"Диригентът на бойното поле" е заглавие на поместения в бр. 34 на в. Култура "разговор" с М. Пантeлеев. Боецът от подиума далеч надхвърли представата ми за Главния диригент на Софийска. Личността му ме порази с посредствеността си. Мисля, че нивото на културата му е неприлично за този вестник, а празнотите в образованието му - обидни за всеки меломан.
Бих отбелязал, че "ранното" Брукнерово творение, което Пантeлеев единствено си е позволил да "дирижира", е композирано година след най-прочутата симфония - Седма. (Към сметката на М.П. добавям невежество). Волята на Брукнер е Te Deum да се изпълнява вместо Четвърта част в недовършената му Девета симфония. Различно от М.П. смятам, убеден съм, че Te Deum e връх (непокорен от М.П. - на просвирването миналия сезон, той признава, че е бил другаде). Връх и "точка" (край) в творчеството на Брукнер.
Без коментар: 28.10.2012г. Концерт на Мартин Пантeлеев с оркестъра на Берлинските симфоници в залата на Филхармонията. Програма: Моцарт, симфония Юпитер; Р. Щраус, Концерт за валдхорна; солист Стефан Дор; Бетовен, Сомфония No 5.

Редактирано от Ерменко на 19.10.12 12:23.

Снощи, като се прибрах вкъщи, по навик се засилих да пусна Мецо.
Винаги така правя, докато приготвям всяка вечер попарите на кучето и котето. Постоянните ми катерици и други пернати шарени гадини си берат орехите директно, лазят и скачат по боровете и нито питат, нито чакат покана. Затова на тях не предлагам нищо. Не ме и гледат в очите, за разлика от безпределната преданост в обичта на кучето и съмнителната привързаност на котето...
Затова се разнасям по градината да проверя колко е поникнала новата трева, за която копах цял месец.:)
Обаче покрай тези истории нещо не се справих с дистанционното и попаднах на концертен запис с Мартин Пантелеев по Канал 1. Ами, старае се момчето, мернах за малко, има и желание. Единствено бих му препоръчал да не слуша хвалебствия за себе си, но не бих успял повече. Затова си има Директор на Филхармонията. Той ги разбира тези работи с нашумелите имена...
Третият Пантелеев, който според мен е най-интересен, е този, когото титулуват нашите медии като "Световно известният диригент Максим Ешкенази". Сладур, намерил тента пред Народния театър. Публиката се радва, де. И това съм го видял по телевизията.
За първия няма да кажа нищо, защото слушателите го избраха за Музикант на годината. Това, че не съм сред тях, не го прави по-малко достоен. Определено Веско е готин. Но троицата от родата реши да атакува българския пазар.
Хубаво е да правиш нещо "в" и "за" родината, когато си далеч от нея. Няма лошо. Америка, примерно, е малко по-голяма.
Но аз зная хора, които сега са "вън", и по мое мнение правят доста повече "за тук", по един съвършено различен и отбелязвам, ненатрапчив, начин.

Ерменко, колкото и да е прав в подробностите, е леко (меко казано) краен в обобщенията.
Но пък, както и да е, нали си говорим тук за разни неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С Ешкеназитата е така. Да му мислят Берлинските симфоници! Слава Богу Филхармониците още не са допряли до него - тогава те ще видят. А иначе културата на диригентите в глобален мащаб върви надолу обратно пропорционално на намаляването на броя на истинските личности между тях. Важното е да имаш пари или връзки. И да не забравяме, че човек се научава да дирижира след 50-тата си година. За пример: някой да си спомня за Роберто Бенци?

В отговор на:

---

А иначе културата на диригентите в глобален мащаб върви надолу обратно пропорционално на намаляването на броя на истинските личности между тях.

В отговор на:

---

Вярно.

Байчев, не знам колко са добри Ешкеназитата,но ти си ме дирижирал през 80те години и аз помня една Тоска, в която не можехме да се намерим. Такъв позор не съм изживявал на сцената. Слава богу, че сега нямаме допирни точки, а и ти дирижираш по селата в Русенско кварте без хор и не се засичаме.

Неотдавна "културният (ми) ден" започна с Мартин Пантелеев. В краткото време, което телевизията му предостави не видях скъпа цигулка, на която да изсвири братовите си вариации върху "Очи чьорнъе". Не видях дали приготвя лозовите сърмички различно от Росен Миланов, но научих, че отново е имал концерти в Китай и не къде да е, ами в девет милионен град! Отзиви за тамошните му изяви не са ми известни, но вече славата му разнасят членове на филхармоничния хор "Джодже Енеску", с които е репетирал Quattro Pezzi Sacri за концерт с програма и на творби от Лютославски.