Преди дни директорът на Софийска опера проф. Пламен Карталов изрази съжалението си, че през юли 2008 година - когато се е правела програмата на операта, никой не го е бил информирал за световната финансова криза.
В скоби трябва да вметнем, че тогава доста хора (включително и шефът на Федералния резерв на САЩ Бернанке) не са били „информирани" за настоящата криза...

Професор Карталов каза тези думи на пресконференцията по повод новата премиера на Националната опера - „Алеко" на Рахманинов.

Е, професорът трябва да е спокоен - финансовата криза с нищо не е засегнала нито е дала - поне видимо, за публиката, негативно отражения върху новия премиерен спектакъл.

Снощи препълнената зала на операта видя и аплодира един страхотен Юлиан Константинов като Алеко, видя една свежа и завладяваща режисура, видя сценография и костюми, които - заедно с всичко споменато, могат задълго да напълнят оперната зала.

Репутацията на хора и оркестъра на Софийска опера е известна, а като добавим, че на диригентския пулт бе маестро Емил Табаков, става ясно, че меломаните трябва да са спокойни за „българската съдба" на шедьовъра на Рахманинов.

Който твърди, че противопоставянето черно-бяло е банално и изтъркано може да види дори само финала на спектакъла, поставен от младия режисьор Вера Петрова.

Виталност, мъдрост и хуманност изправени срещу алековата черна фигура на самотата, болката и престъплението - за пореден път Константинов показва освен изящно вокално майсторство, но и един безапелационен артистизъм (все пак да не забравяме, че във визитката му присъстват Ковънт гардън, Ла скала и Метрополитен).

Червеното на Земфира пък (комплименти за изпълнението на Цветана Бандаловска) е по-скоро символ на трагизма, отколкото на красотата и щастието.

В крайна сметка на публиката е представена една стара история за още по-стари човешки отношения и състояния, но разказана много искрено, контрастно, постигайки ненатрапчивост при използването на някои от днешните модерни изразни средства.

И тъй като стремежът несъмнено е пълни концертни, оперни и театрални зали, то новата премиера на Националната опера дава сериозен тласък в търсене формулата на успеха.

www.news.bg

Комбинация, почти несрещана в световния афиш, ни предложи в последната си премиера Софийската опера и балет. "Алеко" - операта на Сергей Рахманинов (либрето на Владимир Немирович-Данченко по поемата "Цигани" на Пушкин), и балетът "Шехеразада", изграден върху симфоничната сюита на Николай Римски-Корсаков. Либретото, хореографията и режисурата на балета са на Мая Шопова, завършила балетна режисура и педагогика в Петербургската консерватория.

Художник на двете части е Марина Иванова, която е търсила ново участие на декора в разказа и протичането на действието. Новото е мултимедийният екран, който уплътнява иначе големи вокални паузи в операта "Алеко" и илюстрира вътрешния свят на героите.
Всъщност двете произведения са с общи опорни точки. В сюжетната линия - темата за любовта, изневярата, отмъщението и душевното превъплътяване. Другата е силната и завладяваща музика на Рахманинов и Римски-Корсаков. Гост-диригентът Емил Табаков е успял да изгради от оркестъра на операта единен, симфонично звучащ ансамбъл.

"Първоначално искахме да го направим по най-класическия начин, разказа режисьорката Вера Петрова за операта "Алеко", след това минахме през етнографската идея, отхвърлихме и нея, защото музиката на Рахманинов ни води към космополитизъм и различна психология. И така се спряхме на идеята Алеко да представлява мечтанията за един по-добър утопичен свят, който сам разрушава. Класическият цигански елемент, който е заложен в пушкиновата поема, го няма.

"Партията на Алеко е написана за баритон, но е удобна и за бас, затова в тази роля виждаме двама певци: Юлиян Константинов и Александър Крунев. Юлиян обича връзката пеене-игра в руските опери, но не можахме да се насладим нито на достатъчен театър, нито пък на пеене, с което знаменитият на времето бас шестваше по сцените на Миланската скала и Метрополитен. Липсваше уплътненост, диапазон и най-вече драматизъм в пеенето му. В това отношение като че ли Александър Крунев звучеше по-убедително. Недостатъчната разиграност на солистите е може би режисьорско, но не защитено решение.

Цялото съзвездие на балетния състав беше включено в "Шехерезада". На фона на класическата лексика Мая Шопова е обогатила и обновила танца. И тъй като в досегашните сценични версии Шехеразада остава само като заглавие, тя я извежда като персонаж, който разказва. Диляна Никифорова и Дарина Бедева са прекрасните разказвачки на Йордан Кръстев и Трифон Митев, но типажът за режисьорката остава примабалерината Сара-Нора в образа на Зобеида.

www.dnevnik.bg

Ето това е критика - Браво, ДНЕВНИК! Бяхме се отчаяли, че каквото и л...о да видим на сцената - бабите пак ще пляскат и на другия ден пак ще има наивно--възхваляващи пенопения на ресорни журналисти, които грам не разбират ни от опера, ни от пеене, ни от режисура - просто си пълнят колонката, за да им полатят хонорара- драсканици като тази на НЮЗ.БГ!

..."мултимедийният екран, който уплътнява иначе големи вокални паузи в операта "Алеко" - най-крещящата от които (вокални паузи) беше арията на Младия Циганин в изпълнението на Ц. Цветков

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите