На 22 юни 1941 година фашистка Германия напада СССР, вследствие на което загиват милиони и разрушенията са огромни.
Още в началото на тази война великият Дмитрий Шостакович написва своята седма симфония, получила названието си "Ленинградска", съдържаща знаменитата тема на нашествието.

Иска ми се да приведа думите на композитора за тази творба:

"Седьмая симфония - это поэма о нашей борьбе, о нашей грядущей победе....Работая над симфонией, я думал о величии нашего народа, о его героизме, о лучших идеалах человечества, о прекрасньiх качествах человека, о нашей прекрасной природе, о гуманизме, о красоте."

Седмата симфония е изпълнена за първи път в град Куйбьiшев, сега Самара, под диригентството на С. Самосуд, а първото нейно изпълнение в чужбина е на Артуро Тосканини.
Седмата симфония е изпълнявана от такива големи имена като Кирил Кондрашин, Генадий Рожденственски, Мстислав Ростропович, Ленард Бърнстейн, Курт Мазур, Серджо Челибидаке, Бернард Хайтинг, Марис Янсонс, Нееми Ярве. Само преди няколко дни Симфоничният оркестър на Българското радио с Емил Табаков я изпълни в зала "България".

Но наибольший пропагандистский эффект Сталин извлек
из так называемых военных симфоний Шостаковича —
Седьмой и Восьмой, — которые появился во время Второй
мировой войны. Обстоятельства, при которых была создана
Седьмая, были оглашены по всему миру: первые три части
были написаны примерно за месяц в Ленинграде, под огнем
немцев, которые добрались до этого города в сентябре
1941 года. Симфония, таким образом, считалась прямым от-
ражением событий первых дней войны. Никто не учитывал
манеру работы композитора. Шостакович писал очень быст-
ро, но только после того, как музыка полностью оформля-
лась в его сознании. Трагическая Седьмая была отражением
довоенной судьбы и самого композитора, и Ленинграда.
Но первые слушатели не связывали известный «марш»
из первой части Седьмой с немецким вторжением, это — ре-
зультат более поздней пропаганды. Дирижер Евгений Мра-
винский, друг композитора тех лет (ему посвящена Восьмая
симфония), вспоминал, что, услышав марш из Седьмой по
радио в марте 1942 года, он подумал, что композитор создал
всеобъемлющую картину глупости и тупой пошлости5.
Популярность эпизода марша скрыла очевидный факт,
что первая часть — а в действительности, и произведение в
целом — полна скорби в стиле реквиема. Шостакович при
любой возможности подчеркивал, что для него центральное
место в этой музыке занимала интонация реквиема. Но сло-
ва композитора сознательно игнорировались. Довоенные го-
ды, в действительности полные голода, страха и массовых
убийств невинных людей в период сталинского террора, ри-
совались теперь в официальной пропаганде как светлая и
беззаботная идиллия. Так почему бы не представить сим-
фонию «символом борьбы» с немцами?
Воспоминания
Дмитрия Шостаковича

Абе вие срама нямате ли, и на такъв ден да се гаврите с паметта на 26 000 000 жертви на Великата отечествена война! Сигурно се снимахте и с "Джокера" и "Дядо си Коледа"...Пропаганда - коя ли PR агенция прати Шостакович не да се снима, а да дава месеци наред дежурства като пожарникар на покрива на Консерваторията...Реквием е Осмата, Седмата е могъщо жизнеутвърждаващо произведение, единствено по рода си...Ето заради такива "разбирачи" умря оперният плювалник, време е и този да се затъкне...

Фене, един господ знае откъде си изкопал това скудоумие. Че накрая и с подписа на Шостакович. Който уж говори за себе си.
Каквото и да ти е било намерението, тъпa хрумка, fen007.
Не АДСКИ ТЪПА, откровено просташка. Да не кажа, идиотска!
Казвам го.

Ето оттук е възможно да е взето :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PEHECAHC на 23.06.11 07:27.

Музиката е абстрактно изкуство. Вярно е, че понякога се използва и за политически цели, но винаги безуспешно, защото едно произведение не може да бъде отнасяно към предмети или явления от земния живот. Това е така дори независимо от желанието на автора. И в това е нейната сила и всеобхватност. Ако някой, който не е чел нищо за предисторията и тълкуванията на тази симфония, нима ще установи къде какво се изразява? И неговото възприятие би било най-истинско и обективно; т.е. - чисто музикално.

Седьмая симфония была задумана до войны, и следовательно, ее нельзя рассматривать как реакцию на нападение Гитлера. «Тема вторжения» не имеет ничего общего с нападением. Когда я писал эту тему, я думал о других врагах человечества.
Естественно, фашизм мне ненавистен, но не только немецкий фашизм, мне отвратительна любая его форма.
В настоящее время люди любят вспоминать довоенный период
как идиллическое время, говоря, как все было прекрасно, пока Гитлер не «побеспокоил» нас. Гитлер — преступник, это ясно, но и Сталин — тоже.

