|
Тема
|
Шуман - двамата гренадири
|
|
Автор |
Руиз (любител) |
Публикувано | 22.06.14 21:21 |
|
Из разказа на Йордан Йовков "Призракът"
Има една малка песен, известна на цял свят. Всички я обичат, всички я пеят и всред бурята на нейните възторжени звукове възкръсва мощният, легендарен образ на гренадера. Двама големи художници, Хайне и Шуман, създадоха на непобедимия войник един безсмъртен ореол от красота и поезия. И тая песен още дълго време ще се пее и дълго време още образът на стария гренадер ще пленява трепетните души...
Аз отдавна зная тая песен. В нея има мощното рикание на лъв, има гръмотевичното шествие на победи, има ехото на хиляди ура. И над всичко това топлата, широка вълна на беззаветна привързаност и обич към родината. В тая песен трепти тая сюблимна душа, която може еднакво широко и красиво да изживява и ликуващата радост на успеха, и болезнената мъка на нещастието. Да, има и още едно: вярата в един уречен час, вярата в едно възкресение...
Искам да слушам тая песен.
Редактирано от Руиз на 22.06.14 21:23.
| |
Тема
|
Re: Шуман - двамата гренадири
[re: Руиз]
|
|
Автор |
Руиз (любител) |
Публикувано | 23.06.14 12:27 |
|
Шуман с голям психологизъм предава думите на стихотворението и подчертава музикално отделни изказвания.
Великолепно изпълнение на Диитрих Фишер Дискау.
Във видеото песента "Двамата гренадири" започва от минутата 6:50.
При последните два куплета звучи националният химн на Франция - Марсилезата.
Ето мой превод на стихотворението на Хайнрих Хайне "Двамата гренадири".
Времето е непосредствено след кампанията на Наполеон в Русия и неговия разгром през 1812 година.
Към Франция се движеха двама гренадири,
които бяха пленени в Русия
и когато пристигнаха в немската квартира,
те провесиха нос.
Тогава двамата чуха тъжната новина,
че Франция е загубена,
победена и разбита е голямата армия
и императорът, императорът е пленен.
Тогава плакаха заедно гренадирите
след тъжната новина.
Единият каза: "Колко ми е болно,
как гори моята стара рана!"
Другият каза: "Песента свърши.
и аз искам да умра с теб,
но имам жена и дете в къщи,
които без мен ще загинат.
Какво ме засяга жената, какво ме засяга детето?
Имам по-добро желание.
Нека да ходят да просят, когато са гладни-
моят император, моят император е паднал!
Удовлетвори ми, братко, една молба,
ако сега умра,
отнеси трупа ми във Франция,
погреби ме във френска земя.
Почетния кръст с червената лента
трябва да ми сложиш на сърцето,
пушката дай ми в ръка
и поплачи около сабята!
Така искам да лежа и спокойно да се ослушвам,
докато не чуя някога
грохота на оръдията
и препускането на цвилещи коне.
Тогава моят император ще язди над гроба ми,
много мечове ще звънтят и блестят,
тогава ще изляза въоръжен от гроба
императора, императора да защитя!"
Редактирано от Руиз на 23.06.14 12:31.
| |
|
Нямам идея за качеството на превода, но за публикацията мога да кажа само - браво, Руиз!
| |
|
|
|
|