Челибидаке / Култура и изкуство / Класическа музика

Снощи гледах по "Mezzo" диригента Челибидаке, който дирижира Радио симфоничиня оркестър на Щутгарт.

Той има забележителна биография:

Ето и бележката от сайта на Mezzo:

"Срерджу Челибидаке ни напусна през 1996 година. Румънски диригент, той е роден в Яш на 29 юни 1912 година, учил е задълбочено философия и математика в университета в Букурещ. Идва в Берлин през 1936 година и защитава докторска дисертация върху Жоскен де Пре. Прави дебюта си с......
Берлинската филхармония, по това време на Фуртвенглер е било забранено да дирижира. Челибидаке дирижира оркестъра три години и показва, че е необикновенна личност: удивителна памет, необичаен репертоар, непреклонна воля. Той дебютира в Лондон през 1948 година, след това дирижира често в Италия. Той поема ръководството на Симфоничния оркестър на радио Стокхолм, който преобразува изцяло (1962-1971). Във Франция, той е първият диригент, поканен от Националния орекстър (1973-76) и постига изумителни резултати. През 1979 поема музикалното ръководство на филхармонията в Мюнхен и изнася лекции по дирижиране на оркестър в баварската столица. Челибидаке е един необикновен диригент. Неговата феноменална памет му позволява да прави репетиции без никаква партитура. Въпреки че е записал няколко грамофонни плочи в началото на своята кариера ,той отклонява записите: музиката за него е едно постоянно обновление и едно изпълнение трябва да се слуша само веднъж в даден контекст."

Очаквах концерта снощи, въпреки сравнително късния час.
Челибидаке дирижира "Шехеразада" от Римский Корсаков. Припомних си арабските приказки от 1001 нощ, прочетох и за Римски Корсаков, който има два етапа от живота си, когато пише за оркестър, иначе е първокласен композитор на 15 опери с подчертано руски характер.

След това се изпълни "Три Ноктюрни" от Клод Дебюси. Върнах се назад във времето, когато "заучавах" знаковите произведения на композиторите, слушайки ги на грамофонни плочи. В третата част "Сирени" имаше и женски хор, защото чета, че често за удобство се избягва хора и с това и третата част.

Накрая прозвуча и увертюрата "Сън в лятна нощ" от Менделсон, написана от него на 17-годишна възраст и предизвикал възхищението на Гьоте. Отново преживях чудната музика на този композитор: пърхащите мотиви на елфитe- тези благородни горски обитатели, свадбената мелодия, тромавия танц на занаятчиите.

Удоволствие бе да наблюдавам Челибидаке. Възрастен, с вид на интелектуалец, сериозен, сдържан, дирижиращ по памет.

Една запомняща се вечер за мен!