Точно преди 260 години, / Култура и изкуство / Класическа музика

БЕЛЕЖИТА БАХОВА ГОДИШНИНА

от Ил. Темков,
5 VIII 1950 г.

На 28 юли се навършиха 200 години от смъртта на великия немски композитор Йохан Себастиан Бах (1685 – 1750). Нашият народ винаги е ценел, а сега още повече храни признателност към величавите дела на гениите на световната материална и духовна култура, чието творчество ги прави предшественици на това щастливо време, което свободните народи днес ентусиазирано градят. Затова и двестагодишнината от смъртта на Й. С. Бах е едно неотменимо задължение пред културните интереси на нашия народ, тя да бъде ознаменувана по начин, достоен за великото име на първия от най-големите световни композитори.

А може би някъде у нас още не е изживяна заблудата, натрапвана така настойчиво преди 9 септември, че Йохан Себастиан Бах е преди всичко църковен композитор, ревностен „божи служител” и хрисим мирянин, който до последния миг на страдалческия си живот, е съзерцавал „божия престол”? А дали и слабото застъпване на Бахови творби в нашия концертен живот не продължава да подхранва тази заблуда? Днес, обаче, след като историческото постановление на ЦК на ВКП(б) от 10 февруари 1948 г. отдаде такова голямо значение на класическото музикално наследство, след като във великия Съветски съюз 200-годишнината от смъртта на Бах се превърна в забележително културно тържество, и у нас делото на Себастиян Бах трябва да намери официално обществено признание и концертно застъпване.

Историята ни учи, че в своята вековна борба свободолюбивото човечество неумолимо разгромяваше реакционната власт на църквата, разбиваше тровещите народното съзнание религиозни догми и суеверия, за да стигнем днес – в ерата на социализма – до пълно освобождаване на човешката мисъл от религиозната заблуда. И твърде интересен се явява фактът, че изкуството на Бах, формално свързано със църквата (поради служебните задължения на композитора като органист), а всъщност явяващо се като гениален обединяващ израз на народно-песенната култура на своето време, измина също така дълъг път на борба, за да стигне в днешно социалистическо време до цялостно и велико признание. Отдавна в страната на победилия социализъм – Съветския съюз, името на Йохан Себастиан Бах е получило такава висока оценка и слава, каквато то не е имало никога през тези два века, нито дори и в собствената си родина. Едва днес, в условията на народната демокрация, германският народ има възможността да отдаде на своя велик син и гениален музикант истинска почит и признателност. Всичко това ни убеждава, че изкуството на Бах именно заради своята дълбока народностна същност, получи истински признание само тогава, когато човекът стана господар на съдбата си и почувствува в своята душа поривите на оптимизъм и радост от свободата, на съчувствие към страданието на все още поробените народи в капиталистическите и колониални страни, на пламенната любов към живота и непоколебима решителност да брани своето щастие. Защото произведенията на Бах, както казва съветската музиколожка Ливанова, „с огромна сила и благородна сдържаност ни говорят за страданията и скърбите на народа, за изпитанията на отделната човешка личност; те се стремят да ни внушат идеи на етическа чистота и мъжествена твърдост в житейската борба”. Съветските музиканти – изпълнители и музиколози, изчистиха името на Бах от всички наслоявани с векове заблуди и създадоха култ към неговото дълбоко жизнено, реалистично изкуство.

Многобройна е съветската книжнина за този музикален гений, а съветският Бахов изпълнителски стил е не само забележителен, но и няма равен на себе си в цял свят. За това свидетелствуват многото първи световни премии, които съветските музиканти са спечелили с изпълнение на Бахови творби. На тазгодишния международен конкурс в Лайпциг, по случай 200-годишнината от смъртта на Бах, няколкото поредни първи премии бяха спечелени от младите съветски изпълнители, възпитаници на здравата руска Бахова изпълнителска традиция, водеща началото си още от първите представители на руската музикална класика. Нашата публика още помни прекрасния Бахов концерт, на гостуващата преди две години у нас видна съветска цигуларка Галина Баринова.

И ако двестагодишнината на Йохан Себастиан Бах съвпада с „мъртвия” летен сезон, то настъпващият сезон би трябвало да бъде посветен на Баховото творчество (както това се подготвя да стане в Съветския съюз), като бъдат изпълнени по възможност по-голям брой от бележитите творби на големия композитор. В това отношение Радио София би могло да бъде от голяма полза, като в своите музикални предавания включи някои от крупните вокално-инструментални творби, (като „Матеус пасион”, например), а така също и монументалните, полифонично изградени пиеси за орган.

Макар и малко късно, смятаме че би трябвало да бъде формиран при КНИК изпълнителен комитет от видни наши музикални деятели, който да планира и проведе цялостното ознаменуване на Баховата двестагодишнина през настъпващия сезон. И това трябва да стане, защото чествуването на великото дело на Йохан Себастиан Бах е не само бележито музикално събитие, а също така и проява на зачитане титаните на творческия човешки дух, отдаване слава и признателност на гениите на световната култура в дни, когато американските империалисти и подпалвачи на войни рушат тази култура и заплашват с атомно изтребление миролюбивото човечество.