"Разградската филхармония" проф. Димитър Ненов преминава от общинска изцяло на държавна издръжка. По този начин се вдига финансирането на всеки един продаден билет на 40 лева. Честито!

Да разбирам, че това е по-добро положение?

В личен план ме връщате назад във времето. Служех в казармата с един виолончелист от Плевен, който впоследствие постъпи на работа в Разградската филхармония. Мъжете трябва да служат, най-малкото за да разказват спомени.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това новина за радост ли е или за притеснение?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това наистина ли? Ако е истина - повод за радост и веселие е!

Нека се радваме и веселим! Застрашената от закриване филхармония възкръсва. Победени са убийците на българската и разградска култура. 163 годишното симфонично дело на лудогорци тържествува. Основаната шест години преди Софийска филхармония, отново е държавна. Славното за оркестъра време 1947-1964 се завръща. Депутатката Татяна Буруджиева огласи решението на правителството в деня на Разград. Поводът за празнуване е двоен. Празника почитат и филхармониците. СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ арии, дуети и канцонети от Верди, Росини, Пучини и Курентис, чета в афиша им. В този паметен ден 18 часа, както навсякъде по света е най-удобното за симфоничен концерт време. Управниците и гостите им ще могат по-навреме да отпочнат банкета и ако традициите се пазят част от филхармониците няма да закъсняват по домовете си в Русе и Шумен. Мероприятието - концерт има феноменален усрех. "О соле мио" е бисирана."Публиката взриви филхармонията" - отбелязва пресата. 13 души съобщават във фейсбук че на 1 Март са били на концерт. (Само толкова хора ли има в семействата на оркестрантите?) Обещавам да съм четиринадесетия, ако в програма на следващ концерт е включена музика от "култови компютърни игри" Във фондация "Холивуд за България" или както се нарича тази, която обслужва Максим Ешкенази имат нотите

Ermenko понякога е краен, с което не съм много навит, но обикновено е точен. Не е моя работа да го обсъждам нито сега, нито изобщо, разбира се.
Но постави тема, която е колкото болезнена, толкова и обективно вярна.
Преди време се говореше и не само, направи се. "Редуцираха" симфоничните оркестри тук и там в разни "сим(н)фониети". Малко шум и те, горките се навиха.
Музикантската "общност" тогава не си мръдна задника въобще. Няколко приплаквания във вездесъщия (о, господи) фейс и толкова.
Надявам се, че е добре известно - колкото и неистов в мерака си за чуване, аз съм обикновен слушател! И имам предимството да ритам.)
В качеството на такъв реагирам и казвам личното си мнение, което е убедено.
В Разград имам страхотни приятели, дори и роднини имам. Не са музикално изкушени в този профил, но са местни патриоти до край...
Във Враца също имам незаменими приятели, хора които отлично знаят какво се случва там и не могат да ми дадат обяснение защо никой не се интересува Филхармония ли или подобие. Дори на Фестивала на малките форми публиката е по същество от журито, актьорите, театралчиците от театъра и откровени мераклии като мен.

Толкова

Въпрос на висок глас - къде е публиката на музиката?

Питам вас, другари със славно минало и с настоящи подарени по милост билети

Първо и аз като действащ музикант да си изразя задоволството от
реабилитацията на разградския оркестър.
Още повече,че съм ходил дълги години като попълнение-като ученик и като музикант в русенската филхармония.
Даже за малко да им стана концертмайстор.

Та този въпрос "къде е публиката"го задавах и аз няколко пъти и тук.
И тук,защото съм си го задавал и друг път-на подиума.
Имаше идея преди години на някои концерти публиката по случай кръгла годишнина да се среща с някои от големите наши музиканти.На живо.Преди почването на концерт.(Тук има тема за годишнини)?!
За 3-4 мин.се изправяше горкия музикант и благодареше за съвместните изживявания.
И знаете ли какво се получаваше-дюдюкания и освирквания!
Умирах от срам.
Няма да споменавам имената на тези уважавани и популярни артисти.
Няма да припомням и ситуацията 2000г.с главния ни диригент.
Същата тази публика взе страната на диригента без да се позаинтересува защо ли
целия оркестър е скочил срещу него.(Сега се повтаря и в радиото.Защо ли?)
Ами историята със Софийски солисти?-400лв. заплата-срам.
Къде е наистина публиката?

Редактирано от zvetarkata на 05.03.14 08:15.

С интерес прочетох Вашето мнение на действащ музикант.
Разбирам, че сте от Софийската филхармония, а този оркестър ми е любим. В течение на много години съм бил редовен посетител на концертите на СФ.
За мен посещението на тези концерти бе върховно духовно преживяване.
Сега не ходя на концерти по много причини.
Дано зачетете тази моя активност и дано Вашите упреци не се отнасят до мен.
Спомням си изказването на въпросния главен диригент пред публиката. Признавам, че и аз заедно със слушателите взех страната на диригента. Това е било в резултат на една непосредствена реакция.
Съгласен съм с Вас, че монетата има две страни и че сме пренебрегнали мнението на оркестрантите. Впрочем тогава то не се и чу.
Изглежда, ситуацията се повтаря или е станала хронична.
Допада ми идеята на кръгли годишнини да се прави среща с въпросния юбиляр.
Тук ще спомена, че срещата с любим изпълнител или с оркестранти е също така върховно изживяване както и слушането на музика. За пример ще дам срещите в клуба на филхармонията, където са се представяли главни диригенти на СФ, Гена Димитрова, Трифон Силяновски, диригентът Иван Маринов.
За мен не е достатъчно да присъствам на концерт, да изслушам музиката, да ръкопляскам и довиждане. Винаги ми се е искало да видя отблизо тези изпълнители макар и за една минута, да видя,отличават ли се с нещо от "обикновените" хора.
Имах една колежка, която бе всекидневна посетителка/ в буквалния смисъл/ на спектаклите на Софийската опера. Тя споделяше, как след представлението е поднасяла своите почитания на Никола Николов и на други.
Като въодушевление от изпълнителите, позволете, да се отклоня и да споделя, че като юноша ходех на футболни мачове и след това съм чакал пред съблекалните за да видя отблизо действащите лица на терена. Тогава бяха други времена; те излизаха и си тръгваха даже пеша.
Вие споменавате за срещи с музиканти, но за жалост са били опорочени.
Не се учудвам. Бих отбелязал, че по други географски ширини, подобни срещи биха протекли в академична атмосфера.
Последното изречение-въпрос е съвсем на място. Тук вече, според мен, се касае до психологията на хората.

За този оркестър си спомних по време на шумната кампания в негова подкрепа и против закриването му преди година. Изумен бях да прочета, че кмета наредил да премине от осем часов работен ден на четири и вече с половин заплата - 155 лева. Тези музиканти, ако са имали капацитет, с толкова труд биха свирили като фестивалния в Люцерн. Известно е качеството на млякото от щастлива крава, на яйцата от свободна кокошка, но нищо не знаем за продукцията на полугладни музиканти. Допускам, че заради триста левовата си заплата мнозина от тях мразят работата си и затова резултата от музицирането им съдейки по реакцията на публиката има "страничен ефект". Един нормален слушател не би пожелал втори път "О соле мио". Дори от тримата тенори. Още с първите тактове би усетил пориви за дефекация и ще се изпусне, ако го насилят повторно. Странно, в Разград канцонетата "взривява филхармонията". Телевизията излъчва пряко концерти от Амстердам, оперни спектакли от Париж... Какво и как предлагат разградските филхармоници като няма за кого? Безмислено е професионален оркестър с такъв мащаб да се крепи от всички ни. Протестирам!

Нямам думи за горното изказване.
По тази логика трябва да се закрие почти всичко
в тази държава.Може би и Вас?