Chansons de tavernes et de chapelles

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

макар и с английски текст тези песни са толкова дълбоко френско-франсоавийоновско-епикурейски! Заглавието (Песни за кръчми и параклиси) за съжаление на български не носи кощунствения гъдел, който има френското звучене, но пък музиката напълно наваксва откъм "майната му" и откъм "сега или никога".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... епохи и народи още от ренесанса (че и преди това) и не са ограничени само в музиката - Италия (сал един Бокачо е достатъчен; Франция (там пък кой ли не - ти трябва пО да ги знаеш); Испания (не се сещам в момента, ма не може да няма); Англия (ей ти Пърсел, ма да не говорим за Уйлям Бърд, Томас Талис и още един куп веселяци, ами Шекспир, бе - отвори му коя да е комедия - живот до скъсване!)

Само в Германия нещата са под контрол. Дори и Телеман с неговите Tafelmuzik не излиза извън рамките на достолепното вино- и биропиене. Което пък ми напомня за стария виц: разказвал французинът как се сваля мадама - хубава вечеря на свещи, после горе в стаята с бутилка шампанско, разкопчава едната презрамка на роклята, капка шампанско на рамото, изпива я, после същото с другото рамо, после по-надолу, пак капка, пак изпиване и т.н... а германецът попитал: 'ентшулдиген зи бите, а с бира може ли?'

Трябваше Моцарт (и малко Хайдн) да дойде, че да разчупи тази бюргерщина (Oh, du lieber Augustin)

------
В горния ред на мисли, виж и текстовете на Carmina Burana :)

Да, така е било е онези епохи, когато не е имало министерство на културата...

да, и когато основна грижа и тема за разговор на музикантите не е била ведомостта...

Защото е имало меценати, градска управа, църковни настоятелства. Системата се е саморегулирала по естествен път. Като са ти малко талерите/ гулдените в единия град, местиш се друг, където канторът току що е предал богу дух и местната управа спешно се нуждае от нов, зер поредната намкояси неделя след великден наближава и трябва нова кантата :)

Редактирано от Чykчa на 15.05.10 16:37.

виж съседния постинг :))

През 1581 Орландо ди Ласо пише Missa entre vous filles, като за целта използва мелодия от друго произведение. До тук нищо необичайно.
Да, ама не :)
Мелодията е взета от една френска песничка Entre vous filles de quinze ans, принадлежаща на друг небезизвестен композитор Jacob Clemens non Papa, а текстът недвусмислено описва съблазнителните форми на една... хм... да я наречем нимфетка. Между другото non Papa, освен че е автор на повече от 300 църковни произведения, хич не се е притеснявал да пописва и песнички с непристойно съдържание :))

Та, на въпроса с ди Ласо - тогавашният папа Григорий XIII (същият, дето въвел григорианския календар) взел, че се усетил и, както може да се предположи, хич не се зарадвал - да не кажем, че направо се ядосал.

Както е казал един доста преди тях, O tempora! O mores! :)

Редактирано от Чykчa на 16.05.10 22:57.

Винаги ведомостта е била основна грижа на музикантите. Справка вица за "вървели 2 човека, дригият и той ....". Само Менделсон не е бил на ведомост.

Но църквата е изпълнявала същата функция? Цербери винаги е имало!