Програмата от откриването на Фестивала в Русе повтори концерта от предишната вечер в зала България. Без произведението на Георги Минчев. Странно защо. След като това беше най-доброто от вечерта, на фона на блудкавия Троен концерт на Бетовен и донейде сполучливата 15-та симфония на Шостакович. Странно е и поради това, че доста години назад, изпълнението на такива произведения (Г. Минчев) бяха нещо като еталон за Мартенските...
Между другото Тройният и на двете места (София и Русе) беше никакъв.

За пропусналите 1-вата седмица относно случващото се в Русе, написа Ек. Дочева -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И тази година присъстваме на Мартенските в Русе благодарение на репортажите на Облака!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е бил концерт с предизвестен край. Чудя се защо ли ходиш на подобни?

22 март, събота, Доходно здание, 19 ч.
СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ
Диригент и солист ПАТРИК ГАЛОА флейта
Солист МАРИЯ ПРИНЦ пиано
Ж. Дебриер – Divertissement à la Française за флейта, пиано и оркестър (световна премиера)
Ф. Пуленк – Концерт за пиано и оркестър (първо изпълнение в България)
К. Дебюси – Следобедът на един фавн
М. Равел – Увертюра Шехерезада
М. Равел – Испанска рапсодия

Една почти чисто френска, топла и приятна вечер.
Оказа се, че първото произведение е написано специално за солистите и участието им във Фестивала. Авторът присъстваше.
Концертът на Пуленк ми хареса най-много. Интересно, че е написан преди повече от 60 год., а относно съдържанието му се изненадвам, че няма нужната популярност в този раздел на музикатата...
Фавна на Дебюси е класика без коментар.
Испанската рапсодия на Равел събра желанията на публиката, която възнагради диригента с продължителни аплаузи и безспорна съпричастност. Заслужено!

Към Мария Принц съм имал преди години известни резерви, но напоследък я виждам в амплоа, където може и се справя добре.

Патрик Галоа е достатъчно известен флейтист и не е най-добрият диригент. Показа го и тази вечер. Две в едно, нещо, което винаги ме изпълва със скептицизъм. Включително в Испанската, където в първата част се получи грубо разминаване с оркестъра, после се развихри (то и самото парче води натам) и по галски елегантно приобщи публиката.:)

Филхармонията се представи професионално.

Когато преди месец обсъждах с приятели за какво искам билети, ми казаха - за какво ти е Минчо, пак да фалшиви?
Знаех го, но упорствах, не бях сигурен, не исках най-вече, че е завинаги, затова:)
Впрочем сега, покрай треторазрядното му участие, пак фалшивеше.
И поради тази устойчива причина преди месец, не предвидих билет за финала.
Макар Минчо да ми е все още близък. Със спомени от, когато и на двамата косите ни бяха съвсем черни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Винаги много интересни репортажи от Русе. И не само.
Прочетох статията в Култура
Впечатли ме фразата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

23 март, неделя, зала Филхармония, 19.00
Silhouettes
Клавирно дуо АГЛИКА ГЕНОВА & ЛЮБЕН ДИМИТРОВ
Бах – Концерт BWV1061, до мажор
Аренски – Сюита No 2, Силуети
Григ – Пер Гинт, Сюита 1
Моцарт / Бузони – Увертюра към Вълшебната флейта
Лист – Реминисценции, Норма

Промислена програма, назована именно силуети.
Единствено парчето на Аренски срещам за първи път и точно него заслушах най-внимателно. Много добро!
Като започна изпълнението на Баховия концерт, ме гризна моментално спомена за Джулия и Константин Ганеви. Но това са си мои някогашни усещания, Аглика и Любен са друга случка. Със собствени идеи, разбиране и реализация. Кариерата им е зашеметителна. Твърди се, че в момента се нареждат някъде в първата световна петица на клавирните дуа. В което вярвам (не за първи път ги слушам), както и за това, че са имали за учители знаменитите наши професори.
Единият от бисовете беше с Шостакович - страхотни сладури, трябваше да отида на другия ден на Майсторския им клас. Много силна вечер. Според малкия ми син, най-добрата до момента.


