|
Най-доброто, което може да му се случи на човек през пролетта, е да отиде на очакваните цяла година Мартенски!
16 март – Откриване на Фестивала
Бетовен, Концерт за пиано 2
Малер, Симфония 5
Ларс Фогт, пиано
СО на БНР, Емил Табаков
Този Фогт е симпатяга, има добра биография, която у нас е неизвестна. Докато слушах веселото му изпълнение, си представих как Фридрих Гулда на младини прави Моцарт. После, в текста от програмата ми допадна това, че намерих себе си в редицата на първосигналните, разпознали Моцарт в Бетовен. Със същия успех обаче установих, че нищо не съм разбрал от прогресията на Бетовен във Втория. Истината е, че не съм се замислял.
Не ми е известно какви лишения или катаклизми е изпитал Табаков в скорошното си гостуване в Йоханесбург и как сега му се отразяват тези натрупвания, за да има смелостта да прави Малер. Нещо такова съвсем не имагинерно, беше написано и подкрепено в клуба по повод Софийските криволичения на 5-тата.
В Русе и траурния, и бурята излезнаха превъзходно, зададоха пътя, в скерцото се случиха удивителни пианисими, адажиетото с арфата ни отнесе с прелестта си, а финалът беше великолепен. Всичко това в едно цяло.
Този път Радиото и Табаков надминаха себе си. Публиката оцени с възхищение това!
Страхотен старт на Фестивала!
17 март, зала Европа
Шьонберг, Желанието на любовника (Смесен хор, мандолина, кларинет, цигулка, чело)
Малер, Песен за земята (Преработка на Шьонберг и Рийн за алт, тенор и камерен оркестър)
Ансамбъл Музика Нова, хор "Проф. Васил Арнаудов", Драгомир Йосифов
Солисти: Олга Михайлова – Динова, Мартин Хощетлер (Швейцария)
Концертът започна с кратко експозе на диригента, който ни представи на пианото и няколко съвсем кратки, малки скици от Шьонберг.
Името на Музика Нова е достатъчно, за да те накара да гадаеш не дали, а с какво ново ще ни изненадат. Изключителни професионалисти!
Макар и в този камерен вариант, толкова чувствен Малер, разчиташ идеята на текста във всяка една отделна част и следваш изумителното пренасяне извън времето. А може би точно заради времето, в което живеем, в края на Сбогуването притихналото сърце очаква своя час и знае, че пролетта ще разцъфти отново земята. Вечно, вечно, вечно...
Публиката остана дълбоко благодарна за този финес, а лицата на артистите накрая грееха. Защото знаеха какво са направили и получиха реципрочност от слушателите си. Страшно обичам подобно сливане.
Такъв концерт може да измисли и направи един Драгомир Йосифов!
Зала Европа в Доходното здание се оказа бившата истинска зала на театъра, сега й беше "премиерата" в новото амплоа. Красива зала с несъмнени качества!
18 март, Доходно здание
Росини, Вилхелм Тел – опера в 4 действия (в случая имаше редукция)
Хор, балет и оркестър на Държавна опера – Русе, Смесен хор „Дунавски звуци“
Найден Тодоров
Росини сякаш се е увлякъл в последната си опера. В скоби да отбележа, че след това е живял още 40 г.
Та тук, писал, та се късал. Като за последно. Не казвам, че нотите са твърде много, но дали е усетен баланса в драматургията? В повече от половината от действието се настройваме за нещо очаквано и познато от легендата за швейцарския герой. Подготовка, идваща множко. Едни любови и намеци, прикрити или не съвсем, за сложни и оказва се непреодолими, чувства. Еднн флуиди, че тиранът-окупатор дебне наоколо, националното чувство за независимост (по-скоро гордостта на планинците) е накърнено (заради едно убийство), не спи и съдбата неминуемо вещае драма. Изведнъж оборотите скачат и динамиката става неудържима. Вилхелм Тел се явява, пада на колене пред силата на жестокия австрийски наместник, после решава друго, развихря се с ябълката и накрая за нула време застрелва Геслер. Допускам, че на режисьорът (май швейцарец) това решение на тагадък, щом го е направил по този начин, му харесва. Но за мен не беше убедително.
