На 13 февруари 1883 година във Венеция умира Рихард Вагнер
Елисаевта Багряна има хубаво стихотворение по този повод:

Дворец Вендрамин


Когато приближавате, дъхът ви развълнувано замира:

великолепния дворец - съдбата него бе избрала

за смъртно ложе на безсмъртния творец на "Парсифала",

и тук, из тази зала, погледът прощален се е взирал!



Какво е виждал в оня час? Каква мелодия е свирела?

Дали в пожара на захождащото слънце са играли

по тъмните прозорци и стени виденията засияли

на хора-богове, които вечно се загубват и се дирят?



Зиглинда златокъдра ли - запяла песента на пролетта,

или Брунхилда плачеща - загубила божествената сила?

Венерината пещера - или пък чашата сияеща на Грал?



А може би очите му, прощавайки се със света,

са дирели Байрон и зеленеещия парк на стихналата вила,

"последното си място за почивка" дето бе избрал...

Спомням си като ученик в шести клас, учителката ни по пеене /така се наричаше часът по музика/, Белчева, тя ни беше и класна ръководителка, разказа легендата за Летящия холандец, използвана от Вагнер в своята едноименна опера. Направи ми впечатление тази красива история, образа на Сента. Досега съм запазил в спомена си този разказ.
Изминалата събота по Mezzo гледах постановка на тази опера. Артистите бяха добри, режисурата бе добра, но .... реагирам тук на изопачаването на разказа и в същност на самата идея на Вагнер.
Вагнер използва тази красива легенда за да изтъкне силата на любовта, саможертвата в името на любовта. Централната героиня е Сента и женските образи в оперите на Вагнер имат съществено значение.
В постановката /мисля че бе холандска/, в края на операта Ерик убива холандеца и Сента и по този начин не се показва ни най-малко темата на саможертвата, а именно Сента се хвърля от скала в морската бездна и по този начин спасява прокълнатия холандец и неговия екипаж и след това двамата са заедно, макар и изразено фантастично. А в тази постановка краят се свежда до един криминален акт.
Мисля си, че ако в България биха си позволили такава своеволност, критиката би била унищожителна. На ето, че на Запад си позволяват едно грубо изкривяване на сюжета и на самата идея.

Прочутата балада на Сента:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Попаднах на следния сайт:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е една средновековна легенда за рицаря от Корнуел и Ирландската принцеса Изолда.
Оказва се, че съществуват напълно противоположни варианти. Според един филм краят е напълно щастлив /happy end/, при който след премеждията Тристан и Изолда се оженват.
Но ние познаваме тази история най-вече от едноименната опера на Рихард Вагнер, където краят е трагичен.
С тази опера е свързано наименованието "Либестод". Това е заключителната ария на Изолда.
Тук са съчетани две съществителни: die Liebe = любов и der Tod = смърт.
Преводът на български предизвиква леко затруднение.
Liebestod = смърт от любов, любов в смъртта. Това е любовно преживяване в смъртта или след нея. Типичен друг пример е любовта или der Liebestod между Ромео и Жулиета.

За мен е удоволствие да предложа изпълнението на тази ария от образцовата изпълнителка на Вагнерови партии- шведската певица Биргит Нилсон. Възхищава ме изпълнението с лекота, без напрежение, чистата интонация, красотата на гласа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И на мен Биргит Нелсон ми е любимата Изолде. Сякаш гласът ѝ е създаден за безкрайната мелодия...

Абе, вземи чуй нещо, записвано около и по време на войната... имах някъде един запис на един финал Тристанов от Щутгарт 43-та година, настръхвам само като се сетя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тази вечер от 21:15 ще дават по "Унител-Класика"ранната опера на Рихард Вагнер "Риенци". За жалост за мен по същото време ще се дават по телевизията два супер интересни мача от Шампионската лига: Байерн - Ювентус и Пари Сен Жермен - Барселона

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Pyиз на 02.04.13 10:30.

Жалко, че толкова късно виждам съобщението:( Щеше да ми е любопитно да погледна тази интерпретация, а и "Риенци" е толкова рядка опера. И все пак, отзива от сценографията не ми навя добри мисли. Хич не обичам натрисането на директни политически послания и реминисценции върху класиката, особено върху любимия ми Вагнер. Вярно, по-атрактивно е за широката публика, когато заиграваш по този начин с историята, но все пак, аз лично предпочитам музиката да си е музика, а и е безсмислено да рекламираш Вагнер на масовия слушател. Може би затова ми допадат по-"изчистените" сценични решения. Ще потърся в Тубата някакви записи, за да не приказвам на едро, но си запазвам известен скепсис.

"Риенци" е рядка опера и винаги ме е привличала. Може би поради факта, че е в предверието на зрелите опуси на Рихард Вагнер заедно "die Feen" и Das Liebesverbot", макар и да е значителна крачка напред в сравнение с първите две. Всъщност Рихард Вагнер придобива щирока известност именно с "Риенци". Наистина този спектакъл бе представен с оригинална режисьорска идея, навяваща алюзии към диктатурата на Хитлер. И аз предпочитам оригиналните версии и интерпретации, но напоследък режисьорите, може би за да се харесат на масовия зрител, прибягват до различни идеи и хрумвания, които са в разрез, най-малко, с времето на действието.

"напоследък режисьорите, може би за да се харесат на масовия зрител, прибягват до различни идеи и хрумвания, които са в разрез, най-малко, с времето на действието."

Именно! Точно това НЕ ми харесва, ама хич. А и е безсмислено. Масовият зрител няма да хареса Вагнер, дори и мис Плеймейт да е на сцената. Защото Вагнер не може да бъде масово харесван. Самата природа на музиката му е такава. В това, разбира се, няма нищо лошо. Аз лично, дори го намирам за хубаво:) Какво излиза: хем "развалят" сценографията, хем няма голяма полза от това...

Иначе и мен много ме влече към "Риенци", още откакто бях гимнзаистка. Това, че трудно се намира и рядко се поставя допринася за интереса ми. Надявам се да открия някъде цялостен запис на нейно представяне, но ако може без елементи на "Великият диктатор".