Слушах примера, който цитирам най-отдолу (невероятно изпълнение, но това е друга тема!) и останах възхитен: Klaudio Abbado се нуждае от половин минута за да се върне в реалността след края, публиката изчаква търпеливо преди да аплодира него, оркерстъра и великолепната Magdalena Kozena (в която се влюбих! :-)) ). Какъв контраст с това което се наблюдава у нас! Някои нямат търпение и викат "Браво", други не познават произведенията и ръкопляскат преди края или между частите... Време е да възпитаме и нашата публика! Как да стане това? Трябва търпеливо да напомняме на всички по-млади роднини и познати: Никакво ръкопляскане докато диригентът държи ръцете си вдигнати! Отнася се най-вече за публиката на Радио оркестъра (който е великолепен!). За разлика от публиката на Филхармонията, която си заплаща входа и влиза целеустремено в залата (обикновено), тази на Радио оркестъра се състои (не цялата, аз също и принадлежа!) от голям брой братя, сетри, братовчеди и колеги на музикантите, предимно млади хора), които влизат (с покани за двама!) често за да видят своя кумир, а не заради програмата. (Наскоро обаче и на концерт на Филхармонията публиката се опита да да ръкопляска между частите на първата на Mahler!) Има и още една причина. Част от публиката се притеснява да не би музикантите да приемат за неуважение мълчанието след края и бързат... За това трябва да приемем правилото, че диригентът е ръководител на мероприятието (извинявайте за думата!) както един парад се води от офицер и всички изпълняват командите му. И така: Ако не познавате произведението, не бързайте, гледайте диригента и изчакайте да отпусне ръцете си! Обяснете го на всички по-млади приятели и роднини! Мисля, че положението може да се промени за 1-2 години! Ако съм обидил някой, моля за извинение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от see|(er на 30.04.11 03:37.

Нали няма да се сърдиш за няколкото въпроса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз мисля, че темата е актуална. Но безразборните аплаузи далеч не са "патент" само на нашата публика, а просто на слушатели, които не са запознати с специфичните особености на музиката. В Брюксел и то в "Palais des Beaux Arts" съм бил свидетел как се пляска между частите, като особено фрапантен беше случая с третата част на 6 симфония от Чайковски, която се възприе от аудиторията като последна. Затова, наистина не е зле, да се възпитават тези, които са дошли за първи път в залата, или случайно попаднали в нея. Аз категорично смятам, че например публиката на Нов симфоничен оркестър далеч не е професионалната публика от камерните концерти /доколкото останаха вече дори и в София/. Но това не значи да се отнасяме презрително с нея. Колкото и да имат отегчени физиономии, не бива да забравяме, че някои от тях ще се върнат отново, този път да чуят нещо, което ги е впечатлило. И заради тях си струва да се помисли. Обявяването да не се пляска между частите на сонатно-симфоничния цикъл не бива да шокира чак толкова тези, които знаят това правило, както не шокира и фактът, че се моли публиката да изключи мобилните си телефони. Техният неприятен "звън" е също толкова неприемлив, колкото и непремерения аплауз.

Спомням си, че съм чел в едно писмо на Моцарт към баща му, че на публиката много се харесала втората част на някой-си от пиано концертите му и толкова много аплодирали след нея, че трябвало да я изсвири още 2 пъти... Не съзрях в думите му укор как са могли, некултурниците му с такива, да покажат впечатлението си по този невъзпитан начин...
Защо тогава по време оно е било ок, а сега да не е??? Музиката ли се е променила? Защо по време на оперен спектакъл е нормално да се аплодира след добре изпълнена красива ария? Или и там е невъзпитание?
Бих казал, че публиката трябва да се образова "вкусово" - далеч по-голям проблем виждам в това какво (като изпълнение) се харесва - често чиста проба халтура скрита зад далеч по-професионална реклама...

Да, наистина това което казвате е верно. Но сонатно-симфоничния цикъл със своите 3 или 4 части е една драматургия. Изграждането му е свързано с единство на мисълта и няма логика да се ръкопляска преди края. В романтичните симфонии, често в четвъртата част има реминсценции от предни части, което показва единството на авторовата идея. А за Моцарт, ами точно тогава сонатната форма започва да се развива, критерият за аплауз е бил различен. Преобладаващите аристократи са диктували често модата на развитие на музиката. А че Моцарт ги е изтърпявал-да, налагало се е. От това, че на баща си не писал дали му харесва или не, не мисля че можем да съдим толкова меродавно.
Колкото до това, дали едно изпълнение е убедително като вкус, стил и професионализъм, това вече е доста по-висша класа образование, което за момента не виждам как ще се осъществи в нашата страна. Ние сме щастливи да отдалечим хората от чалгата, а за другото-може би в някой следващ живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mного е интересен финала на първо действие на Бохеми с клайбер в ла Скала. Свършил дуета с прочутите дота зад сцена има няколко такта с тихи струнни и леки флажолети в арфата. Някой се опитва да плясне и цялата публика -шшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшш. Когато и последния тон отзвучи един от logioneto се провиква adessssssssssssso! Може да се чуе на диска.

Моцарт казва и - Най много ценя безшумният аплауз когато излизам да дирижирам (от чембалото ) Вълшебната флейта.

Urtext, последното ти изречение е съвсем справедливо!
Все пак.
Ростислав го каза, само ще допълня. Една ария на Росини или Моцарт може да е съвършен бисер в целия наниз докрая, а в една симфония (примерно) как да получим разделението без да я унищожим? Иначе щяхме да четем и изучаваме отделни избрани глави от математиката, което е съвършената гаранция, че ще си останем най-малко неграмотни в областта на "смятането".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Попаднах нейде из дебрите на добрата стара Англия на един фестивал на английската художествена песен, като повечето от предложените произведения бяха цикъл песни, разбира се с изпълнители от най-високо качество и като организация също. Публиката не беше никак случайна и въпреки това в програмата беше написано..аплаус?! Колкото и да са непознати въпросните цикли организаторите са помислили и за това за да не би някой в просъница да изрази неуместно определената си типична английска учтивост в неподходящ момент. Защо пък и да не се помисли в тази посока в програмите на концертите. Лично аз не бих се обидил, ако има едно дискретно насочване към по-неосведомената част от публиката или пък/защо не/ и към случайно попадналите там хора. Нека да я кристално ясно очакваното поведение към неосведомения пък нека той да си търси/ако има желание/ причината за такова развитие. Не смятам, че това ще е вид профанация ако има бегли насоки в това направление.

Нещата не са нито добри, нито лоши а само мисълта ги прави такива.

От сайта на Наксос:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите