Снощи в програмата на конерта на СО на БНР бе изпълнена и ораторията "Коледа" от Константин Илиев (1924-1988). Това бе истинско събитие в музикалния живот на София. Много рядко се включват в редовните програми такива творби - сложни, проблемни и стойностни. Това е и първото изпълнение в София. Досега ораторията е изпълнявана само в Русе. Съставът й е малко необичаен за традиционно настроените слушатели: соло тенор, соло бас, говорящ глас, смесен хор, ударни (7 изпълнители) и два рояла. Изпълнението беше чудесно, а хор "Проф. Васил Арнаудов" от Русе с диригент Драгомир Йосифов отново показа, че е най-добрият по нашите географски ширини. Това вдъхва някаква надежда, че хоровото дело все още живее и дори се развива, макар и на изолирани места.

Малка поправка: премиерата на "Коледа" е в София през декември 1985, струва ми се. След това е изпълнена в Русе, и двата пъти под диригентството на Веселин Байчев, който е както се казва подбудител на пиесата, и комуто тя е посветена.
Но така или иначе тази светла, фантастична оратория трябва да живее по сцените ни. Тя, и "Коледа" от Димитър Ненов - това са нашите WеihnachtsOratorium-и.

И малко допълнение: ораторията беше изпълнена след това и във Видин, и във Вроцлав на фестивала "Vratislavia cantans", и беше записана студийно в Радио София. Чест прави на Драгомир Йосифов и Емил Табаков, че след 25 години я измъкнаха от забравата и то по един чудесен начин. Искаше ми се само малко повече "плът" в мъжкия хор, защото тя е за два хора, а също така и повече артистизъм от Царя (говорещ глас, а не четец).
Един факт, предизвикващ недоумението на изследвачите: на афишите и програмите тогава, како и насигнатурите на каталога на Радиото стоеше заглавието "Коледари", защото проф. Георги Робев, който беше патрон на изпълнението (като председател на СБМ и на "фестивала" Декемврийски музикални вечери) се уплаши и посъветва ораторията да бъде прекръстена. Затова и към финала, където има текст: "... и да славят млада Бога!", има толкова много шум от инструменталния състав, - за да не се чуе и разбере текста от шпионите на ДС.
За тези, които не са били на концерта - в състава има и арфа, която играе много голяма роля в създаването на звуковата атмосфера.
Само бих помолил Драго Йосифов да не работи и да не пее от манускрипта, който е написан с мек молив и много лесно се размазва. Константин не обичаше такива неща.
Ораторията беше поръчана и платена на автора, както и голяма част от разноските по турнетата, от завод "Агромашина" с директор инж. Стаменов и директор на Културния дом при завода Елена Баранова. А хорът имаше собствена репетиционна зала с роял "Стейнуей" закупен от първия следвоенен директор на завода инж. Иван Казанджиев, баща на академик Васил Казанджиев.
Е...това беше Русе някога.

No Rachtanonov 3 s franceto i Tabakov beshe, meko kazano, ugasno!

Да,"Коледа"беше едно много приятно откритие за мен,изпълнителите бяха подходили много сериозно и отговорно.Що се отнася до Рахманинов-уви-скука и хаос...

Според мен, смисълът на снощния концерт бе "Коледа" на К.Илиев. Първата част (Трети концерт на Рахманинов) - наистина кошмарно. Солистът - под всякаква критика; оркестърът съответно - унил и също безпомощен. Стравински - труден хап за оркестъра. Повърхностно и неартикулирано изпълнение, дължащо се според мен преди всичко на диригентското несигурно присъствие. "Коледа" - браво! Вдъхновено и съдържателно музициране (впечатли най-вече хорът, отново - да благодарим на Др.Йосифов) осмисли присъствието ни в зала "България".

В единственото по рода си наше предаване, Контрапункт, предложението на водещите за редовното седмично, както те го наричат "малко интелектуално упражнение", иначе казано музикалната загадка на вечерта, този път беше Коледата на К. Илиев. Освен записите в началото и края на предаването, разказаха историята на създаване на творбата - ролята на Веселин Байчев, както и говориха за изпълнението на заводския хор. Очаквахме Др. Йосифов да гостува в студиото, но се разбра, че ангажимента с подготовката на концерта е взела превес пред драгия слушател. Изненадващо за мен, в телефонните обаждания тази сряда се включиха толкова познали, колкото никога досега не е имало. Не съм от категорията редовно звънящи по каквито и да било станции и медии, но за честта на клуба, този път се включих и аз. Почетното второ място ми осигури пропуск за двама. Не че нямаше да отида на концерта и без това .)

След пастелния донякъде и не съвсем убедителен Рахманинов 3 на французина, и след скучното упражнение на Стравински върху Бах, Коледата на Константин Илиев дойде като взрив!
Не разбрах какво е продиктувало да се смени порядъка на програмата, но попадението финалът да е с българското се оказа съвършен!
Първото, което си помислих след концерта - абсолютно оригинално като структура и препълнено с драматургия произведение. Липсваше ми текста, хубаво би било да го имаше в програмата. Нали по навик чета на другия ден тези програми, видях днес и намерих липсата. На фона на случилото се в петък, това да ни е кризата
Дълбоко благодаря на изпълнителите!

Аре да критикуваме, пък дали имаме представа от третият концерт няма голямо значение. Как разбра Нихмед, че диригентското присъствие е несигурно, не е много ясно!! Ама поне приказка да става.

Аз пеех в този хор и познавам лично другарката Баранова. Тя беше и шеф на синдикалния дом, наричан либовно в Русе Д'ома на Културата а сега кой знае защо Зала Филхармония. Там сега е пълно с филхармоници!

Слушайки и гледайки, така разбрах. Как иначе?