Реформа и независимост, Контрапункт / Култура и изкуство / Класическа музика

Мъка, мъка, но в това предаване имаше и весели моменти все пак. Особено след проникновенното откритие, че оркестрите с орязан състав вече нямало да могат да свирят българска музика - голям смях падна в нашата къща. Щото се сетихме за изобилието от български заглавия в концертните програми и оперни афиши през последните 20 години. Или пък след логичния извод, че с т.н. „Реформа” окончателно се дефинирало разделянето на „софийска симфонична култура” и друга. Та софийски оркестри досега най-редовно изнасяха своите концертни програми и в провинцията, нали? И разбира се – с подобна регулярност и провинциалните офд-та най-редовно доказваха я в зала „България”, я в зала 1 на Ендекато на културата че и те не са втора ръка състави. Нали така беше досега? Или греша?

Трогателно-симпатичен е Bелислав З. в констатацията си, че т.н. „Реформа” в музикалните институции трябваше да тръгне от музикалното ограмотяване и възпитание в училищата, общообразователните и специализираните (т.е. музикалните), а не от оперните театри и оркестрите. Само че трябваше B.З. и да продължи с расъжденията си още малко, минутка-две само още, за да изведе очевадната диагноза, че всъщност ние днес възпитаваме (все по-трудно и неуспешно) и като следствие произвеждаме (все по-лошо и некачествено) чужд музикален продукт. Стока (в повечето случаи менте) която няма пазар у нас. Отличниците от горните „възпитание и производство” естествено бягат навън и се пласират добре – нали за това са се трепали - да са отличници, та да избягат. Т.е. обрулената ни държава плаща години наред, за да създаде и възпита инструменталист или певец (изпълнител), който друга държава сетне наготово ще ползва. Пък тройкаджиите и слабаците – тука. Щото не свирят и пеят добре Бах, Моцарт, Bерди и компания ... които са нужни и търсени на чуждия пазар. Или пък са с малки изключения запуснали се бивши отличници – будали-идеалисти. Което е още по-лошо, ама само в личен за тях план