Свидетельство...

Аз не мога да се ангажирам с някакво крайно мнение, но споделям, че също съм чел на разни места (които ще издиря), за да мога да цитирам коректно, че 7 симфония всъщност в много по-голяма степен изразява тъкмо ужасът на довоенните години (времето на най-страшните чистки сред елита). Не казвам, че е така, а просто че е една възможност. Спомнете си 10 симфония!

Има обаче друго...на мен винаги темата за настъплението ме е поразявала не толкова с крешендото си и майсторската си организация, която създава действително едно невъобразимо впечатление. По-скоро ме е занимавал самият характер на темата - абсолютно банален, абсолютно глупав. Всичко започва съвсем не като тема на инвазия (бих дал за пример - спомнете си "Марс" на Холст! Ето това се казва инвазия), а като някаква лека пиеска за деца (Вижте и втората част на темата, където Шостакович цитира Лехар от Веселата вдовица (!!!). Спомням си, че първото чувство, което изпитах когато за първи път слушах симфонията беше, признавам си, недоволство, леко разочарование. "Така ли е изразена най-мащабната сухопътна офанзива в Световната история, така ли е изразен нейният ужас, нейната трагедия???"

Неволно тук си спомням за Шнитке и неговите експерименти с баналното...и си мисля - има резон в мнението, че Шостакович е искал да изрази не нахлуващите орди на Вермахта, а баналността на тоталитаризма - режимът, който не случайно роди т.нар банално зло (Х. Аренд) - зло невнушително, бюрократично, потайно, доносническо, захващащо обществото в стоманената клетка на контрола и прозрачността, от която няма измъкване. Така звучи и темата - непатетично, досадно, злъчно, надсмиващо се. Единствено крешендото - така мащабно конструирано в оркестъра - я прави в един момент заплашителна, зловеща....Човек сякаш се възправя срещу това банално зло на тоталитарните режими, извършено от обикновени, посредствени люде (а не архизлодеи), хора, които говорят едносрично, плоски, едноизмерни люде...(като А. Айхман например, отговорен за смъртта на милиони евреи, който на процеса си в Йерусалим, след години укриване в Ю. Америка, се оказва не някакво чудовище, а най-обикновен, абсолютно посредствен персонаж) И тогава човек се пита? Как е възможно това да се е случило? Как е възможно подобна баналност да бъде такова невъобразимо зло?

Това, пак казвам, са просто мои впечатления, никого не ангажирам с тях, нито пък настоявам, че са единствените възможни интерпретации. Просто ги споделям - като "един възможен прочит" (както казвахме в училище)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всъщност, дискусията има известни шансове да заприлича на снимката:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Историята е такава, каквато я напишат.....

Глупаво е да се вярва на писания на мошенници като Волков, който издаде фалшиви интервюта, уж направени с Шостакович. Просто времето, в което се появи този фалшификат беше мътно, имаше глад за политически сенцации и ловкият измамник Волков направи пари на гърба на Шостакович. И "рибите" сега го цитират и защитават "политически" тези. Тук се появи една мъдра реплика от уважавания от мен Противосложение ( не ми работи латиницата на компютъра, за да го изпиша) Всичко, което описва чистата инструментална музика с думи е спекулация

Бях на 11 години, когато чух за пръв път на живо втората симфония на Онегер Въпреки липсата на изначална култура, музиката ме порази. Във финала си представих развълнувано море Никога няма да забравя разочарованието, което изпитах, когато прочетох в къщи програмата и от нея научих, че темата на симфонията била борбата на французите и на окупирания Париж срещу хитлеристите....

Всеки човек и творец изпада в депресии. И Шостакович и Прокофиев са имали по Сталинско време трудни периоди за творчеството си. Но именно по Сталинско време ( а Шостакович и след смъртта на Сталин ) тези двама колоса са имали стандарт на живот, който техните колеги в Западна Европа и САЩ, не са могли дори и да мечтаят.....

Прокофиев се завръща в Русия от Западна Европа. Шостакович при многобройните си пътувания е можел винаги да имигрира. Глупаво е да се приписва дисидентска позиция на хора, издигнати от властта на пиедестал, по отношение на стандарт на живот. Прокофиев е бил студен и делови човек като Стравински. Тях обществените дела не са ги вълнували. Дори такива страшни бедствия като Втората световна война са ги оставяли равнодушни. Шостакович е бил пълната им противоположност. Остава в Ленинград,вместо да се евакуира като другите.

Седмата симфония е едно много силно произведение. То е акт на гражданска позиция по отношение на войната и няма нищо общо с фалшивата теза на Волков за дисидентство..