Така. . . дано някой не ми се изсмее на този въпрос. Всъщност, то не е толкова питанка към аудиторията от професионалисти или хора, силно обвързани с класическата музика, колкото удивление от един особен тип интерпретация срещаш се у не един и двама изпълнители, на темпото у възможно най - любимия ми (а надявам се и не само на мен) Първи за пиано на Чайковски. И надявам се този въпрос да не е обсъждан преди, та да не дам без да искам повод на някого да ме нарече "Идиот". Та така...Съвсем случайно онзи ден попаднах на едно изпълнение на Рихтер с Мравински и Ленинградската. Много добре звучи...Прекрасно даже. (И Мравински и Рихтер са ми сред фаворитите). Сядам да слушам с жив интерес.... Обаче...БАМ! Още самото начало...Изненада - темпото!!! Темпото е така бързо и увличащо, че не съм се сещал да съм слушал този концерт с такава бързина на оркестровата интродукция съвсем най в началото (а сетне клавирната партия също твърде разбързана)
Хммм...повод за размисъл. Поразтърсих се из нета и намерих това:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vvvkkk на 29.06.08 21:52.

Реагирам на "прима виста", без да съм изслушал примерите.
Въпросът за темпата е обсъждан тук. Има различни интерпретации.
По начало Рихтер свири бързо, смея да твърдя. Имам предвид и "Апасионата", която бе първата ми среща с този велик музикант. Бързо темпо, но ми харесва.
Един друг фрапиращ пример, даден тук преди време:
Част от един Бранденбургски концерт в изпълнение на Караян и Карл Рихтер. При Караян е бавно, продължителността на изпълнението е с минути повече.
При Рихтер е стегнато и според мен по-истински.
Още преди години ми направи впечатление различните темпа при първата част на петата симфония на Бетовен. Доколкото си спомням Тосканини я изпълняваше по-бързо.
При Рихард Щраус - 5 минути, при Шолти- 8 минути
Първата част на седма симфония на Бетовен - при Рихард Щраус - 10, при Шолти - 14 минути.
И така Cherchez le tempo.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това за Щраус бе подходящ пример...Интересна е интерпретацията му на Бетховен. Колкото до "бързия" Тосканини - той си е пословичен с галопа. Легендарна е например свадата му със самия Равел на премиерата на Болеро в Париж...Хаххаха

На мен по скоро ми се щеше да насоча светлините към типа усещане, който препускащите Мравински и Рихтер оставят - за нещо патетично, но краткотрайно, мимолетно, бързо отлитащо. Една монументалност, която е така ефирна, че просто лети...
Докато примерът с Кисин и Караян е съвсем друг - бавно, мощно, могъщо. Един "здраво стъпил на земята" колос. Съвсем в духа на Чайковски...

Харесва ми и бързото изпълнение на Святослав Рихтер и по-бавното на Кисин с Караян.
Бързо или бавно ?- Това е въпросът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

To run, to walk, to creep,
That is NOT the question.

Темпото е неотменима част от цялостната концепция на изпълнителя. Пример с много познато произведение:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите