На 13 юли се навършват 60 години от смъртта на Арнолд Шьонберг - бащата на съвременната музика, (додекафония, атонална музика), който заедно с Антон Веберн и Албан Берг формират Втора Виенска музикална школа.

Гуре Лидер и Серджо Озава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Приветствам Ви, Руиз, с благодарност, че така чинно и прилежно ни осведомявате за всички по-важни поводи из лоното на класиката!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vvvkkk на 08.07.11 23:55.

Дружество за разпространение на научни знания "Георги Кирков-Майстора"

http://www.schoenberg.at/index.php?lang=en

не точно по темата:

2011, април - 40 години от смъртта на Стравински

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

От осемгодишна възраст, Арнолд започва уроци по цигулка и композира първите си произведения за този инструмент. Поради безпаричие обаче продължава музикалното си образование чак на 21-годишна възраст, когато композиторът Александър фон Землински открива таланта му и започва да го подпомага и обучава в областта на контрапункта.

Ранните творби на Шьонберг са повлияни от романтизма. Първото му успешно произведение е струнният секстет „Просветлена нощ“ от 1899 г., изпълнен в типичния за Вагнер хроматичен стил на кратки мотиви, които се развиват в постоянна градация. Този секстет е и най-често изпълняваната творба на Шьонберг; благодарение на нея той получава преподавателски пост в Консерваторията на Щерн в Берлин, където остава до 1903 г.

От 1903 до 1907 г. Арнолд Шьонберг продължава експериментите си с хроматичната хармония; а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Антон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т.нар. Втора виенска музикална школа (първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).

През 1925 г. получава покана да преподава в Пруската академия на изкуствата, където остава до 1933 г., въпреки че от 1898 г. е последовател на лутеранската църква. Уволнен от нацистите заради своя еврейски произход, Шьонберг заминава за Париж, откъдето емигрира за Лос Анжелис, САЩ. Там Шьонберг създава някои от най-значимите си творби: „Четвърти струнен квартет“, „Струнно трио“, „Концерт за цигулка“, „Ода за Наполеон“, „Оцелелият от Варшава“.

Преподавава в Университета на Южна Калифорния и Лос Анжелиския университет (1936-1944), оказвайки влияние върху цяло поколение млади американски композитори. Приема отново юдейската вяра и написва няколко религиозни музикални произведения, сред които музикален съпровод към еврейската молитва „Кол Нидре“ за равин, хор и оркестър, и недовършените: оратория „Стълбата на Яков“ и опера „Мойсей и Арон“.

От wikipedia.org

Вълнуваща история на оцелял евреин от Варшавското гето през ВСВ.
Херман Прай е не само отличен баритон, но и притежава завидни качества на драматичен артист.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Началото на третата част на 15 симфония на Шостакович също е върху 12 тона, но композиторът категорично отрича принадлежността си към Нововиенската школа - "Вы что, думаете я подбирал на рояле?"...Най-ценното от цялата работа е гениалният цигулков концерт на Албан Берг,върти, суче - и накрая хорал от Бах...Също неговият "Воцек" и абсолютно непопулярната "Лулу" с великолепното "Остинато",връщащо се от средата огледално и ракоходно - абсолютно съвършенство!!!! И той умрял като куче, горкият...

В 14-тя симфония и в 12-ти струнен квартет също има дванадесеттонови построения. А Хиндемит казва, че може да се използват дванадесетте тона, но без да се изпада в "морската болест"(изразът е негов). Иска да каже, че използването на дванадесетте тона може и да не звучи атонално. Това, разбира се, е друго виждане с друга цел.

Той и Моцарт работи с 12 тона във финала на 40 симфония.

Да си спомним началото на разработката в 4 част - финал на тази 40 симфония. Една великолепна 12 тонова редица в унисон. И като резултат една невероятна модулация в отдалечена тоналност....

При първа възможност ще чуя цигулковия концерт на Берг.
Прочетох за смъртта му: на 50 години, нелепо: някаква зараза от ухапване от насекомо. Жена му даже рязала с ножица....
И Берг попада към хората на изкуството, към които изпитвам съжаление поради ранна и преждевременна смърт: Моцарт, Шуберт, Менделсон, Шуман, а и Пушкин, Лермонтов, Яворов, Дебелянов.......

Поразително! Дванадесет цели или половинки?

Брех! Аз пък виждам само 4 - до, ре, фа, ми и съответно модулирани няколко пъти, е ако не броим die zweite Stimme, където има още няколко тона. Командването занякои, музиката за други!

Скъпи Тридент,

Май сте гледали 41 симфония , а не ФИНАЛА ( 4 ЧАСТ ) на Симфония № 40 от Моцарт.....

Отворете партитурата в средата на частта. Там ще видите знаци за повторение. След това разгледайте първите 8 такта от началото на разработката. Те са в унисон в целия оркестър. След това има едно низходящо движение в терци в дървени. Разгледайте внимателно именно тези 8 такта от началото на разработката до терците ( цели ноти и половини ) в дървените. Тук другаря Моцарт прави една невероятна модулация от си бемол мажор ( в нея свършва експозицията ) до ла мажор. Двете тоналности са много отдалечени една от друга ако се вярва на специалистите по хармония. Пребройте тоновете! Вярно е че има две повторения, но такива работи се срещат и при либералните сериалисти. Просто той изрежда всички 12 тона в начупен мелодичен ход, който може да се сравни с някои неща на Берг например...... Та това е от мен. Моцарт не е новатор, но е първия който използва колажа ( 3 действие на Дон Жуан ) и случайно открива серията.......

Прав е Командора.Другия учебникарски пример е началото на "Фауст" симфония от Лист.Истина е,че и двамата стигат до тази идея по друг начин от Шьонберг.Винаги съм се възхищавал на композитори като него,Вагнер,Шопен,Дебюси...които измислят нов звукосвят...

Отдавна имам в дома си учение за хармонията/Harmonielehre/ издаван още преди първите му сериални композиции а именно "три пиеси за пиано". Забележете, че не пиша атонални а сериални композиции воден не от стилистични а по-скоро от чисто логични причини, защото съм смятал, че когато се говори за музикално изкуство то се състои от тонове а не от шум. И в този смисъл атонална музика е някаква измислица на некомпетентен музиколог от едно друго време. И Шонберг най-прилично си пише с тонове, но разлика от приятеля си Малер, не остава дълго в в късно-романичната изразност. Но въпреки това "Нощ на просветление" си остава забележително произведение в този насока, но не това е , което откривателя Шонберг е оставил след себе си. Преди всичко основно в неговата концепция за музика е парадоксалното, но изумително интересното сравнение между консонанса и дисонанса. В тази връзка на него му хрумва да изкаже тезата, че днешния консонанс е отлежал в съзнанието дисонанс. И в тази посока се изказва тезата, че процеса на приобщаване към интерваловато съотношение е всъщност процес по усвояването на самия звук чрез обертоновия спектър?! Разбира се колкото и да е спорна тази теория / а и не е тука мястото да се опишат всичките невероятни констатации/, но все пак от времето на ранния органум/онзи на Хукбалд/ до наши дни доста са се променили усещанията в музиката. Не мисля, че 12-тонната система /додекафонията/ може да се отнесе пряко към експресионизма като крайна деформация на гротеската, въпреки очевидните зависимости тя все пак е начин на мислене в музиката, който нямаше кой знае какъв успех за редовия любител. Дали е изпреварила времето си или просто е една прелюбопитна музикална кабалистика- не се наемам да коментирам! Но каквото и да е все пак се дължи на изключителния интелект на този велик човек- Арнолд Шьонберг.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.