Като гледам тишината в този клуб, ми става жално. Много лесно ми е да обърна гръб и да гледам сеира.

В края на 19-и век дядо Благоев написва книжка със заглавие: "Що е социализъм и има ли той почва у нас"? Мога да поставя въпроса така: "Що е клуб "Класическа музика" и има ли той почва у нас?" Отговорът на последния въпрос е лесен, той е отрицателен.
Но затова пък във Фейсбук цари оживление и той е израз на желанието на хората да общуват. И Слава Богу!

Ще поместя тук юбилейни дати през януари 2014 година. Правя го това от желание за споделяне и спомняне за тези лица.

4 януари -140 години от рождението на Йозеф Сук - чешки композитор. Преди време във фоайето на зала "България", при касите имаше табла с информации за чешки композитори, не помня по какъв повод. Йозеф Сук бе един от споменатите.

5 януари - 40 години от смъртта на Лев Оборин- руски композитор, пианист, спечелил през 1927 година първа награда на конкурса "Шопен" във Варшава. Заедно с Давид Ойстрах изпълняват цигулковите сонати на Бетовен, и това изпълнение се счита за образцово.

13 януари - 90 години от рождението на Ролан Пети - френски танцьор, хореограф, класик на балета през 20-век. Неговият балет Юношата и смъртта" е класика с музика на Йохан Себастиан Бах. Пети създава балет за Мая Плисецкая "Гибелта на розата" по музика на Малер. Пети е работил с моделиера Ив-Сен Лоран за костюмите на "Парижката Света Богородица", работил е с композитори като Серж Гинсбург, художници като Макс Ернст и писатели като Жорж Сименон, Жак Ануи, поета Жак Превер.

14 януари - 65 години от смъртта на Хоакин Турина-испански композитор. Расъл в творческа атмосфера. Следвал медицина. Позната ми е неговата творба: Молбата на торерото" за струнен квартет и лютня.

29 януари - 90 години от рождението на Луиджи Ноно - италиански композитор, модернист. Той заедно с Пиер Булез , Щокхаузен са тримата големи модернисти, принадлежащи към така наречената Дармщатска школа. Луиджи Ноно е женен за дъщерята на Арнолд Шьонберг.

Извън музиката:

23 януари - 25 години от смъртта на Салвадор Дали- испански художник, сюрреалист.

25 януари -140 години от рождението на Самърсет Моам - английски писател. Харесвам много творчеството му. Той е завършил медицина. Антон Павлович Чехов също е завършил медицина. Хектор Берлиоз е учил медицина.


27 януари - 5 години от смъртта на Джон Ъпдайк - американски писател

30 януари - 120 години от рождението на Борис III, цар на българите
и
24 януари - 90 години от смъртта на Ленин



От Фейсбук от "Алегро Виваче" научих за смъртта на Лиляна Кисьова. Това е една легенда. Поклон пред паметта й!
Веднага се сещам за други легенди: Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Арон Аронов, Людмила Чешмеджиева......

Здравейте, истински уважаеми РУИЗ! Вие сте от малкото хора в този клуб, които искрено и неподправено обичат музиката. Благодаря Ви най-сърдечно за припомнянето на важни дати от календара на 2014 г. Ще си позволя да добавя български имена в този юбилеен календар, лично за Вас, тъй като едва ли други ще се заинтересуват. Ето ги: на 17 януари се навършиха 80 години от рождението на Иван Спасов, голям български композитор, надявам се да познавате нeщо от неговата музика. На 29 януари, 15 години след Луиджи Ноно е роден Георги Минчев, автор на истински шедьовър, Концерт за пиано и симфоничен оркестър, който е получил доста голямо признание извън границите на България, доколкото ми е известно. През март се навършват 90 години от рождението на композитора Константин Илиев, известен и като диригент на Софийската филхармония, а на 10 септември тази година Васил Казанджиев ще чества своя осемдесети рожден ден! Надявам се, че не досаждам с тези информации и допълнения, най-малко на Вас, уважаеми Руиз.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от sisek на 20.01.14 11:45.</EM></FONT></P>

Редактирано от sisek на 20.01.14 11:46.

Благодаря за оценката.
Вие правите ценни допълнения за рождени дати на големи наши композитори.
За съжаление не разполягам със справочник за юбилейни дати на български дейци на културата.
Ценя много българската култура, в частност музика и я считам за богата и интересна. Произведенията на нашите композитори са много качествени и съдържателни и могат да се мерят с творбите на композиторите от другите страни.
Причините нашата култура и музика да не е позната много по света са исторически, политически, географски и демографски, тоест сравнително късното развитие на културата в България в сравнение с другите страни по известни причини, разположението на страната ни встрани от центъра на Европа и защото България се счита за малка страна.

Руиз, освен цитираната от теб "книжка", Дядото издава през 1906 г. и "Принос към историята на социализма в България". Доста поучително четиво. Стига да има кой да чете и да си прави изводи, за да разбере какво означават "конституционните права и свободи" срещу "икономическата зависимост" и кое точно има почва у нас. На фона на достатъчно произволните и неграмотни днешни празнословия, четивото е твърде актуално...:)

Присъединявам се към оказаното уважение спрямо Руиз. Мой отдавнашен приятел, когото съм засягал нелицеприятно понякога, по конкретен повод, но много повече съм подкрепял неустоимото му желание да ни осведоми за нещо хубаво, красиво, прекрасно и полезно.
По повод допълнението с българските имена, това е просто задължително.
Миналия петък Радиооркестъра включи в програмата си Третата симфония на Иван Спасов. Можеше да го слушам по Хр. Ботев, но предпочетох да не изпускам абсолютния шанс на живото изпълнение. Допускам, че това беше предизвикателството, което изпълни почти цялата зала България. А не кадифеното изпълнение на Пасторалната симфония на Бетовен или изпълненото с познати емоции представяне на Йовчо Крушев с 1-ия Лист...
Благодаря, sisek!

Бележка
Силно се надявах на традиционното място в партера да предлагат дискове с музиката на Иван Спасов. Бях решил да взема всичко, което е издавано. Уви, нямаше никой

Благодаря, Облак за информацията, за твоите впечатления за концерти, които са интересни и съдържателни и за добрите думи към мен.
Благоев е искрен и честен в своите идеи, пише интересно и съм съгласен, че е актуален. За отбелязване е, че е самокритичен и не одобрява крайните действия.

И на мен ми е странно това затишие в този клуб.
От време на време по повод някоя годишнина на чужди,или наши музиканти се появяват 2-3 изречения.Или като някой си отиде от този свят.

Обаче ние действащите музиканти сме тук.
Софийска филхармония има поне по 6 концерта в месеца.
Радиото-2 петъка в месеца.
Операта-безброй спектакли.
Оперетата и др.
И нито ред.Дори критични да бяха.
Това не го разбирам.
Виждам,че обичате това изкуство(говоря за хората,които пишете тук.)
Вие не ходите ли на тези концерти?Ако ходите-нямате ли впечатления?
Аз си имам мнение по въпроса,ни не ми се ще да нарушавам ленноста Ви.

Вие сте явно музикант-професионалист. Естествено, че Ви е приятно, когато свирете пред пълни салони.
Вашият свят е изкуството. Но светът на останалите хора е друг и не може да има уеднаквяване между Вашия свят и този на един търговец, например. Аз бях редовен посетител в зала "България". Присъствал съм на много интересни концерти. Преди години няма опера, която да не съм гледал на сцената в София. Че даже съм присъствал на представления на чужди оперни театри, гостували в София и по този начин се запознах с по-редни оперни творби. По една или друга причина не ходя вече на опера или на концерт. Но силно обичам музиката и почти ежедневно слушам музикални телевизии: преди Медзо, сега Унител-Класика. Слушам и радио и дискове.
Не вярвам да имате отрицателно отношение към хора-любители на музиката, които обаче не слушат музиката при живо изпълнение поради някакви причини.
А за мнения по повод концерти или спектакли, дори и непосетени, могат да се дават, и съм съгласен с Вас.

Онзи ден-6 февруари-четвъртък.
Софийска филхармония-гост диригент Юрий Симонов.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След като е толкова знаменито събитието, защо не ни го съобщихте в аванс?
Прочее, не схващам смисъла на редовното напоследък "възмущение" защо в този клуб не се пише...
При положение, че обикновената, не казвам съвсем тъпа (макар да е точно такава), консумация във Фейсбук работи без грешка.:.)

Ами защото имаше много добра реклама по телевизия и радио.(Може би за първи път).
Фейсбук не ползвам-имам си доста работа за да си губя времето там.
Тук за какво ли не се пише,включително за посещения в чужбина за концерти,а за нашенските концерти-нито дума.
Ако не виждате смисъл на това не е мой проблем.
Ако някой обича музиката толкова,колкото излиза от всичко написано тук,
няма начин да не е чул и не е посетил този концерт.А и други.

Редактирано от zvetarkata на 09.02.14 09:52.

не Фейсбук превърна тези клубове в пущинак и ти много добре го знаеш. Причините са в самия клуб, всичко се променя и отминава по реда си, ако не се обновява в някаква посока.

Прав си, концертът беше оповестен достатъчно добре.
Впрочем, на десктопа на компа ми висят денонощно програмите за сезона и на Радиото, и на Филхармонията. Включително, когато им дойде времето, на фестивалите в Русе, Варна и Пловдив. Но не става дума за мен. Отдавна не посещавам безразборно и всеядно концерти. Имам си и други причини да не го правя, но съгласи се, че последното ти изречение звучи малко заклинателно и поради това няма как да бъде вярно.:)
На мен ми е добре известна причината (повод няма), поради която клубът, да речем, линее. Разбира се, Фейсбук не е големият герой, макар да не оспорвам влиянието му. Щом така са избрали хората мястото, в което намират възможност за моментна проява, значи е субективно вярно.:) Нищо, че си е съвсем обективно да имаш желание и платформа да се фръцкаш пред широката аудитория, а не по същество в някакъв "загинал" клуб.:) Който впрочем го четат всички горни
А това, че лично не ползваш хич Фейсбук, макар и да го намирам за крайност, не си загубил много...

Именно, ФБ е повърхностна, моментна комуникация, която изтича в канала, клапан който отпушва мимолетни афекти. Не може да замени, нито да доближи, това, което е ставало тук в добрите години на клуба, нито като информация, нито като емоция, нито като чувство за принадлежност, нито като усещане за общност.

Не е зле да се отчете и девалвацията на концертния живот. Хубаво е, че има много концерти, лошото е, че тяхната публика е горе-долу една и съща, което значи, че се разпилява на дребни групички между сума ти, понякога дори посредствени неща. От една страна да, нека да има, от друга - многотията непременно значи и умора, понякога лека досада, понякога претръпване.

Не бях на този концерт. И на Пинкас Цукерман вероятно няма да бъда. Нито на Пласидо Доминго. Слушам много, но рядко ходя вече на концерти. Говоренето в някакъв клуб и ходенето на живи концерти няма особена връзка с това колко обичаш музиката. Знам, че подхвърленото горе беше провокативно, но да си кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от zou-109944 на 11.02.14 08:21.

Съглаесн съм с казаното от Зу. Фейсбук е модерна в кавички форма на общуване. Но там все едно говориш на тълпа и милиони хора. Липсва уюта на клуба и единомислието на хората. Да, изтича в канала това ,което си казал и на следващия ден го няма. Освен това не забелязвам общуване. Там всеки е като оратор в Хайд Парк, изкачил се на някакво буре или кашон и говори. След малко друг може да се качи. Какво казал, какво чули - не остава трайно.
Във Фейсбука мои познати даже съобщават подробности от личния си живот. Тяхна работа.
В клуба има уют, има задушевна атмосфера, могат да те изслушат, могат да ти отговорят. Затова е клуб, което значи сдружение на хора с еднакви интереси.
За съжаление тази активност, която имаше преди години я няма.
Не мога да разбера отдръпването на хората тук.

В такъв случай любовта и увлечението към музиката не е било силна и трайна. Тогава съм обичал даден композитор, подхваща ме ежедневието и вече не се сещам за този композитор и музиката. Може така да се тълкува.
Може да има и субективен характер. Обичам музиката и този композитор, но не ми харесва лицето х или у и не искам да общувам с тях.
Не мога да забравя тази низходяща метаморфоза и я споделям.
На среща на почитатели на един композитор се говореше за него, за записи, за оркестрови изпъленния, за изпълнители. Два часа минаха сякаш бях в литературен салон, описан от Балзак.
Последната среща мина вяло, без разговор, нищо не се споменава за любимия композитор, говорят се странични неща и даже за съсвсем друго хоби.
Накрая не издържах и споменах името на композитора ,който въодушевяваше масите. Каза се нещо под сурдинка, с неудобство, както когато се засяга въпрос пред група хора , за които той не представлява интерес. И след това - раздалечаване.
Не може музиката да е"грешка на младостта".
На времето майка ми е чела приказките на братя Грим. Оттогава изминаха много години, но аз и сега обичам приказките на братя Грим.

В клуба задълбочих познанията си по човешката психология.

Нямам впечатления от активните години на клуба и по тази причина не мислех да участвам в темата. Споделям с надеждата за промяна. Посещавам редовно концерти, но не обичам да пиша и да чета за музика. Аз съм само любител. Чета за музика "с уши".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите