Централен военен клуб 28 януари 19 часа / Култура и изкуство / Класическа музика

Винаги е било спорно отношението между авангардизма и съвременната музикална изразност. Естествено няма /и не може да има/ табута в интерпретацията на представата за съвременната акустична звучност.
Но тук възникват множество въпроси относно идентичността на подобни музикални експерименти. Дали те са ново и необятно нахлуване в сферата на "терра инкогнита" или са просто поредната изцепка на добре замаскираната музикална импотентност?
Допускам, че замисъла е бил оригинален. Дотолкова, доколкото този вид музика е нова естетическа позиция породена от променените обществени нагласи. Но още по-трудно е да се даде естетическа оценка на нейната интерпретация. Не само защото не е налице определена историческа отдалеченост, която може да кристализира дадена стойностност на предложените творби, но от друга страна да се определи онази интерпретация, която би била естетически издържана по отношение на разкриване на художественото съдържание.
Такава задача би била непосилна за решение от гледна точка на съвременните критерии, което от друга страна е добра "хранителна среда" за музикалните мошеници.
За наша радост съвременните технологии представят сравнително добра възможност за сравнение на което и да е било изпълнение и ако човек малко си направи труда, то има възможността да направи разлики между изпълненията на предложения репертоар между водещи състави от Европа и у нас.
В тази връзка моята констатация беше убийствена и то не в полза на родната продукция. Както казват англичаните "Not at all" -тоест нищо подобно.
Съвременни произведения на малко известни автори на български интерпретатори са не само са ерзац, но и в известен смисъл пародия / да не използвам думата гротеска/ на музикалното внушение.
Въпреки това те имат своята публика в лицето и на .т.нар. "сериозни меломани", които са ревностни посетители на музикалния живот у нас- такъв, какъвто той е.
Тези "горчиви" констатации обаче не означават, че тази музика няма място в репертоарите на действуващите оркестри. Напротив! Но си мисля, че усилието, което е нужно за усвояване и тези партитури понякога не е желано от водещи диригенти и поради това те оставят тази задача на второстепенни деятели, които минават "джаста-праста" около тази специфична звучност.
И така такива хора отправят към публиката едно от двете възможни послания.
- Ние Ви предлагаме високо изкуство, но Вие нямате необходимата култура за да го асимилирате.
-Ние Ви будалкаме, но Вие нямате нужната компетенцията да разберете това.
Аз не искам да бъда арбитър на подобни умозаключителни съждения. Още повече, че те не се вписват по никакъв начин в познавателната страна на новата музика. Но което и да изберете от двете е необходимо сравнението, което дава интернет.
Като се абстрахираме от всичко до тук остават само последствията на разбитата механика на роялите до които такива хора имат достъп.
Нищо чудно, че все повече се смалява популярността на и без това затихналата роля на съвременното музикално изкуство.
За съжаление не само по нашата част на света.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.