При първа възможност ще чуя цигулковия концерт на Берг.
Прочетох за смъртта му: на 50 години, нелепо: някаква зараза от ухапване от насекомо. Жена му даже рязала с ножица....
И Берг попада към хората на изкуството, към които изпитвам съжаление поради ранна и преждевременна смърт: Моцарт, Шуберт, Менделсон, Шуман, а и Пушкин, Лермонтов, Яворов, Дебелянов.......

Поразително! Дванадесет цели или половинки?

Брех! Аз пък виждам само 4 - до, ре, фа, ми и съответно модулирани няколко пъти, е ако не броим die zweite Stimme, където има още няколко тона. Командването занякои, музиката за други!

Скъпи Тридент,

Май сте гледали 41 симфония , а не ФИНАЛА ( 4 ЧАСТ ) на Симфония № 40 от Моцарт.....

Отворете партитурата в средата на частта. Там ще видите знаци за повторение. След това разгледайте първите 8 такта от началото на разработката. Те са в унисон в целия оркестър. След това има едно низходящо движение в терци в дървени. Разгледайте внимателно именно тези 8 такта от началото на разработката до терците ( цели ноти и половини ) в дървените. Тук другаря Моцарт прави една невероятна модулация от си бемол мажор ( в нея свършва експозицията ) до ла мажор. Двете тоналности са много отдалечени една от друга ако се вярва на специалистите по хармония. Пребройте тоновете! Вярно е че има две повторения, но такива работи се срещат и при либералните сериалисти. Просто той изрежда всички 12 тона в начупен мелодичен ход, който може да се сравни с някои неща на Берг например...... Та това е от мен. Моцарт не е новатор, но е първия който използва колажа ( 3 действие на Дон Жуан ) и случайно открива серията.......

Прав е Командора.Другия учебникарски пример е началото на "Фауст" симфония от Лист.Истина е,че и двамата стигат до тази идея по друг начин от Шьонберг.Винаги съм се възхищавал на композитори като него,Вагнер,Шопен,Дебюси...които измислят нов звукосвят...

Отдавна имам в дома си учение за хармонията/Harmonielehre/ издаван още преди първите му сериални композиции а именно "три пиеси за пиано". Забележете, че не пиша атонални а сериални композиции воден не от стилистични а по-скоро от чисто логични причини, защото съм смятал, че когато се говори за музикално изкуство то се състои от тонове а не от шум. И в този смисъл атонална музика е някаква измислица на некомпетентен музиколог от едно друго време. И Шонберг най-прилично си пише с тонове, но разлика от приятеля си Малер, не остава дълго в в късно-романичната изразност. Но въпреки това "Нощ на просветление" си остава забележително произведение в този насока, но не това е , което откривателя Шонберг е оставил след себе си. Преди всичко основно в неговата концепция за музика е парадоксалното, но изумително интересното сравнение между консонанса и дисонанса. В тази връзка на него му хрумва да изкаже тезата, че днешния консонанс е отлежал в съзнанието дисонанс. И в тази посока се изказва тезата, че процеса на приобщаване към интерваловато съотношение е всъщност процес по усвояването на самия звук чрез обертоновия спектър?! Разбира се колкото и да е спорна тази теория / а и не е тука мястото да се опишат всичките невероятни констатации/, но все пак от времето на ранния органум/онзи на Хукбалд/ до наши дни доста са се променили усещанията в музиката. Не мисля, че 12-тонната система /додекафонията/ може да се отнесе пряко към експресионизма като крайна деформация на гротеската, въпреки очевидните зависимости тя все пак е начин на мислене в музиката, който нямаше кой знае какъв успех за редовия любител. Дали е изпреварила времето си или просто е една прелюбопитна музикална кабалистика- не се наемам да коментирам! Но каквото и да е все пак се дължи на изключителния интелект на този велик човек- Арнолд Шьонберг.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.