Няма да коментирам нищо по темата. Вижте този видео-материал, след това прехвърлете на 2-та минута и погледнете как дирижира Йордан Камджалов. Впечатленията си остават за вас.
http://www.youtube.com/watch?v=OoQXHpWp-JA

Действителността, която ни заобикаля ме кара винаги да изпитвам малко съмнение към личности, които идват с подобни сензационни представяния- най-велик, гениален и пр. Един млад човек като Камджалов има нужда безспорно от подкрепа, защото не са много хората от така наречената класическа музика, за които съвременните медии говорят. Като студент в НМА, около него не се е вдигал подобен шум, никой няма спомен за него той да се е отличавал с някакви по-впечатляващи умения от колегите си. Разбира се това още нищо не значи, човек се развива в тази професия след студентската възраст. Това, което обаче дразни в подобни интервюта и засяга преди всичко стила на изказ на Камджалов е дошлия от Америка и приет от все повече "звезди" по света начин на собствено представяне- "Аз мога", "Аз правя", "Аз ръководя". Не че е осъдително да представиш собствената си персона, но в този начин на говор липсва каквато и да било нотка на скромност и ако щете леко съмнение в собствените качества. Истински големите майстори от миналото винаги са отправяли поглед към собственото си "Аз" и са го подлагали най-малкото на размисъл. Добре е, ако този млад човек все пак иска да се задълбочи в истинските духовност на прекрасното изкуство, на което се е обрекъл, да понаучи и думичките- "Надявам се", "Може би" и т.н., с което лично за мен ще ми стане по-симпатичен. А може и да греша?
Колкото до избраните кадри от концерти на Камджалов, нека не съдим прекалено строго. Въпреки странния лицеизраз и жестове, добре е да имаме една по-цялостна представа за диригентския му почерк, вместо изолирани и взети извън контекста епизоди, подбрани очевидно неумело от търговищката кабеларка.

Абсолютно съм съгласен с изключително уважавания от мен пианист Ростислав Йовчев. Само че според мен той прави една много основна грешка в преценката си, сравнявайки диригент и концертиращ инструменталист. За разлика от певец, композитор и инструменталист , дирижирането днес е много несериозна професия. Защото всякаква посредственост може да се прикрие от един класен оркестър. Днес диригентите ги избират по "фасон" и темперамент. Никой не го е еня за други качества. Защото не и необходимо да ги притежават. Когато един млад диригент го поканят в някой добър оркестър, то той в най-добрия случай ще има една репетиция, ако става въпрос за репертоар от 19 век. От диригента се изисква за изглежда ефектно на пулта и много, много да не пречи на оркестъра да си свърши работата. Това е една "тъмна професия", както казва Римски - Корсаков в Мемоарите си.
Днес дори и композиторите могат да си позволят да плагиатстват при това море от информация.
Когато става въпрос за изпълнителско изкуство - то там празно няма. Не е възможно да се прикрие посредственост. Всеки изпълнител, от висока класа като Ростислав Йовчев трепери преди да се появи на сцената и непрекъснато се съмнява в собствените си възможности. И точно там се крие психологическата разлика в тези две дейности. И затова много колеги, включително и Ростислав Йовчев се чудят и маят, как е възможно един човек, който не прави впечатление с някакви изключителни качества да прави добра кариера. Ако свиреше на инструмент или пишеше ноти почти е сигурно, че нямаше да му се случи....Но всичко на този свят е преходно. Днес всички си спомнят за Константин Илиев и Добрин Петков, защото бяха Личности. Въпреки, че нямаха международна кариера. И забравиха за Емил Чакъров....А той дирижираше едни от най-добрите оркестри в Европа и Америка. Но и в тези оркестри не си го спомнят.....

Видях и прочетох двете теми за "Явлението" и "Истинският дебют...".
Сториха ми се достатъчно рязки, за да се набутвам и аз с мнение. Не, че го нямах. Само се присетих за един друг "Маестро", самонарекъл се преди време Златна флейта. И угаснал с нахалството си да прави дори изложбена експозиция (видях я) във фоайето пред 1-во студио на БНР. Където в момента (дано не са я закрили вече) има великолепни работи на Кеазим и Ингрид Исимови...

Въпреки някои заядливи реплики в "Истинският дебют", мнението на Ростислав във втората тема беше абсолютно точно. Репликиран от бруталното вярно и почти безнадеждно мнение на Командора...

Онзи ден разбрах, че коментирания тук ,нелицеприятно, Камджалов е избран от публиката за Музикант на годината.

Не по Марк Твен, въпросът ми е наистина защо?
Аз лично не знам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А всъщност каква е представителността на избора? Май е като на всичко около Гъделева - щом е женена за Й.В.Сталин, много вероятно е да си е въобразила, че ще определя и стойностите в българската музика. Пази боже!...

Представителността на избора е нулева, разбира се.

Останалото, което пишеш, са обикновените задължителни за случайни хора, откровени глупости.

Не съм сигурен, че на мислеща като теб й прилягат такива.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дайте линк да видим!