|
|
|
Тема
|
Концерта в СБК, 22 ноември
|
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
| Публикувано | 24.11.10 01:01 |
|
|
Понеделник, в изпълнената докрай зала на СБК (без да се "пука по шевовете"), имаше 5-6 празни стола на първите редове. Правостоящите бяха избрали да останат отзад, до вратите на входа.
Димитър Цанев, пиано
Програма:
Драгомир Йосифов – Шест пиеси за пиано, 1987
Велислав Заимов - Дванадест пиеси за пиано, 2008 (1-во изпълнение)
Георги Арнаудов – Sound Wrapping II, 2009
Юлия Ценова – Triptych for Keyboard, 1996
Ако не бях видял случайно афиша преди седмица и някой би ми разказал после какво се е случило, навярно утехата към мене си щеше да бъде само учтива. В смисъл, ех, ще има пак...
Може и да има, имало е (бил съм), няма съмнение. Но, точно тази вечер, дали?
Предизвикателството се появи в програмата.
Различни композитори, с различно мислене, с еднакво търсене на целта – обекта. Кой е той, авторът с неговата мисъл или слушателят? По-скоро двете заедно.
За първи път слушам този пианист.
Впечатлението ми е, че се отнесе напълно сериозно към авторската музика. Но сякаш му пречи собствената, затаена емоция. Ако не беше тя, можеше да освободи рамката и да извади нееднаквото.
Всички произведения носеха оригиналното в себе си. Кратката форма на Д. Йосифов с великолепните Хорална прелюдия и Мото Перпетуо, разказаното в изключително единство (от начало докрай) на В. Заимов, типичните страхотно симпатични закачки на Г. Арнаудов и заковаващите Тройни изображения на Ю. Ценова.
Като си тръгнахме, Малкият (за първи път му е) беше озадачен, че ТАКАВА музика получава ТАКОВА възприятие и одобрение от публиката. Предложих му да седне на пианото и да се пробва на най-лесното, да напише Моцарт
Тази вечер ми каза, че когато има хрумки, го избива на същото. Кое, попитах.
Ами като онова в СБК...
пп
Като видях присъстващите в залата, малко се нацупих от предимно професионалната публика. После мернах някои други приятели-обичащи там и се успокоих, не бяхме съвсем сами.:)
ппп
Не го написах в заглавието на темата нарочно. Но този Концерт за мен беше събитие, със стойност!
Редактирано от Oблak бял на 24.11.10 01:14.
| |
|
|
|
Вие, уважаеми Облак, сте установили, че този пианист се е отнесъл напълно сериозно към авторската музика. А чували ли сте някога пианист, който да не изпълнява авторска музика? Каква друга музика въобще би могла да се изпълнява? Има ли музика без автор? Може би според Вас пианистите обикновено си изпълняват някаква друга музика, която няма автор и затова най-често се отнасят несериозано. Тук обаче случаят е бил друг: този пианист, когото Вие за първи път слушате (него не го рекламират по Classic FM), си позволява да изпълнява музика, която има и автори; при това 75% от тях - живи. И ако тези 75% са присъствали (това трябва да се провери) в изпълнената докрай зала, са породили най-вероятно стаена емоция у изпълнителя, която му слага рамка и му пречи да извади (от къде да го извади такова нещо?) нееднаквото. Вие бихте могли да станете музикален психолог. Особено ако продължавате да посещавате подобни концерти. Ето още едно ново поприще, а и защо не и още един специализиран клуб?
| |
|
Тема
|
Re: Концерта в СБК, 22 ноември
[re: Oблak бял]
|
|
| Автор |
haffner (минаващ) |
| Публикувано | 24.11.10 09:24 |
|
|
Приятно е да се четат такива неща. Не като участващ автор (75% жив ) го казвам.
Написаното изразява, а и - надявам се - ще формира едно ценностно отношение, което придава смисъл на усилията...
По дефиниция напразни.
Действително, моментите в които в СБК може да се чуе музика (Музика) сякаш се поувеличават.
P.S. А и много се радвам на критични, активни слушатели, опитвам се и аз да бъда такъв. Не любя особено копиеносци и щатни акламатори. Сладко е трудно да харесаш нещо - то да се дърпа, ама и ти да се съпротивляваш...
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от haffner на 24.11.10 13:30.</EM></FONT></P>Редактирано от haffner на 24.11.10 13:30.
| |
|
|
|
Бях на концерта и с удоволствие го излушах, защото в програмата имаше 100% качествена музика и автори. Видях и много млади хора и се зарадвах. Още повече се зарадвах на правостоящите и отворените врати, зад които също имаше слушатели.
В никакакв случай не искам да критикувам авторите, които много уважавам. И тримата освен великолепни музиканти са и свръхинтилигентни хора. Мисля, че всеки можеше да даде кратка писмена информация за произведенията си в програмната брошурка. С пет-шест реда. Особено Велислав Заимов, който винаги е някакси загадъчен, а когато съм го слушал да говори, не съм чул нито дума, в която да не се долавя енциклопедична култура, смисъл и дълбочина. Казвам това, защото някои автори са безпомощни, когато пишат думи. И наистина тогава е по-добре човек да остане само с музиката им. Но тези тримата са на Ти и със словото и затова им пожелавам в следващият им съмвместен концерт да не са толкова скромни...
| |
|
|
|
а сега може ли малко по-конкретно твоите лични впечатления от концерта?
| |
|
|
|
Е, ти направо ме уби.
Не че съм сигурен доколко те разбирам, но това е вероятно, защото съм 25% мъртъв.
И това трябва да се провери!
| |
|
Тема
|
Re: Концерта в СБК, 22 ноември
[re: Koмaндopa]
|
|
| Автор |
nimet (новак) |
| Публикувано | 27.11.10 00:35 |
|
|
Димитър Цанев има огромен опит в интерпретацията на съвременна музика. Също - по-специално - на български композитори. На въпросния концерт изпълнението му бе - най-меко казано - убедително и завладяващо. На концерти с подобна програма изключително значение има ролята на интерпретатора (не, че при традиционна програма тази роля не е важна - просто тук спецификата е по-различна). Концертът се получи, подборът на композиторите бе много удачен (всички са без съмнение талантливи, стойностни, с ярък авторски почерк), а публиката - компетентна и добронамерена. За тази концерна сполука основната заслуга бе на изпълнителя - без неговата компетентна и ярка интерпретация подобен резултат е нереализуем.
| |
|
Тема
|
Re: Концерта в СБК, 22 ноември
[re: nimet]
|
|
| Автор |
Oблak бял (пристрастен) |
| Публикувано | 28.11.10 22:39 |
|
|
Едва ли ще кажа допълнително нещо ново.
Хващам се за думите на Хафнер за критичните (не критикантстващите) слушатели и неотменните копиеносци.
За толкова години, навярно и аз съм изпадал в изкушение да хваля приятели, познати, и обратно. Макар да е съмнително да е било съвсем безкритично. Много добре помня подобни случаи с различни изпълнители, които са ми близки и не съм им спестил някои кусури, да ги наречем. Но не е невъзможно да се случи и преодоляване на границата, нормални хора сме. Общо взето споделям субективни (нормално) настроения в клуба така, както съм ги усетил обективно по време на концерт.
Controsoggetto, на когото дължа извинение за несериозната ми реплика към него (но на тези "живи" проценти се смях искрено от сърце), зададе смайващ въпрос:
- От къде (пианистът) да го извади такова нещо? Нееднаквото..."
Този въпрос го получих, след като ми беше разяснено пространно, че няма музика, която да не е Авторска...
Там е гвоздеят, кучето или, както и да го наречем.
Освен да слушам, от години имам навика да наблюдавам много внимателно изпълнителя. Нямам съмнение, че в присъствието на Димитър Цанев срещнах един подчертано интелигентен пианист. Настоявам обаче, че в интерпретацията останах с усещане за един композитор, а не четирима различни АВТОРИ.
Или ако погледна думите ти за тях с - "ярък авторски почерк"!
Това исках да кажа с първия си постинг, в частта за изпълнението.
А вечерта за мен ще си остане Събитие, в частта Автори.
Кое е по-ценното от двете, без да ги противопоставяме, е много добра тема за разговор.
| |
|
Тема
|
Re: Концерта в СБК, 22 ноември
[re: Oблak бял]
|
|
| Автор |
nimet (новак) |
| Публикувано | 30.11.10 00:18 |
|
|
Ще се съглася, че можеш да чуеш един композитор, при положение че си очаквал да чуеш четирима автори. Това е твое право. Всеки слуша със собствена нагласа, и това е добре! Аз пък чух това, което чух (доколко ми е познат изпълнителят, е отделен въпрос - наистина обаче слушам негово изпълнение не за първи път, имало е и други поводи - в "Нова българска музика", "Пианисимо"; помня преди известно време концерт с цикъл на Месиен). Чух едно честно и аргументирано от изпълнителска гледна точка представяне на качествена музика; ясно разграничих Велислав Заимов от Юлия Ценова например, за мен този въпрос не е стоял изобщо - познавам поне отчасти тяхното (както и на другите двама композитори) творчество, съответно почерк - или стил, ако ти харесва повече. Това е моето мнение, не го налагам на никого в никакъв случай.
| |
|
|
|
|