Без удоволствие констатирах, че участниците от непрофесионалните хорове,(не съм сигурен за статута на хор "А. Шьонберг") без изключение, пъти превъзхождат нашите представители. Дори да не вярвате съвсем на ушите си, може да си припомните лицата, излъчването, радостта от пеенето, всеотдайността и страст у чуждестранните хористи и как изглеждаха нашите - това стига, предостатъчно е и може би казва всичко.

За огромно мое съжаление, си прав.
Подобно мнение споделих на редовната ни онзидешна клубна сбирка...
Контрастът в изпълнението и поведението на нашия хор, в сравнение с другите, беше очевиден. Въпреки, че забележимо се старахме, останах с впечатление, че сме отишли не на празник, а на хоров конкурс. С най-официалното облекло. Да не говорим, че да пееш "Коледо, Коледо" през май е проява на вкус, будещ недоумение. Иначе произведението на Пипков е много добро.
Стана ми кофти и не догледах предаването от Виена...

Имало едно време хорове в България. Те били най-различни, но никога не е липсвал ентусиазъм на хористите.
Преди те си плащали "масрафите" за да си доставят удоволствието да пеят. Разбира се, че е имало търкания по отношение на репертоара, но диригентът е намирал "вярната" посока на изискуеми вкусове- така, щото всеки да намери онова, което удовлетворява "гражданското чувство".
Дошли едни други времена, когато читалището било "одържавено". И плъзнали директиви за "културната политика"- всяко работно място- хоров колектив!
Те се отчитали по линия на Градски Народен съвет, които пък "рапортували" на Общински народен съвет и прочие "структури" с отговорни другари- ратуващи призово място в поредния преглед на художествената самодейност. Черешката на тортата била обаче заветната цел-фестивал в "западна" държава. Ех, лелеяна Европа!
Междувременно обучението на хорови диригенти надминало реалните нужди. И се нароили професори, професори и професори, доценти, гл. асистенти и тути кванти.
Обаче пак се сменили времената.
Водени къде от немотия, къде от проклетия тяхно величество -читалищните секретари /повечето полувисшисти от някогашната културоливница-наречена Полувисш институт за културно-просветни кадри/ се ориентираха към икономии на оскъдните бюджети и драстично свиха парите за хоровото дело.
В резултат изчезнаха утвърдени хорове, а някой просто вегетират с мизерни хонорари на диригент и корепетитор.
Господа професорите от хоровия съюз не успяха да защитят в министерството на културата каквато и да е било позиция, но пък и те /повечето на преклонна възраст/ не се стараха особено..
Днес хоровото изкуство на България е спорадично. Тук-там проблясва някой отломък на славните време. Тоест ако някой някъде е успял да убеди някой силен на деня да отпусне "някаква" сума за дадено събитие.
На този фон да ти падне "щатен" хор на БНР- не е никак шега работа. Ама никак!
И не е там мястото да се показва "учен вкус" и "усет фин".
И затова Драгомире- трябва да правиш /както се казва/ "чудеса от нечовешка храброст"!
Въпросът е дали можеш?!
Да. Тук не иде реч дали разбираш от музика! Става въпрос за хоров диригент. Такъв какъвто беше Арнаудов, Робев и много други. Те бяха само и единствено хорови диригенти. Не пишеха музика и не се занимаваха с теория. Просто бяха хорови диригенти, но..КАКВИ!!!
Виж си изпълнението на тази крайно неподходяща творба- бездушна, жалка и ако мога да цитирам Сати- като "изсушен ембрион"!
Нали знаеш, че ВИНАГИ е виновен онзи отпред! Тоест ти. Защото напълно съзнавам, че е лесно да се критикува и много трудно да се прави, но ако не ставаш за това- просто се махни от там за да дойде някой, който ще го прави. И то не просто добре, а прекрасно.
Никак не е лошо да помислиш върху това.
Кой знае защо обаче се съмнявам..

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.

Имах причина някаква, та пресмятайки на пръсти, изчислих времето с Музика в живота си. Надхвърли 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ часа. Пет календарни години слушане на класика е лудост, която в никаква степен не съм осъзнавал. Докато не получих вчера уверения от най-високо място, че художественият ми вкус покрива критерии едва за категория "недобър дилетант" Нямам сериозни аргументи за оспорване на присъдата. Че когато слушам музика я ЧУВАМ е обстоятелство, недостатъчно да ме оневини. Признавам пълната липса на талант у себе си, смирено приемам справедливата присъда и на това основание моля всичко, което съм изрекъл в клуба да се счита невалидно.

Редактирано от Ermenko-202408 на 15.05.14 09:57.

Без дилетанти, просветени и честни - няма музикален живот. Само не е добре да си жесток. И подлец. Това, последното, естествено изобщо не се отнася до теб, Ерменко.
Казвам се Драгомир Йосифов.
Много моля - не спирайте, продължавайте по темата.

При мен се явяват малко над 80 000 часа.
Питай, моля, твоите с високите позиции в коя категория се класирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Драги и уважавани от дилетанти като мен Драгомир Йосифов,
Съжалявам, че не принадлежа към 45-хилядниците или професионалните здравомислещи. По темата мога да продължа дълго и подробно, но да не досаждаме на хората. Ще кажа само едно - без ерудирани, честни и безкомпромисни към изкуството си творци като Вас също няма музикален живот. Другото е обществена заплаха!

Късно е, чадо!

Завистта не мори, но мъчи ... горките "хорови диригенти" без хор.