В сценографията имаше едно (1) добро решение. Не знам как точно да го опиша. Нещо като полегата стена, която с маркираните върху нея профили ни внушава представа за алпийски върхове. С малко повече въображение Токаджиев можеше да превърне върховете на скалите (и) във вълни на жестокото езеро. Уви. Останалите сценографски решения откровено ме разсмяха – едни картинки, нарисувани гротескно първолашки, спускани от тавана. Които трябваше да маркират смисъла на обстановката, за да не се обърка публиката. Нарисуван пламък – значи нещо гори в селото, в душите, в света. Знак за светкавици – буря в небето, драма на земята. Герб с двуглав орел – оповестява идването на австрийците. Луна – потайни действия през нощта, когато всичко е заплетено и търсим решение как да развържем светлината. И т.н. Разбирам финансовия недоимък, но така се отбива номера и се обижда зрителя.
Сивеещото облекло на швейцарските селяни беше донякъде приемливо на фона на автоматчиците с бляскави каски (отдавна не е оригинално). За капелата, папионката и загащения пуловер на Геслер/Пламен Бейков нямам думи.
Изключителна всеотдайност на Найден Тодоров, оркестъра и хористите - взрив отначало до край!
Добри думи за балета, включително малките, браво на тях!
Към певците-солисти, както се казва, съм със смесени чувства. С лична симпатия към Матилда и Джеми (вкл. актьорската йм работа), и Геслер.
19 март, 11 часа, зала Европа
Васил Казанджиев, Струнен квартет 4 (премиера)
Шостакович, Струнен квартет 3
Квартет Фрош
Новият квартет на Казанджиев е посветен на изпълнителите. Началото беше сякаш мозайка изпълнена с безброй фигури, които танцуват със загатнати воали, а по-нататък разкриха и очертаха ясни силуети.
Винаги съм се чудел защо Шости завършва 3-ия квартет с Модерато, но пък и винаги съм го очаквал нетърпеливо. Очарован съм от изпълнението на музикантите от Фрош.
Преди две години ги слушах на Звук и връзка , бяха зашеметителни. Младостта доказа, че не е порок, публиката пожела бис и чухме Полка на Шостакович.
19 март, 19.00 часа, Доходно здание
Бах, Моцарт, Шуберт, Шопен
Паул Бадура- Шкода
Много са умилителни тези концерти, помним Хоровиц в Москва и Алдо Чиколини за 85 год. му (излъчиха го по Мецо). Името на Бадура често беше споменавано по Националното радио през 70-те на миналия век. Доживяхме да го чуем на живо в Русе. Отначало ме беше страх, тръпнех възрастта да не го подведе, във втората (само Шопенова) част обаче тази Стихия не остави никакво съмнение за класата си!!! Голям сладур, два биса, цялата зала на крака!
20 март, 11 часа, зала Европа
Йохана Возни, Дитер Аман, Луиджи Ноно, Драгомир Йосифов
PHACE I CONTEMPORARY MUSIC
Симеон Пиронков - син
Мъчно се коментират този род представления. Не е за непросветени като мен. Вероятно това обяснява донякъде недостатъчния интерес на публиката.
Все пак Мобилните елементи на Й. Возни ме привлякоха, заигравката в заглавието на Др. Йосифов се усети в музикалния текст, а двете цигулки на Л. Ноно, които буквално ни показаха какво означава "Трябва да се върви, сънувайки", ми взеха акъла.
Симеон Пиронков е събрал състав от супер музиканти. Това не може, не бива, да се пропуска.
Отлична организация на Фестивала, добро информационно осигуряване, препълнени зали, изкупени билети докрая.
Не стана ясно само какво е "медийното партньорство на БНТ" след като не отразяват феста, даже по най-наглия начин спестиха откриването...
Добре, че има и БНР.
|
