Италия остана без кина и театри
23.11.2010


В Италия вчера останаха затворени концертните зали, театрите, кината, цирковете и снимачните площадки – стачуваха над 250 хиляди актьори, музиканти, режисьори, клоуни и всички онези, които са обрекли живота си на индустрията на представлението, предаде нашият кореспондент Румен Михайлов.

Хората на изкуството скръстиха ръце в знак на протест срещу предвиденото в проектобюджета на страната за следващата година съкращение на държавната субсидия за сектора в размер от 288 млн. евро. В Рим и в някои по-големи градове се състояха протестни манифестации, които бяха организирани от трите основни италиански синдиката. На митинг в Милано за неволите на певци, балетисти и музиканти говори административният директор на прочутия оперен театър „Ла Скала” Стефан Лиснер.

С лозунги и речи стачниците поискаха освен запазването на държавна субсидия за индустрията на спектакъла също така данъчни облекчения за сектора, пълни социални осигуровки на заетите в него, пълноправни трудови договори.

MONITOR

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Справедливо е да се отбележи, че проблемите са глобални. И по-добри театри и оркестри от нашите имат големи проблеми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"С лозунги и речи стачниците поискаха освен запазването на държавна субсидия за индустрията на спектакъла също така данъчни облекчения за сектора, пълни социални осигуровки на заетите в него, пълноправни трудови договори."

...стачуваха над 250 хиляди актьори, музиканти, режисьори, клоуни...

В България същите бяха под 4000 (общо!) преди съкращенията през лятото.
Приемайки, че Италия има население приблизително 60.000.000, а България 6.000.000, следва, че в България хората на изкуството би трябвало да са не между 3 и 4 хиляди, а към 25 хиляди...

Да, кризата е навсякъде, но измеренията и са различни...

Запазил съм две впечатления от "музикалната картина" на Италия.
По Класик ФМ слушах преди години изказване на Пламен Джуров за турнето на "Софийски солисти" из Италия. Каза, че във всеки град, незвисимо от големината му, има театър, концертна зала и други културни учреждения.
Имам и едно друго впечатление, за съжаление, не си спомням източника.
Става въпрос, че в родината на музиката, музикалното образование било много слабо. Излиза, че "кризата" в /музикалното/ образование е посевместна.

Мдаааа.... А на никой ли не му прави впечатление, че те са се вдигнали? Едновременно? Че не са се снишили, чакайки бурята да премине както ние го правим?
Питам се къде са прословутите театрални синдикати, а музикалните ни дейци?
Къде са КНСБ и другите безполезни хрантутници?
Някоя от тези страни заинтересувала ли се е поне що за секира ни готвят с очаквания нов закон за сценичните изкуства? Знае ли някой от нас какво се мъти в чиновническите тикви в министерството? Защо трябва да стоим и да се надяваме, че в новоприетия закон, примерно, актьорите или музикантите няма да могат да имат твърди договори, а ще ги наемат от сезон на сезон? Или да въведат делегираните бюджети, което означава смърт за театрите в страната?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите