Никак не си падам по самоцелните виртуози. Прекалено усложнената фактура винаги е предизвиквала в мен /не знам защо/ негативно отношение. Ето защо някак си не възприемам Лист с неговата самоцелна и бляскава звучност. И не само той - разбира се, но понякога /в пристъп на безхарактерност/ пускам такива отново край мен за да затвърдя все повече убеждението си, че външната изява чрез звук е все по-хедонистичен изказ на изпълнителско его в надпреварата кой е по,по-най в моженето. И все пак отвъд сложните пасажи в овладяването и техническото съвършенство на инструмента има изпълнители, които просто успяват да извадят нещо отвъд бравурата и сякаш тя е само маловажна съставка е не търсена цел. Такъв един изключителен пианист е Березовски. Чуйте това феноменално изпълнение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от здpaвoмиcлeщ на 26.02.12 17:18.

Подобно чувство изпитах когато чух Арсентий Харитонов. Например:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите