 05:37 |
|
Това "подготвено пиано" какво ще рече? Концерта ще е хубав, уверен съм. Ще се видим в събота сутринта :)
| |
Тема
|
Re: Централен военен клуб - как се подготвя пиано
[re: Oблak бял]
|
|
Автор |
Vassilia () |
Публикувано | 29.01.15 10:47 |
|
Хубав концерт е бил
Арво Пярт е един от най-изпълняваните съвременни композитори
Преди 2-3 години, на Варненско лято, чух на живо - за пръв път, признавам, как звучи "подготвено пиано" - оркестъра на БНР с Емил Табаков - Шнитке – Кончерто гросо 2
В youtube - как се подготвя пиано:
Редактирано от Vassilia на 29.01.15 11:19.
| |
Тема
|
Re: Централен военен клуб - как се подготвя пиано
[re: Vassilia]
|
|
Автор |
vlakon (новак) |
Публикувано | 01.02.15 16:15 |
|
тези препарирани подготвени фантасмагории да се избягват в бедни страни, че няма бюджет за ремонт (най - вече на демпфери).
препоръчвам да се предоставят само изхабени продънени щайги (блютнери, фьорстери и т.н. на възраст минимум 50 години)
поздрави
власев
/акордьор/
| |
|
Винаги е било спорно отношението между авангардизма и съвременната музикална изразност. Естествено няма /и не може да има/ табута в интерпретацията на представата за съвременната акустична звучност.
Но тук възникват множество въпроси относно идентичността на подобни музикални експерименти. Дали те са ново и необятно нахлуване в сферата на "терра инкогнита" или са просто поредната изцепка на добре замаскираната музикална импотентност?
Допускам, че замисъла е бил оригинален. Дотолкова, доколкото този вид музика е нова естетическа позиция породена от променените обществени нагласи. Но още по-трудно е да се даде естетическа оценка на нейната интерпретация. Не само защото не е налице определена историческа отдалеченост, която може да кристализира дадена стойностност на предложените творби, но от друга страна да се определи онази интерпретация, която би била естетически издържана по отношение на разкриване на художественото съдържание.
Такава задача би била непосилна за решение от гледна точка на съвременните критерии, което от друга страна е добра "хранителна среда" за музикалните мошеници.
За наша радост съвременните технологии представят сравнително добра възможност за сравнение на което и да е било изпълнение и ако човек малко си направи труда, то има възможността да направи разлики между изпълненията на предложения репертоар между водещи състави от Европа и у нас.
В тази връзка моята констатация беше убийствена и то не в полза на родната продукция. Както казват англичаните "Not at all" -тоест нищо подобно.
Съвременни произведения на малко известни автори на български интерпретатори са не само са ерзац, но и в известен смисъл пародия / да не използвам думата гротеска/ на музикалното внушение.
Въпреки това те имат своята публика в лицето и на .т.нар. "сериозни меломани", които са ревностни посетители на музикалния живот у нас- такъв, какъвто той е.
Тези "горчиви" констатации обаче не означават, че тази музика няма място в репертоарите на действуващите оркестри. Напротив! Но си мисля, че усилието, което е нужно за усвояване и тези партитури понякога не е желано от водещи диригенти и поради това те оставят тази задача на второстепенни деятели, които минават "джаста-праста" около тази специфична звучност.
И така такива хора отправят към публиката едно от двете възможни послания.
- Ние Ви предлагаме високо изкуство, но Вие нямате необходимата култура за да го асимилирате.
-Ние Ви будалкаме, но Вие нямате нужната компетенцията да разберете това.
Аз не искам да бъда арбитър на подобни умозаключителни съждения. Още повече, че те не се вписват по никакъв начин в познавателната страна на новата музика. Но което и да изберете от двете е необходимо сравнението, което дава интернет.
Като се абстрахираме от всичко до тук остават само последствията на разбитата механика на роялите до които такива хора имат достъп.
Нищо чудно, че все повече се смалява популярността на и без това затихналата роля на съвременното музикално изкуство.
За съжаление не само по нашата част на света.
Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.
| |
Тема
|
Re: Централен военен клуб - как се подготвя пиано
[re: vlakon]
|
|
Автор |
controsoggetto (член) |
Публикувано | 05.02.15 09:26 |
|
Не само в бедни страни; в Япония не се допускали всякакви подобни прояви. В случая обаче "подготвеното" беше само с поставяне на листове хартия (или нещо подобно) върху струните. Наистина много е опасно демпферите дори да се докосват, както и използването на палки върху струните. Имало е случаи на глисандо с палки върху демпферите...
| |
Тема
|
Re: Централен военен клуб - как се подготвя пиано
[re: controsoggetto]
|
|
Автор |
vlakon (новак) |
Публикувано | 05.02.15 10:42 |
|
могат да се правят много интересни неща с пианото, които звучат интересно.
Фирма "Шимел" дори има роял, на който демпферите са надписани с тоновете (за да не се лепят хартийки), басовите струни са маркирани фабрично с необходимите деления (за да не се цапа по тях с коректор, който не може да бъде изтрит след това) и резонаторната дъска е маркирана и надписана с необходимите деления и т.н.
а демпферите са чувствителни, увреждат се най - вече от неправилна техника на акордьора
| |
|
Мда...
Помня преди много години в моите младини работех в русенска филхармония.
Маестро Алипи Найденов беше решил да възпитава публиката със съвременната музика.
Той ще възпитава русенската публика!Какво самочувствие!
Та всяка седмица концертите почваха с едно съвременно парче.
За 1-2 месеца маестрото опразни залата.Да не си помислите,че оркестъра е гледал работата си през пръсти.Няма такова нещо.Репетираше се сериозно,уточняване щрихи преди програмата,групови репетиции,препитвания.
По него време можеше да се мери и със софийските оркестри.
От друга страна в моя над 50 годишен стаж по оркестрите у нас и в чужбина
не можах да свикна с подобна музика.И това се отнася до 99% от колегите с които съм работил.Много,ама много рядко нещо може да ни хване.
Не се наемам да правя разбор за причините за това нехаресване.
Не ми е това работата.Факт,че такава истерична,неподредена и немелодична "музика"се харесва на много малък брой меломани със склонност към снобизъм.
С извинение.
| |
|
Добре, че го пропуснах!
| |
|
|
|
|