Преди мако си направих плезира да си припомня "Приказка за това как цар Петър оженил своя арап". И хоп! - музика: Алфред Шнитке! Божке, Божке, нерде Ямбол, нерде Стамбул! Та се сетих, че музиката към "Покаяние" пък е на Арво Пярт. А на "Последния император" (май) - на Филип Глас.

Хайде, припомнете и други такива неочаквани изненади във филмите. Ако не сме ги гледали, може пък само заради музиката да ги изгледаме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от зy на 24.06.08 14:01.

Като споменаваш Glass се присещам за Michael Nyman (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, объркала съм "Последният император" с "Кундун" или Филип Глас с Рюичи Сакамото, едно от двете

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от зy на 25.06.08 18:42.

Слушал съм невероятни неща на Мориконе - много е добър. (Обаче в интерес на истината, смятам, че не е "монументален", и в това отношение отстъпва на Цимер например) Обаче от всичко слушано, смея да кажа, че едва ли има нещо по - прекрасно и по - въздействащо от безсмъртното Chi Mai от "Профисионалиста". Невероятна музика! Истински красива (ако трябва да обвържа с аналогията с Цимър - той например никога (поне доколкото съм слушал негова музика и доколкото си я спомням) не постигал такова лирико - патетично (пфу че израз) въздействие, каквото оставя Chi Mai. (А сега се сещам и за експеримента му с перуанска флейта или каквото там беше за някакъв уестърн, май на Серджо Леоне, чието име не си спомням. Споменатото парче е също прекрасно и се нарежда редом до музиката на филма с Белмондо) Може би подобно въздействие не е постигал и Уилямс, когото лично аз смятам за най - добрият и талантлив автор на филмова музика. Неговите творби често са доста еклектични и въздействат главно в контекста на филмите му (освен Имперския марш, който няма как да не ти въздейства и в концертно изпълнение)
Та, това е... (Иде ми наум и Дани Елфман, ама хайде, ще минем и без него:)

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vvvkkk на 25.06.08 21:23.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от vvvkkk на 25.06.08 21:24.</EM></FONT></P>

Редактирано от vvvkkk на 25.06.08 21:27.

Животът е кратък, Уилиамс - вечен. :) Но човешкият вкус към абстрактното е достатъчно субективен, за да е безмислено да споря, че неговата музика е толкова безкрайно над измеренията на всеки един конкретен и преходен повод за създаването й. Странното не е в това ако от вълшебството за едни, други не потръпват. А по-скоро в посочения Имперски марш като подчертано единствен пример за извън контекстно (концертно) въздействие. При всички концертни сюити (филмови) аранжирани ежегодно? (Не че на концерт въздействието е задължително по-силно отколкото при индивидуално слушане, разбира се.)

Иначе по темата - Шостакович, все не го свързвам в представите си с филмовата музика. Но може и да има грешка в представите ми.

williams, horner, elfman, zimmer

Не е е съвсем по темата, но е филмово:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Casandra's Dream" na Woody Allen, predposlednij mu film e s muzika ot Philip Glass, edno ot nai-dobrite sucetanij megdu muzika i szenarii v poslednite godini. Gledaite go!

докато човъркам из тубата като кокошка на торище и си чопкам това-онова, попаднах на ей тези неща и пак ми стана топло. Брех този филм! Разпознах си го, мой си е. А музиката, грях ми на душата, така и не я чух първите два пъти като го гледах, защото е в кожата на филма или в клетките, или както и там да се казва. Просто са един дъх.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубава музика!