25 март, вторник, Доходно здание, 19:00
Бароков оркестър ВЕНЕЦИЯ
ДЖУЛИАНО КАРМИНЬОЛА цигулка

Вивалди – Концерт за струнни, ла мажор, Симфония за струнни, ре минор
Ж. М. Льоклер - Концерт за цигулка, фа мажор, Концерт за цигулка, до мажор
Хендел – Кончерто Гросо, сол мажор
Вивалди – Концерт за цигулка, ми минор, Концерт за цигулка, до мажор

Карминьола го очаквах с огромен интерес. Преди години, редовно го пускаха по Мецо, всеки път притепервах от изпълнението и ходех после да чета за него в мрежата.
Сега дойде в Русе със състав приблизително като нашите Солисти. И програма, включваща неизвестни (с изключение на първия номер) произведения. В което няма нищо лошо. Но за ухото, познаващо и свикнало на друг Вивалди и Хендел, тези произведения нямаха особена стойност. Което е разбираемо. Нищо не е еквивалентно в творчеството на никой. Дори и при самия Бах ( да ме прости, Господ).
Във всичко това не би имало нищо неестествено, ако не забравяме, че все пак това е Фестивал за много и различни хора, не за изследователи на творчество. Или пък да повярваме на известната гротеска, приписвана на Стравински, че Вивалди е написал един концерт и всички останали били същите. На което едва ли няма да се посмеем.
Карминьола е майстор, втората част на първия концерт на Льоклер ми взе акъла с очевидно нестнадартното и адски фино изпълнение. Нататък всичко беше подредено и направено докрай по един и същ начин от школуваната му група. Всичко течеше чудесно, а аз си зададох въпроса защо не изпитвам никакъв трепет. Публиката посрещна италианците с голям възторг, после се омърлуши, докато накрая изригна на втория бис с лятото от Годишните...
Което ме направи окончателно смъртен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Василия, "солистичният инстинкт надделя" е убийствен евфемизъм за неслучилото се. Г-жа Дочева е безспорен майстор на подобни каламбури. Особено, когато отлично знае (това е абсолютно сигурно, убеден съм в качествата й), каква е истината.
Затова копирам друг нейн бисер, включващ забележима лична умора на авторката да пише поредни измишльотини за слаби изпълнения на "наши" хора. В случая отражението на концерта с Моцартовите сонати на Божанов/Минчев.

"Чиста и свята камерна вечер бе Моцартовият рецитал на Минчо Минчев и Евгени Божанов - съвместно музикално приношение на звуци и тембри в четири Моцартови сонати – една програма, която двамата щедро подариха и на фестивалната публика в Русе. Безгранична е инструменталната фантазия и на двамата; независимо че слушах тази програма за трети път, отново си давам сметка за чудотворните метаморфози на един текст в ръцете на едни и същи изпълнители, когато този текст се артикулира с ненаситно въображение, с екзистенциална аналитичност и реализация на възможни трансформации в музикалното протичане. Изчистено и красиво, тихо, дълбоко изкуство, създадено от сродни музикантски души, преобрази традиционното звучене на Моцартовото слово, пресъздаде го сякаш отново. Незабравимост! "

Ако някой е разбрал какво се е случило някъде и преведе пълната безсъдържателност на горния текст, ще съм много благодарен. За смисъл, не говоря. За постоянство в устойчивостта, да.:)

Впрочем тази разсеяна уж амбивалентност е гвоздей на цялата статия (донякъде без думите за Фрош), отбиване на номера -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Уважаеми Облачен - 99564, това, което цитирате, е плод на специална школа. То се учи години наред и се усъвършенства; не пада току-тъй от небето.
Има случаи на поява на още по-блестящо-безсмислени или безсмислено-блестящи рецензии за концерти, които не са се състояли. Има дълбокомислени рецензии за два едновременно протекли концерта в различни зали... Нищо ново.

24 март, понеделник, Доходно здание, 19 ч.
РУСЕНСКА ФИЛХАРМОНИЯ
Хор ДУНАВСКИ ЗВУЦИ Русе
Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ
Солисти ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ пиано
Даниела Караиванова сопран
Андреана Николова мецосопран
Александър Баранов тенор
Момчил Миланов бас
П. Владигеров – Концерт за пиано и оркестър № 3
К. Дженкинс – Меса за солисти, хор и оркестър Въоръженият човек

Задавах си предварителни въпроси.
Защо Владигеров в Русе, а в София (на Европейския), Шопен? Причината за различието в програмата не ми стана известна, но струва ми се, че се получи по-добре. Панчо го слушаме сравнително рядко, а в Третия му концерт има всичко, Людмил Ангелов нямаше грешка, може би Найден трябваше да прибере леко оркестъра на места, за да даде шанс на пианото, но като цяло това изпълнение показа целия блясък на този чудесен български концерт на Владигеров! Да не забравяме, че Людмил не е единствено Шопен, той направи интегрален запис на 5-те клавира на Панчо!

За втория номер в програмата се повлиях мъничко, тръгвайки за Русе. Слушахме в колата Класик ФМ и водещият пусна някакъв откъс от Карл Дженкинс. Решихме единодушно, че отиваме за нещо, като филмова музика. Оказа се, че не само нищо не знаем, а дори и не подозираме какво ще ни се случи. Тази "Меса за мира" ме съсипа. Физически дори...Не ми е трудно да разкажа подробно за нея, но с две думи няма как да стане. Книжната програма е достатъчно точна и обстоятелствена (преди малко я прочетох), има и специално приложение с текста. Ако някой прояви интерес, ще я сканирам и ще я пусна тук. Само да кажа, че бях абсолютно зашеметен. От замисъла на произведението, проведен през съдържанието му и потресаващото изпълнение на участниците в него – двата хора (Детският "Дунавски вълни" е по-скоро младежки), солистите певци, мултимедията, Русенския оркестър и постоянно всеотдайния Найден Тодоров! Който направи искрен спектакъл, за чието определение думата е убийствен!

28 март, петък, Доходно здание, 19 ч.
ПРАГА ФИЛХАРМОНИЯ
Диригент ИСРАЕЛ ИНОН
Солист МИША МАЙСКИ виолончело
Ф. Менделсон – Симфония № 1
Й. Хайдн – Концерт за виолончело и оркестър, до мажор
М. Брух – Кол Нидрай за виолончело и оркестър
А. Дворжак – Серенада за струнен оркестър

Признавам, че преди месец звъннах в Чехия да питам каква е тази Филхармония, отговориха ми утвърдително.
Диригентът, без да демонстрира някакви специални мануални техники, направи всичко, както трябва. Изпипано до най-малкия детайл. Нямайки как да бъде различно при този абсолютно дисциплиниран, отзивчив и качествен състав. Със задължителния (както винаги!) отечествен композитор в програмата и отново същия в биса...
Още нещо ще си призная.
Реших да отида на този концерт и заради Миша Майски, разбира се. Не че не слушахме на Мартенските същия Хайдн преди години. Не и заради предаността в течението на традицията да срещаш отново световно име. Най-вече да видя дали нещо се е променило в различно. Е, той си беше, същият. Макар в първата част на Хайдн да заигра по ръба на бръснача. Убеден съм, че го направи нарочно и се забавляваше лично. Докато в Брух беше тотално потопен и ме попиля! Какво да напиша освен, Майстор!
Между другото, тази вечер по Унитела пуснаха негов запис с 4-то чело на Бах. Беше с чисто черна коса. Превиках населението вкъщи да го видят. Защото големият ми син много добре помни Майски в Русе, а и на следващия
ден му се случи в София, а на малкия сега му се падна първия път.:)

Толкова за личните впечатления от Фестивала в Русе.
Имаше и други, но не намирам сили. Пък и такива срещи са преди всичко за изживяване, не за разправяне
Поуморих се малко, за една седмица два пъти ходих. Съжалявам, че в тази пауза от два дена пропуснах Музика Нова, но се наложи да се върна в София. Онзи ден питах във фоайето човека с програмите дали не му е останала някоя, отговори ми, че имало малко отпечатани, около 40-50 бр. Ако е вярно, не е много честно, защото капацитетът на зала Европа в Доходното е доста по-голям. А залата е била изпълнена, видях после. Като утешение ми остана, че направих запис от Хр. Ботев. Въпреки техническите сривове и несъвършенства, който се интересува, ще се докосне до това какво се е случило. По-късно в записа има и отзив на Янина Богданова за италианския концерт.

За финал на речитативите ми, две думи за публиката.
От доста години похождам в любимия Русе, дори когато не ми беше много ясно (освен чисто наивния интерес, че някъде има музика) защо го правя.
За 30 и повече години опознах тази интелигентна и знаеща публика, сближих се с нея през времето, повярвах й и честно казано съм с неотменим респект към нея. По цял свят има разни непригодни изпълнения, но тази година ме подразниха (а съм определено устойчив на подобни) някакви екземпляри, които ту не си бяха изключили телефона, ту някой се изкиха и другият му вика наздраве, ту зад гърба ми един чичко се опитва да подсвирква Хайдн и то ужасно фалшиво, ту да ръкопляскаш на втора част Вивалди за компенсация...
Както и да е, кахъри са си, макар и дребни

Последно
Чуден Фестивал са Мартенските. Не за някому по нещо, всичко за всички!
Това може да прави само едно общество, убедено в стойността, която притежава, носи и ни я споделя искрено и неотменимо!
Благодаря, Фестивал!
Не просто добри, превъзходни сте!