Кое музикално произведение сте слушали най-много пъти.
Аз самият най-много съм слушал концерта за цигулка на Бетовен

Нали не въртиш един запис ? Кой ти харесва най-много? Любопитно за мен ще е да споделиш свое мнение за интерпретацията на Ерих Рьон с Фуртвенглер и Йозеф Сигети и Бруно Валтер. Не знам автора на каденцата в записа на Изабеле Фауст и Клаудио Абадо, на теб известен ли е?. Това изпълнение вече много време е любимото ми.

Хубав въпрос!
Любим композитор ми е Бетовен и най-често слушам негови творби.

Много са

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да си призная, изобщо не ми пречи, да въртя постоянно един и същи запис. Прекарвам в колата около два часа на ден, и като взема един диск, слушам го поне една две седмици. Ако говорим за концерта на Бетовен, как например да смениш с нещо друго записа на Ойстрах с Андре Клюитанс. Напоследък го конкурира записът на Коган с Константин Силвестри. Тези двата са ми любими в момента. Навремето, любим ми беше един запис на Менухин с Курт Мазур и Гевандхаус - грамофонна плоча, купена от КИЦ-а на ГДР - култово място за един меломан. Опитвах се скоро да го намеря някъде за сваляне, но уви.
Намерих в тубата записите, за които говориш, но не можаха да ми станат любими като Ойстрах и Коган. Ще ги слушам пак. За съжаление не мога да споделя по-задълбочено мнение, а и без това съм абсолютен музикален лаик. Между другото има там един друг запис от 30-те на Крайслер с Барбироли, който ми хареса повече.
А кденците на Фауст, доколкото прочетох в мрежата, са на самия Бетовен, но са писани за версията за пиано и оркестър

Не си водя такава "статистика".

Тези произведения които съм слушал десетки пъти са дузина.
В последно време май най-често се сещам за този

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Metropolis на 04.03.14 16:46.

В опита ми на слушател Рьон и Сигети са двата полюса в прочита на Бетовеновата партитура. Всичко, което съм слушал е между тях, преди да чуя Фауст.( Нея "класификацията ми" не я побира.) По-близък ми е Рьон, макар да казват за Фуртвенглер че Бетовен-а му е "вагнеризиран". На мен любим цигулар от миналото е Хайфец, Ойстрах - също, Менухин - не с всичко. Записа, който имам на Бетовен с него, отново дирижира Фуртвенглер. От немския център, като теб някога, имах и записа му правен май в 1981. Намирам бавната част свирена от него - великолепна (няма думи за красотата в музиката). Все пак, сякаш преди това е казал на слушателите си - чуйте как АЗ правя Бетовен. Свиренето на Крайслер е твърде романтично, неговото портаменто употребявано без мяра, струвам ми се, а естетиката от времето когато е концертирал безкрайно остаряла. Може да не съм прав. В музиката съм любител. Брътвежите ми като нищо ще разсмеят учените музиканти. Но като се сдобия с повечко смелост ще прослушам записа, за който съобщаваш. Казвам смелост, защото историческите записи най- често са само "легендарни", т.е. не стават за слушане. Вибратото, с което свирят цигуларите (виолисти, челисти и контрабасисти също ) е най-откритата черта в "почерка" им. По него ги разпознавам (е, няколко от големите). На някои от тях "почерка" им не е красив, "пишат с едри букви". (Приемам възражения!) В нисък регистър вибратото търпи по широка амплитуда и забавена честота, но във високия? Б-р-р-р-р!!! Дори Ростропович не е загрижен за тона си там.Все повече харесвам изпълнители от нашето време, исторически вярно, изчистено от "романтизми" свирене. Романтизма е кич, според Брох. Истина е. NOOT, чуй внимателно още веднъж Изабеле Фауст, дано почувстваш естетическата наслада, която изпитвам - фразиране, изказ, простота, съвършено ансамблово свирене, музициране каквото досега никой не е постигал. И тъй дискретно посредничество между Бетовен и теб, сякаш сте сте сами. Магия!

Личният ми рекорд е най- вероятно с петата Шубертова симфония. Преди няколко десетилетия буквално изтрих три плочи със запис на Московски камерен оркестър дирижиран от Баршай. Не мога да посоча опус на немските танци, които допълваха втората страна. Продължавам още да слушам тъй настървено, вече с по-широк "репертоар".

И аз слушах преди години плоча с петата симфония на Шуберт. Тази симфония стана за мен знакът на композитора.
Спомних си за немски танци от Бетовен и едни със заглавие, не зная дали точно ги назовавам, танци от Дьоблинг. Прекрасни са!