В четвъртък изгледах една прекрасна Валкюра в нашата опера, с което заключих Пръстена, само нея не бях я гледал на наша сцена. От първото представление на Рейнско злато преди 4 години прогресът на певци и оркестър е изумителен. Тая отчайваща кошара, каквато беше оркестърът на операта в момента определено е в състояние да изсвири Вагнер по-добре от филхармонията.

Секция "Титанична музика" към клуба изказва дълбока благодарност на Пламен Карталов и Софийска опера за скромния, но много трогателен принос към честването от страна на човечеството на 200-годишния юбилей на Титана.

Не съм вярвал никога, че може да видя Пръстен на наша сцена, и то много добре направен, на едно прилично средно-европейско ниво.

Направи ми впечатление, че имаше страшно много чужденци в залата, даже имах чувството, че чужденците са повече от българите. Както и при другите представления, получи се невероятна магия и след 5-6 часа слушане хората просто не искаха да си тръгват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм си представял, че "Пръстенът на нибелунга" може да се постави в София.
Знаменателен е фактът, че има и българска версия на "Пръстена".
Поздравления за режисьора- академик Пламен Карталов и целия екип от технически лица и певци, осъществил тази постановка.

"Тристан и Изолда" на софийска сцена!

Преди години изглеждаше като фантазия самата мисъл да се постави опера на Вагнер в София.
Благодарение на усилията на ръководството на Софийската опера постановките на няколко опери на Вагнер са вече факт. Голяма е заслугата на г-н Пламен Карталов.
Поздравление и благодарности!